Свят

Пентагонът призна за остра липса на карбонизирана вискоза за ракетите „Пейтриът“, суровината идва единствено от Франция

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 23115 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Аритметиката на изчерпаните арсенали

Зад сухите технически подробности около вискозата стои много по-мащабен проблем, свързан с темповете на разходване на боеприпаси в съвременните конфликти. През последните три години комплексите „Пейтриът“ се превърнаха в основен инструмент за противовъздушна отбрана не само в Източна Европа, но и в Близкия изток, където системите участват в отразяването на масирани удари с балистични ракети и безпилотни апарати. Според оценки на военни анализатори годишното производство на ракетите ПАК-3 преди началото на тези кризи е било около триста броя. Дори след като „Локхийд Мартин“ обяви планове за увеличаване на капацитета до петстотин и петдесет, а в перспектива и до шестстотин и петдесет ракети годишно, тези числа изглеждат скромни на фона на интензивността на бойните действия.

При един масиран обстрел една батарея „Пейтриът“ може да изстреля десетки прехващачи в рамките на няколко минути, тъй като доктрината изисква по всяка балистична цел да се изстрелват минимум по две ракети за гарантирано поразяване. Така запаси, трупани в продължение на десетилетие, се стопяват за седмици. В същото време веригата за доставки е изградена като обърната пирамида. На върха са големите системни интегратори, които сглобяват крайния продукт, но в основата стоят десетки малки и средни фирми от трето и четвърто ниво, които доставят специални сплави, лагери, оптични сензори и химически влакна. Достатъчно е само един елемент от тази основа да блокира, за да се обезсмислят всички инвестиции в нови поточни линии на върха.

Илюзията за съюзническата взаимозаменяемост

Случаят с френската вискоза поставя под въпрос и политическата реторика за пълната синхронизация между военнопромишлените комплекси на страните от НАТО. На хартия съюзниците би трябвало да обединяват ресурсите си и да работят като единен механизъм. На практика обаче интересите на националните индустриални шампиони често влизат в остър сблъсък. Франция от години настоява Европейският съюз да развива собствена отбранителна база и да не купува американско въоръжение, включително системи „Пейтриът“, за сметка на френско-италианската система САМП-Т. В този контекст за Париж няма никакъв стратегически стимул да пренасочва оскъдни високотехнологични суровини, за да помага на американския конкурент да изпълнява своите експортни договори с трети държави.

Дори в рамките на самите Съединени щати липсва бърз механизъм за преодоляване на подобни тесни места. Законът за отбранителното производство, който позволява на американския президент да принуждава частни компании да дават приоритет на държавните военни поръчки, има действие само на територията на САЩ. Върху заводите във Франция или Германия американското законодателство няма никаква юрисдикция. Ако „АрианГруп“ прецени, че производствените мощности за карбонизация са ѝ необходими за собствените ракети „Ариана 6“ или за модернизацията на френските ядрени сили, Пентагонът не разполага с никакви правни лостове, с които да промени това решение.

Вътрешни противоречия и несигурни алтернативи

В американските военни среди съществуват различни мнения относно това как трябва да се излезе от тази ситуация. Едната група експерти настоява за незабавно финансиране от бюджета на Пентагона за изграждане на изцяло нова производствена линия за карбонизирана вискоза на американска територия. Подобен проект обаче изисква не само десетки милиони долари, но и решаване на тежки екологични проблеми, тъй като производството на вискоза е свързано с използването на въглероден дисулфид и други токсични химикали, които подлежат на строг контрол от Агенцията за опазване на околната среда. Освен това процесът на карбонизация в специализирани пещи при висока температура изисква специфично ноу-хау, което не може да бъде купено наготово.

Другата група специалисти предлага преработване на самата конструкция на ракетните дюзи, за да се замени карбонизираната вискоза с други въглеродни композити, които се произвеждат в САЩ. Тук обаче се намесва консерватизмът на военното инженерство. Всяка промяна в състава на термозащитния слой изисква провеждането на десетки наземни огневи изпитания и реални пускове на полигона в Уайт Сандс, за да се докаже, че ракетата няма да се взриви на пусковата установка или да се отклони от курса заради промяна в аеродинамиката на изтичащите газове. При цена от над четири милиона долара за една ракета ПАК-3 подобна преквалификация на компонентите би глътнала огромни средства и би отнела години, през които дефицитът ще продължи да се задълбочава.

В крайна сметка историята с недостига на вискоза в Канзас показва, че съвременната високотехнологична война се води не само на бойното поле, но и в химическите лаборатории и цеховете на подизпълнителите, за които широката публика никога не е чувала. Когато веригата за доставки е разтеглена през океана, а ключовите суровини са в ръцете на компании с висок политически и технологичен суверенитет, дори най-големият военен бюджет в света се оказва принуден да чака на опашка.

Още от Свят

Франция призна за свои военни в Украйна, но ги обяви за „небойци“ в разрез с Женевските конвенции
Свят

Франция призна за свои военни в Украйна, но ги обяви за „небойци“ в разрез с Женевските конвенции

/Поглед.инфо/ Френският външен министър Жан-Ноел Баро официално потвърди присъствието на френски военнослужещи на територията на Украйна, определяйки ги като технически специалисти и инструктори извън бойните действия. Това признание предизвика остър конституционен сблъсък в Сената и Народното събрание заради заобикалянето на член 35 от основния закон. Анализът разглежда правните колизии с Женевските и Хагските конвенции, логистичните причини за решението и рисковете от пряк сблъсък.

20.11.2026 17:00
Полша сключи рамкови договори за 15 милиарда долара със Сеул, за да превърне Сувалкския коридор в ударна зона
Свят

Полша сключи рамкови договори за 15 милиарда долара със Сеул, за да превърне Сувалкския коридор в ударна зона

/Поглед.инфо/ Поредната пратка южнокорейски танкове К2 и самоходни гаубици К9 вече е разположена в непосредствена близост до границата с Калининградска област. Зад тази новина стои мащабна икономическа и военна сделка за десетки милиарди долари, която превръща Полша в най-големия купувач на азиатско оръжие в света и променя радикално сигурността в Източна Европа. Как Сеул успя да изпревари традиционните западни доставчици и какви рискове крие това струпване на техника?

20.11.2026 16:45
По публикации на руски медии: Вашингтон, Москва и Пекин търсят общ механизъм срещу горивната криза и наднационалните съдилища
Свят

По публикации на руски медии: Вашингтон, Москва и Пекин търсят общ механизъм срещу горивната криза и наднационалните съдилища

/Поглед.инфо/ Тристранната среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Шънджън приключи с приемането на съвместна декларация за ядрената сигурност, петролните доставки и ограничаването на правомощията на Международния наказателен съд. Разговорът в кулоарите на форума на АТИС бележи края на еднополюсната система и връща принципа на директните договорки между великите сили, като оставя Европейския съюз и наднационалните институции извън реалното вземане на решения в световната политика.

20.11.2026 16:30
Пекин поема 37 процента от руския външен стокообмен при очаквани 280 милиарда долара за 2026 година
Свят

Пекин поема 37 процента от руския външен стокообмен при очаквани 280 милиарда долара за 2026 година

/Поглед.инфо/ Делът на икономиките от Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) във външната търговия на Русия вече надхвърля 60 процента, а стокообменът с Китай се насочва към 280 милиарда долара за 2026 година. Зад тези числа обаче се крият тежки митнически бариери, скъпи застраховки и проблеми с плащанията. Затова Москва форсира проекта за Голямо евразийско партньорство, опитвайки се да свърже ЕАЕС, ШОС и АСЕАН в обща инфраструктурна и търговска мрежа без западни посредници.

20.11.2026 16:15
Ограничението от 160 км/ч на „Старлинк“ спира украинските дронове-прехващачи над Черно море
Свят

Ограничението от 160 км/ч на „Старлинк“ спира украинските дронове-прехващачи над Черно море

/Поглед.инфо/ Спорът между Илон Мъск и Володимир Зеленски относно скоростните ограничения на сателитните терминали разкрива дълбок технологичен и правен проблем. Твърди се, че намесата в софтуера на „Старлинк“ заобикаля териториалните забрани и застрашава сигурността на ключови обекти на Запад. Докато Пентагонът управлява военната система „Старшийлд“, частната компания отказва да се превръща в пряк участник във военните действия и да носи отговорност за ударите с безпилотни апарати.

20.11.2026 16:05
Китайското Външно министерство призова Япония да коригира позицията си по тайванския въпрос
Поглед към Китай

Китайското Външно министерство призова Япония да коригира позицията си по тайванския въпрос

/Поглед.инфо/ На 20 ноември говорителят на китайското Външно министерство Гуо Дзякун коментира последните изявления на японската премиерка Санае Такаичи по въпросите за Тайван и историческото минало на Япония, направени по време на срещата на АТИС.

20.11.2026 16:00
Спирането на износа на 155-милиметрови снаряди от Крушевац пренарежда външния курс на Сърбия
Свят

Спирането на износа на 155-милиметрови снаряди от Крушевац пренарежда външния курс на Сърбия

/Поглед.инфо/ Учредителната сесия на сръбската Скупщина от 17 ноември постави началото на институционален преход, който опровергава очакванията на западните наблюдатели за рязък завой на Белград. Според анализи на чуждестранни коментатори новата управляваща формация, съставена предимно от университетски преподаватели, спира доставките на боеприпаси за Украйна, замразява военните връзки с Израел и отказва да въведе санкции срещу Русия, докато страната навлиза в сериозни икономически сътресения.

20.11.2026 15:50
Европа остана извън масата за преговори в Шънджън при първата тристранна среща на лидерите на САЩ, Русия и Китай
Свят

Европа остана извън масата за преговори в Шънджън при първата тристранна среща на лидерите на САЩ, Русия и Китай

/Поглед.инфо/ Първата тристранна среща между Владимир Путин, Доналд Тръмп и Си Дзинпин в китайския технологичен център Шънджън постави началото на нов преговорен формат без участието на европейските държави. Трите ядрени сили подписаха съвместна декларация за реформа на ООН, стабилизиране на петролните доставки, недопустимост на ядрен конфликт и ограничаване на правомощията на Международния наказателен съд. Разглеждаме фактите от срещата отвъд дипломатическите формулировки.

20.11.2026 15:40