/Поглед.инфо/ В разсекретения доклад на ЦРУ за оценка на китайско-руските отношения в началото на 2000-те години американските анализатори стигнаха до извода, че отношенията между Москва и Пекин не само „няма да станат по-задълбочени отколкото сега“, но дори могат да се влошат, пише Modern Diplomacy. Според портала, въпреки че двете сили всъщност са имали разногласия, ключовият момент в китайско-руските отношения е до голяма степен кризата на Балканите и недоволството от едностранните действия на САЩ, които доведоха Москва и Пекин до антиамериканизма.
През юли 2011 г. ЦРУ на САЩ разсекрети Националния разузнавателен доклад (НРД) на тема „Руско-китайските отношения: перспективи и последствия“ от септември 2000 г. Авторите на доклада на 45 страници обръщат голямо внимание на опасенията на американското разузнаване относно бъдещото отбранително и търговско сътрудничество между Москва и Пекин, което може да подкопае влиянието на Вашингтон в Централна Азия и Южнокитайско море. Въпреки това в документа също така се отбелязва, че отношенията между Русия и Китай не само „няма да станат по-дълбоки, отколкото сега“, но може да възникне дори и триене между тези сили, пише Modern Diplomacy.
Освен това ЦРУ към момента на публикуването на доклада (септември 2000 г.) смята, че Китай е критично настроен към американското влияние в чужбина, като в същото време бомбардировките на китайското посолство в Белград през май 1999 г. се превръщат в символ на враждебните отношения между двете страни.
20 години след тези събития геополитическото напрежение не е изчезнало, както се вижда от примера за подкрепата, която САЩ оказват на поддръжниците на широката автономия на Хонконг, както и твърденията, че Пекин е създал коронавируса за военни цели.
През 2020 г. всички опити на САЩ да използват мека сила в Китай - с изключение на Хонконг и Макао - не могат да бъдат наречени еднозначно успешни. Вашингтон, както и западноевропейските страни, не успяват да установят доверителни отношения с Пекин, предвид трудното им минало и в частност колонизацията на Китай от Запада.
Западните институции считат за дата на възстановяване на суверенитета на Китай 20 декември 1999 г., когато Португалия прехвърля град Макао на Китай. Що се отнася до Пекин, той смята, че намесата на западните сили във вътрешните работи на страната продължава, тъй като САЩ все още продават оръжия на Тайван, а Япония поддържа присъствието си в архипелага Сенкаку (Дяоюйдао).
В крайна сметка, както подчертава съвременната дипломация, желанието на Пекин да заобиколи Съединените щати е мотивирано от постколониалната травма, желанието да си върне контрола над Тайван и да направи така, че да го уважават на Запад.
Китайско-руските отношения могат да се окажат по-добри от китайско-американските. Въпреки това, както бе отбелязано в разсекретения документ на ЦРУ от 2000 г., двустранното сътрудничество между Москва и Пекин не може да се нарече безоблачно поради факта, че по едно време СССР промени политиката си към ядрената програма на Китай.
В момента Пекин е готов да подкрепи Москва по причината, че и двете сили са еднакво ангажирани с принципа на многостранността в международните отношения. Пекин обаче не подкрепя Русия в Черноморския регион и Близкия изток. В същото време Китай не признава Крим за част от Русия, като се придържа към една и съща политика по отношение на независимостта на Абхазия и Южна Осетия.
Тази статия е посветена на анализа на два документа: Националния доклад за разузнаването на ЦРУ за 1999 г. на тема „Китай-Тайван: перспективи за двустранните отношения“ и Докладът на националното разузнаване от 2000 г. на тема „Руско-китайските отношения: перспективи и последствия“. Анализът ще обърне внимание и на въпроса как конфликтите на Балканите и Черно море са оказали пряко влияние върху дипломацията на Пекин.
След като на КНР бяха върнати Хонконг и Макао, САЩ останаха единствената западна сила, способна да задържи териториалните амбиции на Китай в Южнокитайско море. За разлика от по-ранните документи, докладите на ЦРУ от 90-те години показват опити да се реши дали Тайван трябва да остане независима и подкрепяна от Вашингтон територия или дали той, като Хонконг и Макао, трябва да се върне на Пекин.
Докладът „Китай-Тайван: перспективи за двустранните отношения“ от 1999 г., разсекретен през юли 2011 г., отговаря на този въпрос. Освен това той описва условията, при които Китай може да установи контрол над Тайван с военни средства.
Този документ се появи в решаващ момент за китайско-американските отношения, тъй като в резултат на връщането на Хонконг и Макао на Пекин, САЩ останаха единствената сила, способна да сдържа регионалните амбиции на Китай, като се има предвид, че Япония и Южна Корея, за разлика от Великобритания, не са ядрени сили. Също така си струва да се има предвид, че с интеграцията на Хонконг и Макао Китай увеличи икономическия си потенциал, докато потенциалът на Великобритания и Португалия намаля.
Докладът на ЦРУ също излезе във време, когато напрежението между Вашингтон и Пекин нарасна значително поради нападението на НАТО срещу китайското посолство в Белград. След това събитие позицията на Китай по отношение на присъствието на САЩ в Азия стана още по-критична, така че шансовете за успех на преговорите с Вашингтон за бъдещето на Тайван станаха още по-илюзорни.
Пекин се стреми да развие отношенията си с Тайван, за да интегрира тази територия в страната, когато настъпи подходящият момент, разчитайки преди всичко не на грубата, а на меката сила и икономическите връзки. Ето защо Китай се опитва да накара САЩ да спрат да продават оръжие на Тайван.
Освен това, както бе отбелязано в доклада на ЦРУ, Пекин иска да използва Хонконг като застъпнически инструмент за схемата „една страна - две системи“. По този начин Пекин се стреми да изравни бъдещето на Тайван с бъдещето на Хонконг.
Анализаторите на ЦРУ посочват, че подходът на Пекин към този проблем изглежда методичен и не бърз. Според този документ Китай не поставя никакви срокове по въпроса за обединението. Освен това авторите на доклада смятат, че Китай няма да влезе във военен конфликт с Тайван, тъй като подобно развитие на събитията само ще навреди на икономиката и търговията. Поради тази причина Пекин по-скоро се опитва да впечатли и уплаши както Тайван, така и САЩ.
За да си върне контрола над Тайван, Пекин възнамерява да използва комбинация от „умна сила“ и международен натиск с помощта на международни организации като Организацията на обединените нации. Според ЦРУ Пекин подозира, че между Япония и Тайван съществува тайно военно споразумение. Освен това Китай се опитва да отслаби САЩ и всички държави, които могат да се похвалят с добри отношения с Тайван.
В същото време американското разузнаване смята, че колкото повече се задълбочават отношенията между Китай и Съединените щати, толкова по-охотно Вашингтон ще подкрепя Тайван. Поради тази причина островът донякъде е заинтересован от конфронтация между двете свръх държави, тъй като това ще доведе до подобряване на отношенията между Тайван и САЩ.
Анализаторите на ЦРУ смятат, че ако САЩ не проявят твърдост, това ще съдържа в себе си ефекта на доминото, тъй като възстановяването на китайския контрол над Тайван ще доведе до по-интензивен натиск от Пекин върху Япония и Южна Корея. Ето защо Тайван е за Съединените щати точка, от която да задържат китайската експанзия в Югоизточна Азия. Поради тази причина разузнаването подчертава, че обединението на Тайван с Китай ще бъде отправна точка за изтеглянето на САЩ от Азия.
ЦРУ е смятало, че има четири сценария, при които Пекин може да атакува Тайван:
1. Нов референдум за независимост.
2. Подкрепа на привържениците на независимостта на Тайван от страна на чужди държави.
3. Разработване на ядрено оръжие от Тайван.
4. Политическа нестабилност на острова.
Независимо от това, ЦРУ предполага, че в близко бъдеще Китай ще върви в руслото на своята стратегия за мека власт, тъй като отношенията с Русия ще доведат до икономически и военни дивиденти, което може до известна степен да изравни американското влияние в Азия.
„Около 20 години след тази публикация ... отношенията между САЩ и Китай, очевидно, не са претърпели значителни промени. Пекин е против всяко военно присъствие на САЩ и продажбите на оборудване в Тайван, докато Америка не е готова да напусне острова от страх да не загуби влияние в Южна Корея и Япония.“, отбелязва порталът.
Успоредно със съставянето на гореспоменатия доклад, ЦРУ също проучва руско-китайските отношения през същия период (1999-2000 г.). Грифът за сигурност от доклада на тема „Руско-китайските отношения: перспективи и последици“ е премахнат само частично, така че значителна част от него - включително главата за енергийното сътрудничество между Москва и Пекин - не е достъпна за широк кръг читатели и до днес.
Според Modern Diplomacy подобен подход към документацията от ЦРУ може да бъде обяснен по няколко начина. Или разсекретената информация вече няма стратегическо значение, или ЦРУ се надява да покаже двусмислеността на отношенията между двете сили, което може да доведе до някакво несъгласие между тях, или технологичният напредък на Москва и Пекин вече не отразява военните заплахи, описани в документа. Трябва също да се отбележи, че по време на частичната декласификация Русия все още не се е върнала на световната сцена и губи позиции в Черно море и Централна Азия.
В самото начало на доклада за руско-китайските отношения авторите съобщават, че през следващите пет години събитията „няма да се развият заплашително за САЩ и дори могат да доведат до стабилизиране в Азия“.
Според мнението на ЦРУ, образец 2000 г., китайско-руските отношения са обречени на стагнация, при което всяко сътрудничество между Москва и Пекин ще се осъществява в икономическата сфера, но не и в политическата или отбранителната област.
ЦРУ вярваше, че новият руски президент Владимир Путин ще продължи да продава военно оборудване на Китай, тъй като без Пекин на руската икономика ще й бъде зле. В същото време Пекин ще трябва активно да закупува руско оборудване, за да плаши Тайван. Аналитиците на разузнаването вярваха, че Русия ще заложи на продажбата на военно оборудване на Китай с надеждата, че това ще разшири асортимента от стоки, доставени в Китай в бъдеще.
В същото време докладът отбелязва няколко причини, поради които китайско-руските отношения не водят до наднационално сътрудничество:
1. Кремъл се опасява, че Китай ще набере сили икономически и военно, поставяйки под въпрос влиянието на Москва в Централна Азия.
2. Китай е критично настроен спрямо руската политика от 50-те години на миналия век, когато Москва не подкрепя разработването на независима китайска военна ядрена програма.
Въпреки всичко и двете страни се стремят към многополюсен свят, като се има предвид, че поведението на САЩ през 90-те години изостри ситуацията в света, тъй като нито Русия, нито Китай бяха в състояние да устоят на военните амбиции на Вашингтон. И всъщност по онова време САЩ постигнаха такава власт, че можеха да действат, заобикаляйки дори такива международни организации като ООН.
Следователно, поради тази причина ЦРУ открито говори за причините за опасенията на Китай и Русия през 90-те години на миналия век, тъй като двете страни по това време не бяха в състояние да сдържат САЩ:
1. Русия и Китай бяха възмутени от решението на САЩ да започнат въздушни удари по Багдад (декември 1998 г.). Франция, Русия и Китай се обявиха против подобен ход на ООН, но демаршът им не даде никакви резултати.
2. Подозрително отношение към новата стратегическа концепция на НАТО през 1999 г., което оправдава използването на военна сила, а също така разширява обхвата на възможното й използване.
3. Възмущение от действията на САЩ по време на Балканската криза, по време на която китайското посолство бе подложено на бомбардировки.
ЦРУ също вярваше, че сътрудничеството между Япония и САЩ може да отслаби както Китай, така и Русия, принуждавайки Москва и Пекин да разработят обща политика в Азия. Освен това, за да балансира с американското влияние, Русия реши да не подкрепя Тайван, докато Китай подкрепи действията на Москва в Чечения. На тази основа ЦРУ директно свързва подхода на Китай към Чечня и политиката на Русия към Тайван.
Друга част от доклада, която се отнася до продажбата на руско оръжие в Китай, също представлява интерес. ЦРУ отбеляза, че Китай няма да се колебае да се „огледа“ в търсене на най-доброто военно оборудване на пазара. Въпреки че Пекин оценява руската техника, изглежда, че той все още се е интересувал от доставките на оръжие от друга страна. Конкретни подробности по този въпрос бяха цензурирани в доклада и не е възможно да се изчисли това състояние.
Според анализаторите, ключовият момент в китайско-руските отношения е кризата на Балканите, тъй като сближи Москва и Пекин в ООН, а също така ги доведе и до антиамериканизма. Въпреки това ЦРУ вярваше, че Путин, за разлика от Елцин, е „скептично настроен“ по отношение на Китай.
В същото време в доклада се отбелязва, че ако Владимир Путин реши да продава оръжие не на Китай, а на Запад, това може да повлияе негативно на отношенията между Москва и Пекин. Въз основа на този момент можем да кажем, че през 2000 г. Западът избра да не отслабва отношенията между Пекин и Москва. Всъщност, отбелязва порталът, ЦРУ би могло да убеди съюзниците да купят руска военна техника, като по този начин балансира присъствието на Китай в руската икономика.
Въпреки че ЦРУ би могла да обмисли подобен вариант в началото на 2000-те години, последващи кризи (гибелта на ядрената подводница "Курск" (2000 г.), атаките на 11 септември (2001 г.), войната в Ирак (2003 г.) и финансовата криза 2007-08 г. години) сериозно усложняват възможното сближаване между Русия и западните страни.
В доклада също така се отбелязва, че като се има предвид, че Русия не подкрепя активно Китай по отношение на неговия проект „една страна - две системи“, това може да има отрицателно въздействие върху двустранните отношения. ЦРУ не изключи Русия да обмисли признаването на Тайван, Абхазия, Южна Осетия и Приднестровието - което се случи в случая с Абхазия и Южна Осетия през 2008 г. Следователно ЦРУ е допускало възможността Русия да признае Тайван, за да оправдае признаването от нея на Абхазия и Южна Осетия.
И накрая, анализаторите смятат, че сътрудничеството може да бъде възпрепятствано от отказа на Китай да даде възможност на Русия да играе значителна роля в Синдзян и Западен Китай. Същото може да се каже и за напре„умна сила“жението в руския Далечен Изток.
След 20 години ситуацията не се промени твърде много: влиянието на Пекин в Централна Азия остава остър ъгъл в двустранните отношения, както и влиянието му в Далечния Изток. Проекти като Евразийския икономически съюз (2015) са предназначени да осигурят на Русия контрол над Централна Азия, като елиминират възможността за политическо партньорство между Китай и регионалните сили.
„Накратко, между Москва и Пекин има известно напрежение, но изглежда, че и двете страни са намерили компромис, който може да гарантира съвместното съществуване на проруския ЕИО и спонсорирания от Китай проект„ Един пояс - един път.“, смята съвременната дипломация.
Превод: М.Желязкова