/Поглед.инфо/ Фондовият пазар пада, директорът на Федералния резерв плаши с висока инфлация, свързва това с новата мутация на коронавируса, но при това говори за “силната” икономика на САЩ. Въпрос: всъщност как и какво е в действителност? Разбира се, няма точен отговор, но ще се опитам да дам определени прогнози.

Първо. Високата инфлация е отдавна и е време да ѝ свикнем. Да, ръководството на паричните власти на САЩ засега не говори за нейните реални показатели (промишлената вече е под 25, потребителската е съществено над официалните показатели), но постепенно приучава народа към реалността.

Второ. Инфлацията се занижава и ще се занижава занапред. И това е свързано с факта, че не трябва да се признава сериозния спад, а той ще бъде в САЩ 5-6%. Работата е там, че ако инфлацията се занижава, то, ако не обръщаме внимание на детайлите (или, както казват математиците “поправките на голям броя дреболии”), трябва от официалните показатели на БВП да изтеглим разликата между реалната и занижената инфлация. Именно от тази оценка се получава приведеният от мен резултат.

Трето. Емисията не се спира, това е невъзможно, защото спад от такъв мащаб, ако не се компенсира, води до необратими разрушителни последици. Освен това, понеже няма вяра в банковата система, тя повече не кредитира реалния сектор в нужния мащаб, Байдън е приел елементи от “плана на Тръмп”, а именно - започна да насочва емитираните пари в реалния сектор. Новия емисионен план за “структурни реформи” е вече приет, така че емитирането ще продължи.

Четвърто. Понеже нормалният паричен оборот в икономиката е разрушен (дори и насочените пряко в реалния сектор пари се извеждат от него, попадат във финансовия и повече не се завръщат назад), притокът на ресурси във финансовия сектор продължава. Затова и не трябва да се опасяваме от тотален срив на пазарите по икономически причини, тук могат да изиграят роля единствено извъникономическите фактори (завръщането на тоталната карантина, завземането на Тайван от Китай и прочее). Понеже те са, уж, под (дори относителен) контрол, не бих предсказвал срив на пазарите в близкия период.

Пето. Инфлационното падение на икономиката (бавно, в сравнение със срива, който може да се случи заради срива на финансовите пазари или резкия скок на лихвите от паричните власти) ще доведе не просто до падането на доходите на домакинствата, но и към отмиването на средната класа. Което, на свой ред, ще доведе до много силни структурни изменения в търсенето, съответно към следващата крачка, към производството. Засега това не е много забелязано, защото занижената инфлация създава илюзия за ръст, но скоро в отделните отрасли това ще стане забележимо.

Шесто. Мнението за “силната” икономика на САЩ е свързано именно със занижаването на инфлацията. Тоест, това не е реалност, а фантом. И той ще се руши в близките месеци на фона на, може би дори на ръст на фондовия пазар. При това е трябва да се затяга кредитната политика (Пауъл разбира това), защото това неминуемо ще предизвика вълна от фалити. Нито домакинствата, нито корпорациите не могат да обслужват натрупващите се дългове на фона на ръста на лихвените проценти.

Извод. Икономиката в близко време най-вероятно не е заплашена, но паричните власти вече не могат да спрат вече започналия структурен спад. Натрупването на структурните диспропорции и прехода в новата картина на икономиката следва да се очаква в средата на пролетта на 2022 година.

Превод: В. Сергеев