/Поглед.инфо/ Надпреварата във времето на изявлението е впечатляваща, но нищо повече. Защо половин час? Очевидно не е взето от тавана, може би въз основа на данни за времето на полета, но всъщност смисълът на твърдението е да удиви въображението, защото в крайна сметка ядрените оръжия не са фактор на войната, те са само формулират стратегията. Нито една от държавите не заявява, че е готова да отприщи ядрена война и да постави света на ръба на катастрофата, всички са съгласни, че това е излишно оръжие и е по-скоро психологически фактор за самото възпиране или изграждане на баланс.
Има ядрени оръжия, но използването им е неприемливо, което ги превръща във виртуална единица, която при желание може лесно да бъде извадена от скобите в световната политика. И това се прави от доста време.
Сегашното схващане за възможността за използване на ядрено оръжие идва от известната фраза на Владимир Путин за рая и че нямаме нужда от свят без Русия. Това беше причинено от активни външни търсения на възможността и прага за разрешаване на използването на ядрени оръжия.
Например, ако чадърът на ПРО покрива добрите страни, това ще ви позволи да удряте безнаказано лошите. Отново старата аксиома, че при ядрен обмен унищожаването на цялото човечество ще бъде поставено под въпрос.
Ако в пика на конфронтацията между СССР и САЩ ядреният потенциал на суперсилите се измерваше с тяхната способност да унищожават целия живот на Земята, и то не само веднъж, а няколко пъти, десет, двадесет ... То в съвременния свят реалностите на този аргумент вече не издържат, вместо него се появи концепцията за „неприемливи щети“, което намалява риска от разрешаване на използването на ядрени оръжия.
Но дори и това не е основното. Трябва да се разбере, че самият въпрос за използването на ядрени оръжия е екзистенциален проблем, чието разрешаване засяга развитието не само на отделните страни, но и на човешката цивилизация.
Този проблем беше крайъгълен камък по времето на конфронтацията между СССР и САЩ, когато страната ни попадна в един вид капан, от който се очерта разклона на пътя: или краят на цивилизацията, или саможертвата.
Грешката на СССР, която го прати в този капан, беше обявяването, че страната няма да използва първа ядрено оръжие, плюс лозунгите „мир на света“ и травмата от 41-ва година при това. Съответно Съюзът се поставя изключително в позицията на жертва на агресия, което е изключително губеща позиция, а в ядрените реалности изобщо не се допуска възможността за излизане от губеща ситуация.
Отново става дума за екзистенциалната равнина на разрешаване на ядреното предизвикателство: жертвата на агресия може да умре храбро, но в отговора си тя застрашава цялото човечество...
Изходът от този капан, както изглеждаше тогава, беше указан от Михаил Горбачов с новото му мислене, когато външно беше поставен акцент върху факта, че в ядрените реалности разчитането на военни методи в политиката е неприемливо.
Всъщност беше принесен в жертва Съветският съюз, който първо беше обявен за „империя на злото“ на Запад, а след това този постулат беше насаден и в самата страна. Тоест беше предложено да се отхвърли предишната им греховна природа и да се опитаме да станем като цивилизования и демократичен свят. Съветският съюз напусна световната сцена без ядрен конфликт, всъщност поемайки всички грехове на света.
Всъщност последствията от това решение действаха доскоро, когато „тъмната” същност на СССР се трансформира в демократична неофитна Русия, която направи всичко, за да стане неразличима от „по-добрия” свят, да бъде своя за него.
От тази гледна точка ние все още до голяма степен възприемаме миналото си и имплицитно преживяваме случващото се по наша собствена вина, поради факта, че не е имало дължимата грижа в ученичеството, а порочната вътрешна същност взе своето.
Но факт е, че Русия на Запад винаги е била възприемана като нещо друго. Освен това нещо външно много подобно и често неразличимо, но ако Западът е територията на доброто, то това друго нещо е фокусът на злото, което трябва да бъде победено. Не може да има друг вариант, не може да има угаждане на злото...
Тук възниква известната поговорка на Путин, че някои ще „умрат“, а ние ще отидем в рая. Това беше постулация на решимост, че сега Русия няма да се оттегли и да напусне световната сцена по сценария, реализиран в съветската перестройка.
Това беше сериозно предизвикателство за западната цивилизация, която не може да допусне съществуването на нищо друго, а такова винаги ще се тълкува като зло.
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=9iYXJPx-1EQ&feature=emb_title
Остава факторът на ядрените оръжия. Ако в дните на късния СССР това доведе до самоунищожението на противника, което беше повод за поздравления и награди за победата в Студената война, както и за установяването на еднополюсен световен ред, то сега, когато Русия е показала своята решимост, има само един изход: този фактор трябва да бъде заобиколен и сведен до виртуален.
И в тази връзка беше направен залог за дебалансиране и потапяне в хаос на цялото постсъветско пространство, което в момента е сведено до капан в Украйна.
Ясно е, че през целия постсъветски период Украйна е била форматирана като потенциален капан за Русия. От първите дни на своята независимост тя се определя като анти-Русия и тази ситуация само се влошава през годините.
След 2014 г., когато в Русия се очакваше украинската държавност да престане да съществува сама по себе си поради вътрешни проблеми, тя бързо беше оборудвана като капан, а след това и таран срещу Русия.
Вече е ясно, че това е трамплин, който създава много предположения, които заобикалят възможността за директен сблъсък между Русия и НАТО, водещ до ядрен конфликт. На първо място, поради факта, че на Русия беше наложен формат на конфронтация, много близък до гражданска война.
По-нататък на принципа на "капля камень точит" ситуацията се изостри. Постепенно врагът на Русия в сегашния театър на военните действия се подменя. Доставят се огромни количества оръжия, които все повече се трансформират от съветско в натовско.
Същото е положението и с наемничеството: от войници на късмета до инструктори и пенсионирани военни и летовници. Дори сега, въпреки предупреждението на руския президент, се появява фактора на третата сила. Ако например Полша влезе не под егидата на НАТО, а по искане на Зеленски, какво ще направи Русия?
Така че възниква въпросът не за глобалната детерминация, а за решителността във всяка конкретна ситуация, освен това често заместваща възможността за договаряне. Следователно, ефективна система за ограничаване трябва да бъде във всяка конкретна ситуация, какъв е смисълът на сдържането на ръба на възможната смърт?
Колективният Запад вече заявява, че няма да позволи на Русия да спечели в Украйна. Въпросът се утежнява от факта, че никой не си представя какво ще стане, ако Русия победи в този случай. В същото време има много опции за загуба, до спиране на специалната операция на всеки етап. Съдейки по развитието на събитията, вече не говорим за капитулацията на киевския режим, мярката за земя остава ли като временна победа?
Тази мярка е равносилна на отложено решение на проблема и неговото задълбочаване. Справяйки се с нерешените въпроси от 2014 г., вече добре осъзнаваме, че може да ни предстоят поредица от руско-украински войни.
Освен това в украинския „клуб” може да има всякакви легионери, които действат според собствените си правила, до степен, че назоваването „украинец” може да бъде чисто формално като консенсус за заобикаляне на откритата ядрена конфронтация.
В същото време може да е местно: кой може да гарантира, че режимът в Киев няма да се сдобие с ленд-лизинг бомба в близко бъдеще?
Всъщност този капан в много отношения е подобен на този, в който попадна Съветският съюз през 80-те години. На Русия също се предлага ново мислене и капитулация.
За да направите това, е необходимо да се признаете за световно зло и в този случай този образ трябва да замени нацистка Германия, защото Европа е много уморена от тази историческа вина. Да, и пропагандните ресурси на "империята на лъжата" лесно ще направят това.
Какъв е изходът за Русия? Да хвърли всичките си сили в Украйна? Но вече е ясно, че реалността там е само територия, всичко останало може лесно да бъде заменено, до факта, че Русия ще се бие с целия блок на НАТО на този театър, но формално тази конфронтация няма да се нарича така.
Опитайте се да отложите "за по-късно"? Но тогава новите битки ще бъдат неизбежни и страната ни ще бъде в още по-лошо положение ...
Засега е ясно само едно, че сегашният капан за Русия е средство за заобикаляне на фактора руски ядрени оръжия и половината час на Рогозин. Това оръжие изглежда го има, но каква е причината да го използваме? Има ли само заплахи или елемент на лудост?
По същия начин Съветският съюз, вкаран в капан, на върха на своята военна мощ, престана да съществува. В настоящата игра същата съдба е отредена и за Русия, където половината час на Рогозин се възприема само като гръмка риторика, която моментално изчезна в новинарския поток.
"В ядрена война страните от НАТО ще бъдат унищожени от нас за половин час. Но не трябва да го допускаме, защото последствията от размяната на ядрени удари ще се отразят на състоянието на нашата Земя.
Следователно ще трябва да победим този икономически и военно по-мощен враг с конвенционални военни средства.
Такава победа е възможна с пълната солидарност на цялата страна с армията, с мобилизирането на държавната икономика, с прехвърлянето на военно-промишления комплекс и свързаните с него промишлени сектори на Русия на военна основа. И това трябва да стане незабавно и бързо."
- заяви Рогозоин.
„НАТО води война срещу нас. Тя не е обявена, но това не променя нищо “, каза също Дмитрий Рогозин.
Разбира се, това се променя: Западът напълно се подсигури и се застрахова с Украйна, от която прави театър на военните действия и боен дрон. Русия знае, че НАТО води война срещу нея, а не само удушава икономиката и краде пари, но какво да прави с това знание?
Как може Русия да бъде в ситуация на такава „война“, в която е заложила, ако не всички, то много, и в същото време разбира, че истински враг не може да бъде достигнат и той ще остане невредим. Какво означава ядрено възпиране в тази ситуация?
Само претекст за патосна реторика? Средство да се предпазите от пряка агресия? Но, както виждаме, в настоящите реалности такъв директен сблъсък изобщо не е необходим, остава само спор за термини и концепции, когато НАТО може напълно да смени Украйна....
Отново ракетата „Сармат“ със сигурност е необходима, но са необходими и други решения. Неслучайно „Воевода“, а сега „Сармат“ се нарича „Сатана“ на Запад, като по този начин се подчертава, че ни възприемат изключително като световно зло. Посланието е очевидно и е необходимо да се съобразяваме с него, а не да витаем в облаците.
Имаме сериозен ядрен потенциал, свръхзвукови доставъчни средства, но, както показаха сегашните реалности, той може да бъде напълно обезсилен дори не от чадъра на ПРО, а като го избутаме от скобите, когато остават само тракащи изявления и няма повече. Русия има мощен коз, който остава на ниво обременяване и не се използва по никакъв начин (не говорим за реална, а политическа употреба).
Вече е ясно, че същата декларирана от Русия решимост може да бъде нарушена от ситуация, при която се изискват не глобални, а местни решения. Ситуацията изисква нестандартни действия, защото всички стандартни са програмирани в структурата на сегашния капан за страната ни.
Необходима е нова философия за ядрено възпиране, тъй като цялата ни първоначална стратегия, е категорично остаряла. А тези рогозинови половинчасове са само фигура на речта или счупена карта, но са нужни истински козове. И защо да се срамуваме, че трябва да диктуваме волята си, в противен случай остава само всеки път да реагираме на чуждото, в ущърб на себе си.
Превод: СМ
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях!?