/Поглед.инфо/ Заради Доналд Тръмп, бивишият вицепрезидент Джо Байдън проглуши като гръмовержец ушите на всички през кампанията си, че Съединените щати "са по-изолирани в света, отколкото когато и да било".
"Политиката Америка на първо място, направи така че Америка да е сама", казваше той.

Джо Байдън обеща да поправи връзките на Америка със съюзниците й. И изглежда, че вече е постигнал някакъв успех с поздравителния телефонен разговор, който получи от японския министър-председател, Йошихиде Суга.

Според Йошихиде Суга, по време на краткия разговор, Джо Байдън е говорил за член пети на Американско-японското споразумение за взаимна сигурност от 1960 година.

То се отнася до островите Сенкаку в Източнокитайско море, които Япония контролира, но към които Китай има собствени териториални претенции.

"Избраният президент Байдън ми даде обещание, че член Пети на Американско-японското споразумение за сигурността се прилага и за островите Сенкаку", заяви щастливият премиер Суга.

А с какво ни ангажира този член пети?

"Всяка страна признава, че една въоръжена атака срещу която и да е страна в териториите, които са под администрацията на Япония, ще бъде опасна за собствения й мир и сигурност", се казва в него.

"Всяка страна обявява, че ще действа за да посрещне общата заплаха", продължава член пети.

Посланието:

Съединените щати ще третират китайски опит за взимането на островите Сенкаку, които са малки скални образования в Източнокитайско море, като нападение срещу Америка.

Освен това, посланието е, че Америка ще воюва с Китай за да гарантира правото на Япония да държи тези острови.

Джо Байдън премахна всяка неяснота и двусмисленост, която може би е съществувала в това споразумение. Той даде на Токио американска военна гаранция, която покрива островите Сенкаку.

Отговорът на Министерството на външните работи на Китай беше гневно да се предявят претенции към островите, които китайците наричат "Дяоюйдао", и за които смятат, че са "по право и наследство китайски".

Освен това, Китай разкритикува американско-японското отбранително споразумение като "продукт на Студената война".

Този дипроматически сблъсък идва, докато Хенри Кисинджър предупреждаваше на икономическия форум Блумбърк:

"Америка и Китай сега вървят все повече към конфронтация. Те водят дипломацията си по конфронтационен начин".

"Опасността е, че ако някоя криза избухне, това може да премине отвъд реториката в реален военен конфликт", предупреждава старият и известен дипломат.

"Освен ако няма някакава база за сътруднически действия, светът ще попадне в катастрофа, която е сравнима с Първата световна война", продължава Кисинджър.

Първата световна война е най-голямото бедствие за Западната цивилизация. Докато не започва следващата война, до която тя е довела - Втората световна война.

Миналата седмица научихме, че по време на китайски военни учения през август месец, Народно-освободителната армия е изстреляла две ракети на хиляди километри от континентален Китай, които са оцелели търговски кораб, плаващ в Южнокитайско море.

Ракетите са ДФ-21Д и ДФ-6Б. И двете са известни като "убийци на самолетоносачи".

Съединените щати най-редовно придвижват самолетоносачите си в тези води за да изразят нашето мнение, че нито Южнокитайско море, нито Параселските острови, нито островите Спратли, принадлежат на Китай, както твърди Пекин.

В съзвучие с все по-твърдата политика на Китай към съседите, четирима членове на опозицията в законодателния орган на Хонконг бяха изгонени миналата седмица.

Това доведе до масови оставки, които оставиха управляващия Хонконг съвет под тоталния контрол на про-пекински хардлайнери.

Ерата на "една страна, две системи" за Хонконг, която датира от прехвърлянето на суверенитета от Великобритания към Китай, свърши очевидно.

Дисидентите и демонстрантите, които изпълниха улиците преди месеци изглежда бяха разгонени. Бъдещето на града изглежда по-малко като Хонконг от вчера, и повече като Пекин от утре.

Тези действия са в съзвучие с твърдия курс, който Пекин пое за "превъзпитателните си лагери" за уйгурите в Синдзян, както и за граничния му спор с Индия в Хималаите.

Държавният секретар на Съединените щати, Майк Помпео неотдавна предприе инициатива за събирането на нации със сходни възгледи, които да се изправят срещу Китай.

Сред тях са Япония, Австралия и Индия.

Но въпреки това, изглежда, че има известно нежелание, което е вкоренено в несигурността дали комунистически Китай или демократична Америка представляват бъдещето на Азия.

Политиката на Доналд Тръмп "Америка на първо място" зададе най-простия и основен въпрос:

Ще се използват ли всички тези половинвековни съюзи, тези ангажименти за война за защитата на Япония, Южна Корея, Тайван и Филипините, както е явно по мнението на Джо Байдън, активи, които да се подхранват и разширяват за да обхващат още по-говече територии, като островите Сенкаку?

Или пък те са тежести, които ни повличат във войни, с които американският народ не иска да има нищо общо?

Макар и да отхвърляме претенциите, които Китай има към тези рифове, скали и островчета в Южнокитайско море, както и претенциите му към островите Сенкаку в Източнокитайско море, трябва ли да бъдем задължени да влезем във война заради тези малки парчета земя?

Особено, когато легитимните им притежатели нямат намерение да се сражават за тях?

Джо Байдън отхвърли външната политика "Америка на първо място", която поставя американските сигурност, суверенитет, свобода и ключови интереси над интересите на всяка друга нация.

Но какво тогава поставя Джо Байдън на първо място?

Глобализма. Новия световен ред. Кръстоносния поход за глобалната демокрация.

Били сме там, правили сме го вече.

Преди шестдесет години, когато Ричард Никсън и Джон Ф. Кенеди се изправиха един срещу друг, външнополитическият дебат беше дали Съединените щати трябва да се бият с Китай на Мао Дзедун, за да защитават малките крайбрежни островчета Матсу и Куемой.

Според Джон Ф. Кенеди, не трябваше. Е, Кенеди спечели.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели