Югоизточният пробив и факторът Ормуз
Докато Китай поглъща огромни обеми, десетте държави от АСЕАН (плюс Източен Тимор в процеса на присъединяване, което оформя групата от 11 страни) представляват по-различен, по-гъвкав пазар. За последното десетилетие общият стокообмен на Русия с този блок е нараснал с близо 60 процента и е достигнал 21 милиарда долара. Сумата изглежда скромна на фона на китайските мащаби, но темповете и структурата на сделките показват интересни процеси. Виетнам, с когото ЕАЕС има зона за свободна търговия още от 2015 година (влязла в сила през 2016 г.), отчита 12 процента ръст на двустранната търговия само между януари и август 2026 година.
Екатерина Новикова, доцент в катедра „Икономическа теория“ в Руския икономически университет „Плеханов“, посочва две конкретни причини за този скок, които нямат нищо общо с високата геополитика:
Първата е свързана с енергийната сигурност и морските маршрути. Доставките на руски минерални ресурси за АСЕАН са скочили с 85 процента за десет години. Само през първото тримесечие на 2026 година страните от Югоизточна Азия са увеличили покупките на руски петрол и горива с 40 процента. Причината е напрежението около Ормузкия проток. Когато традиционните доставки от Персийския залив станат рискови или скъпи заради военни инциденти и застрахователни премии, рафинериите в Сингапур, Малайзия и Индонезия търсят алтернатива. Руските танкери, заобикалящи ограниченията чрез нови логистични схеми, се оказват удобен източник на по-евтина суровина.
Втората причина е чисто бюрократична, но с огромен финансов ефект. Износът на руско месо за страните от АСЕАН се е увеличил 50 пъти за десетилетие. Това стана възможно едва след като ветеринарните власти в Югоизточна Азия официално признаха руските санитарни сертификати. Без този печат на хартия нито един контейнер със свинско или птиче месо от Белгородска или Воронежка област не може да влезе в търговските мрежи на Ханой или Манила.
В обратната посока потокът също се е променил. Руският внос от държавите от АСЕАН е нараснал със 70 процента през последните години. Освободените ниши след изтеглянето на западните корпорации от руския пазар се запълват с електроника, електронни компоненти, машини, естествен каучук и тропически плодове. За да не блокират тези сделки заради вторични американски санкции срещу банките, страните са изградили мрежа от директни кореспондентски сметки и са прехвърлили основната част от договорите в национални валути — рубли, донги, бати и рупии.
Индийската дупка в тихоокеанската архитектура
Когато погледнем картата на азиатските организации, веднага изпъква един сериозен географски дефект на форума АТИС. В него членуват 21 икономики с излаз на Тихия океан — от САЩ, Канада и Чили до Япония, Китай и Русия. Индия обаче не е член нито на АТИС, нито на АСЕАН, просто защото бреговете ѝ се мият от Индийския океан.
За Москва това е проблем от първа величина. Индия е вторият по големина търговски партньор на Русия в Азия след Китай и ключов купувач на руски петрол, торове и отбранителни системи. Ако Русия гради икономическата си стратегия само върху тихоокеанските формати, Делхи остава извън рамката.
Именно тук се появява политическият замисъл на Голямото евразийско партньорство, лансирано още през 2015 година и развито на форума в Санкт Петербург през 2016 година. Идеята е да се създаде чадър, който да обедини едновременно ЕАЕС (Русия, Беларус, Казахстан, Армения, Киргизстан), ШОС (където членуват и Китай, и Индия, и Иран, и Пакистан) и АСЕАН. По този начин континенталната търговия се свързва в една обща транспортна и нормативна мрежа, която не зависи от морските проливи, контролирани от американския флот — като Малакския проток.
Затова Москва инвестира милиарди в сухопътни и комбинирани маршрути като Международния транспортен коридор „Север – Юг“, който минава през Каспийско море и Иран към индийското пристанище Нава Шева, както и в модернизацията на Байкало-Амурската магистрала (БАМ) и Транссиб.
Контролът над транзита или илюзия за общ пазар
Зад дипломатическите формулировки за „безпроблемно икономическо пространство, свободно от политически блокове“ прозира хладна сметка за геоикономическо влияние. Според анализатора Наталия Милчакова амбицията на Москва надхвърля простото увеличаване на продажбите на зърно и алуминий. Целта е Русия, като основен доставчик на базови ресурси и храни, да закрепи контрола си върху евразийските транзитни маршрути и да наложи нови правила в световната търговия, алтернативни на системата на Световната търговска организация (СТО), която на практика е парализирана от споровете между Вашингтон и Пекин.
Остава обаче един неудобен въпрос, на който официалните комюникета от срещите на върха не дават отговор. Всяка от организациите в този замислен триъгълник има коренно различни цели.
ЕАЕС е митнически съюз с високи външни тарифи, създаден да пази вътрешния пазар на Русия и съседите ѝ от евтин внос. АСЕАН е експортно ориентирана зона за свободна търговия, силно обвързана с американските и японските вериги за доставки, където никой не иска да влиза в открит конфликт със Запада заради руските интереси. ШОС пък е преди всичко организация за регионална сигурност и борба с тероризма, в която икономическата интеграция буксува от години заради тежките противоречия между Индия и Китай.
Да слееш тези три структури в работещ механизъм прилича на опит да впрегнеш в една каруца кон, камила и воден бивол. Всеки дърпа в своята посока и с различно темпо. Докато банките в Китай и Югоизточна Азия продължават да се страхуват от западните финансови регулатори и периодично спират плащанията към руски контрагенти, Голямото евразийско партньорство ще остане по-скоро пожелателна политическа рамка, отколкото реално действащ търговски блок. Реалната търговия ще продължи да се движи не по силата на общи декларации, а чрез двустранни сделки, бартери, сенчести флотове и тежки преговори за всеки отделен сертификат.