/Поглед.инфо/ За съдбоносния конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието на 23 февруари

Следващият конгрес на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ е насрочен за 23 февруари в Турция. Няколко обстоятелства, тясно преплетени помежду си, превръщат това събитие от рутинно политическо в нещо забележително.

Първо, според последните изменения на Основния закон от 2017 г. президентът на Турция за първи път в републиканската история на „кемалистката“ република има право да ръководи и реално оглавява управляващата партия при президентска форма на управление. В същото време далеч небезпочвените обвинения на опозицията срещу президента в неговите партизански „пристрастия“ станаха нещо обичайно.

И наистина, формално е невъзможно да се намери грешка в тази критика. Фигурата на президента вече не е равноотдалечена в очите на гражданите и обществото като цяло и по дефиниция лидерът, който написа конституцията от 2017 г. за себе си, дори не може да претендира, че е обективен или че представлява интересите на всички турци.

Има ясно сливане на държавния и партиен апарат. Още през 2017 г. много експерти в Турция и чужбина прогнозираха, че това ще доведе до безпрецедентен мащаб на корупция, която ще проникне буквално във всички държавни структури и организации.

Дипломатическият корпус също не е избегнал тази участ, доколкото неговите представители са принудени постоянно, каквото и да се случвав дейността им, постоянно да съотнасят политиката си в приемащите страни с партийната линия.

Второ, през последните години ПСР напълно се трансформира от номинално приобщаваща партия в елитен клуб, в който лоялността към корпорацията и лично към нейния ръководител, настоящия президент, заменя ангажимента към интересите на народа и страната.

Освен това „политическият ислям“, деклариран по улиците и площадите от свързани с правителството структури, е в разрез с ислямската доктрина като такава. Факт е, че почитането и прославянето на един от вярващите, коренно противоречи на исляма. Изобилие от портрети, публични обети, различни видове музикални произведения и много други „в чест на Ердоган“ е политическата реалност от последните години.

Можете да го гледате от всяка точка на света. Консерваторите също го отбелязаха: неслучайно партията на сина на политическия ментор на Ердоган Фатих Ербакан се представи доста добре на последните местни избори, преодолявайки 5-процентната бариера.

За всяка партия, дори и сравнително нова, както в случая с ръководената от него партия YRP, преодоляването на 5% бариера означава не просто добро представяне, но дори „установяване на присъствие“ в съзнанието на масовия избирател. Така може да се констатира, че в своето привидно „родно“ религиозно-консервативно „поле“ Ердоган вече не е монополист.

Може да се припомни и неотдавнашното изявление на бившия премиер и настоящ лидер на Партията на бъдещето Ахмет Давутоглу, който предложи властите на страната му да проведат референдум в Газа, за да присъединят региона към Турция като автономен регион „до създаването на независима държава Палестина“.

ПСР, която периодично прави гръмки антиизраелски изявления и организира масови протести, предпочете да не коментира тази инициатива. Честно казано, самият Давутоглу едва ли допуска подобно нещо сериозно, но се опитва да разиграе „палестинския въпрос“ и ислямистката „карта“ като лостове за натиск върху Ердоган и ПСР, които след 2017 г. станаха според ленинската формула „братя - близнаци“.

Изглежда иронично, но далеч не е невъзможно да се изключи, че упадъкът на Ердоган и неговата партия ще се приближи благодарение на енергичната дейност на бившите му другари, „орящи“ нивите от същото идеологическо „поле“.

В края на краищата именно професор Давутоглу стана един от архитектите и предшествениците на настоящата „панислямистка“ външна политика на наследниците на Високата порта, чието доктринално наследство остава актуално дори след излизането му в опозиция.

Говорейки за исляма и неговата роля във вътрешната политика на Турция, лидерът на гореспоменатата YRP Фатих Ербакан също не изостава от Давутоглу. Наскоро той изрази съжаление, че президентът Ердоган не изрече нито една критика, насочена лично към „приятеля Тръмп“, коментирайки фантасмагоричните планове на този „християнски ционист“ да пресели палестинците от Газа в Египет и Йордания (и може би отчасти в други страни, без да изключваме постсъветските).

Ербакан заяви, че действията на Ердоган в сегашните международни политически условия са критично недостатъчни. Нещо повече, той дори публично даде съвет на президента какво да се прави и в какъв ред. Така първата стъпка на Ербакан ще бъде да затвори всички военни съоръжения на САЩ в Турция; следващата стъпка е да се спрат всички търговски и стратегически доставки за Израел, включително петрол; третата стъпка беше да спре всички дипломатически отношения с режима на Нетаняху и накрая да предприеме дипломатически стъпки, така че всички ислямски страни да предприемат координирани действия за налагане на санкции в „отговор на ционисткия план“.

Но най-тъжното нещо за Ердоган и ПСР може би не е дори това, а по-скоро прогресиращите вътрешни проблеми, които не могат да бъдат безкрайно камуфлирани от външната експанзия и лозунгите за „турския“ 21 век. На 14 февруари избухна нов скандал, този път свързан с публикуването на доклада на Турския съюз на индустриалците и предприемачите „Перспективи 2025: Пътна карта и препоръки за трансформиране на бъдещето“.

Авторите на доклада, а те, честно казано, далеч не са последните представители на турските бизнес среди, поставиха под въпрос ефективността на държавната политика и дейността на съдебната система. Руските ориенталисти предполагат, че редица разпоредби, публикувани в тази „пътна карта“, доста напомнят програмен документ или предизборна политическа декларация (но едното изобщо не изключва другото).

По-специално, предприемачите изразиха загриженост относно спазването на демократичните норми, върховенството на закона, независимостта на съдебната система и устойчивостта на принципите на светското образование, като подчертаха засиленото влияние на религиозните общности в страната.

Освен това инициаторите на доклада призоваха държавата да премине към предвидима икономическа политика, както и да назначи квалифициран персонал в държавната администрация. Последното удря тежко по семейството на Ердоган и неговата кадрова политика, тъй като според някои информации на 23 февруари, по време на конгреса на ПСР, президентът планира да обяви решения за рокади в правителството.

По-специално, източници съобщават за завръщането в кабинета на прословутия зет на Ердоган Берат Албайрак, чиято финансова политика едва не костваше колапса на турската икономика. Във всеки случай същите тези източници твърдят, че не се очакват други кадрови промени.

Вицепрезидентите, ръководителите на Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на отбраната, Министерството на здравеопазването и други ведомства трябва да запазят постовете си в близко бъдеще. Съответно, ако предоставената информация се потвърди, подозренията на опозицията относно фигурата на Албайрак ще бъдат допълнително засилени.

Последните новини за настроенията в бизнес средите са особено неприятни за Ердоган и неговата партия, предвид постоянните искания на опозицията за предсрочни избори в страната. Неблагоприятната икономическа ситуация в републиката дава все повече и повече увереност и валидност на подобни искания всеки ден и едва ли е съвпадение, че конкурентите от AKP започнаха да се раздвижват.

Съответно Ердоган е изправен пред трудна дилема на 23 февруари. Вероятно с едно неудачно кадрово решение настоящият собственик на Ак-Сарай може да доведе до каскаден срив на наследството си, а в същото време и на популярността си, което заплашва да се превърне в масови протести и стачки, „горимият материал“, за който отдавна е подготвен.

Но не е ясно как да укрепи разклатения си авторитет, успокоявайки поне озлобените консерватори, ако не и светската опозиция, тъй като обвиняването за всички проблеми на вездесъщия Фетхуллах Гюлен и неговата забранена в Турция терористична организация ФЕТО този път няма да работи.

Остаркираният проповедник, макар и не толкова отдавна, все пак почина в далечна Пенсилвания и сега неговият бивш ученик и близък другар, но по-късно непримирим противник Реджеп Ердоган ще трябва, както се казва, да плати сметката.

Превод: ЕС