/Поглед.инфо/ Южна Корея се присъедини към списъка на страните, способни да произвеждат модерни изтребители. Започнаха летателни изпитания на първата машина от клас КФ-21 “Пораме”. Всъщност това е просто добра машина, която не трябва да се сравнява нито със Су-57, нито с Х-35. Въпреки това, пред нас е важно събитие, което ще има големи последици, включително и за Русия.

Първо, за самия самолет. КФ-21 “Пораме” ("Млад ястреб") е двумоторен самолет със сериозни конструктивни мерки за намаляване на видимостта в обхвата на радара. Донякъде напомня както на китайския Джей-31, така и на американския Ф-35. Самолетът не принадлежи към петото поколение, тази машина е базирана на технологичната база от четвърто поколение, но с незабележим корпус.

За компанията създател - Корейски аерокосмически индустрии (КАИ) - това не е първият самолет. Тази корейска компания е единственият производител на самолети в света, който предлага на своите клиенти свръхзвукови тренировъчни самолети Т-50. Но да направиш учебен самолет е едно, а да направиш изтребител е друго. КАИ го направи. Въпреки че изпитанията на машината тепърва започват и все още не е възможно да се каже със сигурност дали корейците са направили всичко правилно.

Почти не по-лош от пето поколение

Изтребителят има най-широк набор от ракетни оръжия, включително най-ефективните видове, като “Метеор” за въздушен бой. Всички перспективни корейски ракети също трябва да бъдат "регистрирани" на самолета. За разлика от много западни модели, КФ-21 може да носи и противокорабни ракети, засега само “Харпун”. Скоростта на самолета е ниска, 1.81 пъти на звука, напомня донякъде на Ф-18 в това отношение и има защо: двигателите на тези две машини са две модификации от едно и също семейство.

Но това, което определено обещава да бъде от висок клас, е бордовото радиоелектронно оборудване. Тук от самото начало е обещана радиолокационна станция с активна фазирана антенна решетка, оптични системи за прицелване и оборудване за обмен на информация с други тактически единици.

Подобно на руските изтребители, корейските самолети ще бъдат оборудвани с оптично-електронни прицелни станции.

Като цяло, ако корейците не покажат груби грешки в конструкцията, тогава самолетът ще отстъпва на изтребителите с по-добро съотношение на тяга към тегло и контролиран вектор на тягата само в маневрен бой. Но преди него все пак ще трябва да оживеят противниците с по-добра маневреност, но по-лоша електроника и оръжия. Първоначално се планираше самолетът да започне да се произвежда като изтребител за въздушен бой, а по-късно да се превърне в многоцелева машина, способна както да се бие във въздуха, така и да унищожава цели на земята.

Машината може да бъде наистина масова и не много скъпа. Южна Корея сама ще произвежда електроника, двигателите не са нито скъпи, нито дефицитни. И в този момент се оказва, че значението на този самолет изобщо не е в това колко високи са неговите характеристики.

Интернационална кооперация

Създаването на тази машина започва още през 2001 г., а през 2010 г., когато се появяват първите скици, проектът става международен. Индонезия е включена в него. На пръв поглед това не е особено важно, тъй като Индонезия няма значими технологии в авиацията. Да, няма, но в крайна сметка ще проима. И най-важното, Южна Корея ще получи своето утвърдено производство, ако не на най-мощните, то на доста добри самолети.

В момента в света има малко основни производители на бойни самолети, които са готови сами да произвеждат нови машини: САЩ, Русия, Франция, Китай, Швеция.

Великобритания и останалата част от Европа вече могат да направят нещо само в консорциуми, отделно нито една от европейските страни не може да създаде изтребител сама. Сега британците се опитват да се „съживят“ с проекта “Темпест” но засега демонстрират следното: британците могат да създадат отделни компоненти на изтребител на ниво, по-високо от средното за света, но не и цял самолет.

Япония също може да създаде свой изтребител. Но изолацията на тази страна от световния оръжеен пазар и невъзможността да осигури стабилни поръчки за своята авиационна индустрия води до факта, че японските самолети са много скъпи. В резултат на това, освен разработения на базата на Ф-16 самолет “Мицубиши” Ф-2, те нямат собствени бойни самолети на въоръжение и не е ясно кога ще се появят.

Индия се опитва да създаде свой собствен изтребител с проекта “Теджас” - едномоторен самолет без забележителни характеристики. Този самолет видя серията само за да подпомогне националните разработчици и производители на самолети, бъдещето извън Индия е възможно за него само при чудо и дори в Индия той по принуда влезе във ВВС. Сглобяването на ДжейЕф-17 в Пакистан изобщо не може да се счита за производство, пакистанците просто ги сглобяват от китайски компоненти.

Това доскоро беше всичко. Сега клубът включва Южна Корея с нейните гигантски индустриални възможности и самолет, който, ако е проектиран без грешки, определено ще бъде по-добър в битка от Ф-16 в повечето модификации, Ф-18, Су-30 във всякаква форма, МиГ-29 и всякакви стари американски или съветски самолети, да не говорим за различните там екзотики.

И Индонезия, която досега само сглобяваше стари европейски транспортни средства и се опитваше да започне работа в областта на дроновете, ще получи достъп до тази технология - индонезийски инженери работят по този проект в Южна Корея от дълго време. И това е тенденцията, която в бъдеще може да промени всичко.

На оръжейния пазар

Повечето държави в света просто не се нуждаят от суперизтребители като Су-35 или Ф-22. Това, което е необходимо, е това, което обикновено се нарича „работен кон“, прост и непретенциозен самолет, който може да решава както задачите за борба с вражеските самолети, така и да изпълнява ударни мисии. За предпочитане по-евтино.

Южна Корея започна да изпитва именно такъв самолет. И КФ-21, за разлика от индийския “Теждас” обещава да бъде успешен на пазара. А това означава, че страните, предлагащи ултраскъпите си машини, ще трябва да отстъпват.

Всъщност процесът на усвояване на военни технологии от бившия „трети свят“ започна отдавна. Прогнозите, че световният оръжеен пазар ще се свие, се чуват от 90-те години на миналия век. Оттогава същата Турция се прояви в сегмента на дронове и ракети. Южна Корея изнася артилерия и бронирани превозни средства. Като цяло онези страни, които преди това са купували само оръжия, днес могат да произвеждат значителна част от тях сами.

Но такъв пазар като военната авиация дълго време беше разделен между най-развитите страни. Сега ситуацията се променя. В сегмент, който преди беше доминиран от такива "стари" производители на бойни самолети, изброени по-горе, се появяват нови играчи със собствено съотношение цена-качество.

Южнокорейският изтребител е знак, че "новите" производители могат да навлязат в най-високотехнологичния сегмент на военното производство. Точно както днес почти всяка държава може да произвежда ръчни оръжия, КФ-21 показва, че скоро страните, които преди са купували чужди самолети, ще произвеждат свои собствени. Същата Индонезия се осигурява с транспортни самолети, а сега ще получи десетки инженери, които знаят как да направят изтребител.

Отвореният пазар за компоненти като двигатели и радари ще означава, че новите производители ще трябва да създават много малко от нулата - всичко, което е поставено в корпуса, може просто да бъде закупено. И едва тогава, след като направите самолет от закупени компоненти, ще бъде възможно да се рециклира за нещо друго, ако старите компоненти не са налични (например поради санкции). Основното нещо е да го направите за първи път, след това ще бъде много по-лесно. Корейците току-що прескочиха тази бариера – и много други са на път.

Какъв извод трябва да се направи от това у нас? Изводът е прост. Пазарът на бойната авиация ще се свие, авиационната технология вече е започнала да се разпространява по света и това явление ще се разраства. В бъдеще все повече страни ще могат да се снабдяват със самолети собствено производство. Няма да се случи утре, но неизбежно ще се случи. Необходимо е да се вземе предвид този факт, когато се анализират всякакви пазарни перспективи и се подгответе да направите такива предложения на купувача, които производителят от „средната ръка“ просто не може да направи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com