/Поглед.инфо/ На президента Доналд Тръмп му отне една минута за да представи вируса на виртуалната 75-та Генерална асамблея на ООН, разкритикувайки "нацията, която пусна тази чума по света".

И тогава всичко отиде на лошо.

Въпреки, че Тръмп всъщност изнесе една фактически предизборна реч и въобще не му пукаше за многостранното ООН, поне картинката стана ясна за цялата социално дистанцирана "международна общност".

Тук е цялото изказване на президента Си Дзинпин. А тук е изказването на президента Владимир Путин. А тук е геополитическият шах отново. За пореден път "незаменимата нация" се изправя срещу руско-китайското стратегическо партньорство.

Докато подчертаваже значението на ООН, Си Дзинпин не можеше да бъде по-директен относно това, че нито една нация няма право да контролира съдбата на другите:

"Дори по-малко трябва да позволяваме на някоя държава да прави каквото си иска, да бъде хегемон, насилник и бос на света", заяви президентът на Китайската народна република.

Американската управляваща класа очевидно няма да приеме този акт на неподчинение с наведена глава. Пълният спектър от техники на хибридната война ще продължи да бъде неуморно и турбо изсипван срещу Китай, в допълнение към все по-разразяващата се синофобия, дори докато се стига до редица положения, отвъд които единственият истински начин за "сдържане" на КНР е гореща война.

Уви, Пентагонът е твърде разпилян и линиите му са разтеглени - Сирия, Иран, Венецуела, Южнокитайско море....

И всеки анализатор знае за китайските възможности за кибервойна, интегрирани въздушно-отбранителни военни системи и ракетите "Донгфен", които са известни като "убийци на самолетоносачи".

За перспектива по въпроса, нека да сравним военните разходи. Миналата година Китай е похарчил 261 милиарда долара, докато Съединените щати са похарчили 732 милиарда за отбрана, с което представляват 38 % от глобалните отбранителни бюджети.

Реториката поне засега надделява. Ключовото тук, което непрекъснато ни се набива е лайтмотивът за Китай като за екзистенциална заплаха за "свободния свят", дори докато измамните мантри за това, което Обама не особено прикрито някога наричаше "завой към Азия" подготвят мнението ни за бъдеща война.

Следният доклад от Цао Кълектив почти идентифицира процеса:

"Наричаме го Синофобия ООД - информационно-индустриален комплекс, където държавно финансиране от западните страни, многомилиардни оръжейни производители и десни тинк-танкове съвместно оперират в синхрон, за да наводнят медиите с послания, че Китай е обществен враг номер едно.

Въоръжени с държавно финансиране и такова от оръжейната индустрия, тази малка групичка от влиятелни тинк-танкове полагат основните и условията на Нова Студена война срещу Китай.

Същата медийна екосистема, която задвижваше колелата на безкрайната война към все по-катастрофални интервенции в Близкия изток, сега е заета да измайстори обществено съгласие за конфликт с Китай".

Това "американско военно превъзходство"

Демонизацията на Китай, подплатена с неприкрит расизъм и глупав антикомунизъм се показва при цяла многоцветна палитра: Хонконг, Синдзян ("концлагери''), Тибет ("принудителен труд''), Тайван, "китайски вирус", "капанът със заемите" на инициативата Един пояс, Един път.

Търговската война се задвижва паралелно и е ярко доказателство как "социализмът с китайски характеристики" бие западния капитализъм в неговата високотехнологична игра.

И такастигаме до санкционирането на над 150 компании, които произвеждат чипове за Huawei и ZTE, или пък опитът да се провали бизнесът на ТикТок в САЩ ("но не можете да го откраднете и превърнете в американско бебче", както каза главният редактор на Глобъл Таймс, Ху Сиджин).

И все пак, SMIC, която е най-големият производител на чипове в Китай, която неотдавна спечели 7,5 милиарда на борсата в Шанхай, рано или късно може да скочи пред американските производители на чипове.

На военния фронт, политиката на "максимален натиск" по китайския източен островен пръстен продължава неуморно и неумолимо - от възстановяването на Четворния отбранителен форум между САЩ, Япония, Австралия и Индия до битката за засилването на индо-тихоокеанската стратегия.

Тинк-танклендия е ключова в засилването и координирането на целия процес чрез например, Центъра за стратегически и международни изследвания, заедно с "корпоративни и търговски донори", включващи обичайните заподозрени като Райтеон, Локхийд Мартин, Бойнг, Дженеръл Динамикс и Нортроп Грънман.

И така, тук си имаме на лица това, което Рей Макговърн брилиянтно описваше като ВПКРМАТТК - Военно-промишлен-конгресен-разузнавателен-медиен-академичен-тинк-танк комплекс, в ролята на двигател на Синофобия ООД.

Ако приемем, че има демократическа победа на американските президентски избори, нищо няма да се промени. Следващият началник на Пентагона най-вероятно ще е Мишел Флорной - бивш заместник-министър на отбраната от 2009 до 2012 година и съосновател на Центъра за нова американска сигурност, който е активен както по "китайското предизвикателство", така и по "севернокорейската заплаха".

Флорной е изцяло за засилването на "американското военно превъзходство" в Азия.

Какво прави Китай?

Основният външнополитически принцип на Китай е да засилва "общност на споделеното бъдеще за човечеството". Това е записано в конституцията му и предполага, че Студената война 2.0. е наложено нещо от външни фактори.

Основните три приоритета на Китай след Ковид-19 са да унищожи най-сетне бедността, да затвърди огромния си вътрешен пазар и да се завърне с пълна сила в търговията и инвестирането в глобалния Юг.

Китайската "екзистенциална заплаха" също така е изобразена и от опита да се прокара не-западна търговско-инвестиционна система, включваща всичко от Азиатска инфраструктурна инвестиционна банка до Фонд за Път на коприната за търговия, прескачаща американския долар.

Доклад на училището Кенеди на Харварт поне се опита да разбере китайските "авторитарни призиви за устойчивост" вътре в нацията. Докладът откри, че Китайската комунистическа партия всъщност печели от надигаща се обществена подкрепа от 2003 до 2016 година, която достига смазващите 93 %, основно заради социалните програми и битката срещу корупцията.

Обратното, ВПКРМАТТК инвестира в Безкрайната или "Дългата война" (терминология на Пентагона от 2001), вместо в здравето, образованието и инфраструктура и това, което остава е класическата стратегия да разлаем кучето.

Синофобията е перфектна за обвинение и прехвърляне на вината за лошия и катастрофален отговор на Ковид-19, за изчезването на малките бизнеси и бушуващата Нова Голяма депресия. Перфектното извинение е "китайската екзистенциална заплаха".

Целият процес няма нищо общо с "моралната загуба" и оплакването, че "рискуваме да загубим съревнованието и светът да попадне под заплаха".

Светът не е "заплашен" защото големи части от глобалния Юг са напълно наясно, че балонът наречен "международен ред базиран на правилата" не е нищо повече от евфемизъм за Пакс Американа или Ексепционализма. Това, което беше предначертано от Вашингтон за следвоенния свят след 1945 година, Студената война и "еднополярният модел" не важи вече.

Довиждане Макиндър

Както президентът на Русия Путин даде ясно да се разбере многократно, Съединените щати не са "способни на съгласие" повече. Що се отнася до "базирания на правилата международен ред", в най-добрия случай това е евфемизъм за частно контролиран финансов капитализъм от глобален мащаб.

Руско-китайското стратегическо партньорство даде да се разбере отново и отново, че срещу НАТО и Четиристранния отбранителен форум САЩ-Индия-Австралия-Япония и неговата експанзия, техният проект изправя общоевразийска търговия, развитие и дипломатическа интеграция.

За разлика от случая от 16 век до последните десетилетия на 20, сега инициативата не идва от Запада, а от Източна Азия.

Целта са входни континентални коридор и оси на развитието минаващи през Югоизточна Азия, Централна Азия, Индийския океан, Югозападна Азия и Русия чак до Европа, в добавка към Морски Път на коприната през Южноазиатския Римланд.

За пръв път в хилядолетната си история, Китай може да се справи със свръхдинамична политическа и икономическа експанзия, както по суша, така и отвъд моретата.
Това стига отвъд кратката епоха на китайските съкровищни флотилии и техните експедиции по времето на династията Мин през 15 век.

Нищо чудно, че Западът и особено Хегемонът просто не могат да осъзнаят геополитическия мащаб на всичко това. И точно заради това има толкова много синофобия, толкова много хибридни военни техники, които се използват за да задушат "заплахата".

Евразия в близкото минало беше или западна колония или съветска зона. Сега тя е на ръба на това да се отърве от сценариите на Макиндър, Махеан и Спайкман, докато Хартленда и Римланд все повече се интегрират при собствени условия, което ще продължи чак до средата на 21 век.

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели