Нощта срещу Украйна премина под знака на една от най-интензивните въздушни операции от началото на годината. Дори сред наблюдатели, които от месеци следят ежедневните удари по украинската инфраструктура, се появиха оценки, че този път мащабът е бил необичаен както по отношение на използваните средства, така и по отношение на продължителността на атаката. Според различни руски източници комбинираният удар е продължил приблизително пет часа и е включвал широк спектър от оръжейни системи – балистични ракети, крилати ракети, хиперзвукови средства и голям брой ударни безпилотни апарати.
Тук трябва да се направи едно важно уточнение. Значителна част от информацията идва от военни канали, телеграм източници и участници в информационната война от двете страни. Независимо потвърждение за всички заявени попадения към момента липсва. Това не означава, че ударите не са били нанесени, а че реалната картина традиционно се оформя дни след подобни операции, когато започнат да се появяват сателитни снимки, оценки на щетите и анализи на западни разузнавателни структури.
Първоначалните данни сочат, че основната тежест е паднала върху Киев. В руските канали се твърди за използване на повече от тридесет балистични ракети „Искандер“, няколко хиперзвукови ракети „Циркон“, ракети „Кинжал“, както и крилати ракети Х-101 и „Калибър“. Към тях са добавени големи групи дронове „Геран“. Ако дори част от тези числа се потвърдят, става дума за разход на значителен ресурс, който не би бил оправдан за второстепенни цели.
Именно целите представляват по-интересния въпрос. В продължение на повече от две години руската стратегия постепенно се измества от удари по единични военни обекти към натиск върху цялата система за поддръжка на украинската армия. Това означава логистични центрове, ремонтни предприятия, складове, енергийни възли, комуникационни точки и транспортна инфраструктура. Във военните конфликти често по-голямо значение има не унищожаването на един батальон, а прекъсването на снабдяването на десет батальона.
По тази причина в съобщенията постоянно присъстват названия на конкретни предприятия. Споменават се заводът „Артем“, различни производствени площадки в Киев, ремонтни мощности и индустриални зони, които отдавна се разглеждат като част от военно-промишлената екосистема на Украйна. Дали всички те действително са били поразени, предстои да видим, но изборът на подобни цели съответства на тенденцията, наблюдавана през последните месеци.
Особен интерес предизвикаха твърденията за поражения върху мрежа от подземни съоръжения, използвани от украинските служби за сигурност и западни военни съветници. Подобни съобщения се появяват почти след всяка голяма атака и обикновено са сред най-трудните за проверка. Подземните командни пунктове по дефиниция са създадени именно за да оцелеят при ракетни удари. Ако действително са нанесени сериозни поражения на такива обекти, това би означавало много по-съществен успех от унищожаването на отделен склад или производствен цех. Засега обаче подобни твърдения остават в сферата на непотвърдената информация.
Паралелно с ударите започна и добре познатият спор около ефективността на украинската противовъздушна отбрана. В социалните мрежи бяха разпространени видеозаписи, за които се твърди, че показват ракети-прехващачи PAC-3 от системите Patriot, загубили целта си и паднали в градска среда. Появиха се и твърдения за поражения върху жилищни сгради, както и върху обекти с историческо и културно значение.
Това не е нов дебат. Подобни обвинения се появяват още от първите доставки на западни системи за противовъздушна отбрана. Причината е проста. При масирани атаки над голям град небето се превръща в сложна среда, в която едновременно действат десетки ракети, дронове, прехващачи и средства за радиоелектронна борба. В такива условия рискът от отклонение, техническа неизправност или падане на елементи от противоракети върху градската среда съществува независимо от държавата, която използва системата.
Особено показателен е и друг детайл. Няколко руски източника обърнаха внимание, че западни OSINT анализатори този път не са успели предварително да прогнозират характера и мащаба на атаката. През последните години именно отворените разузнавателни общности често публикуваха предварителни предупреждения за излитане на стратегически бомбардировачи, движение на кораби или подготовка на ракетни удари. Ако действително е имало пропуск в ранното откриване, това може да означава промяна в руските методи за планиране и маскировка.
Наред с Киев, удари бяха съобщени в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Николаевска, Одеска и Черкаска област. Подобно географско разпределение показва стремеж към претоварване на украинската система за противовъздушна отбрана. Когато целите са разпръснати на стотици километри една от друга, командването е принудено да разпределя ограничени ресурси между множество направления.
Тук се появява и по-широкият въпрос за изчерпването на запасите. От месеци западни медии като NATO и анализатори от International Institute for Strategic Studies предупреждават за натиск върху производствените възможности на западната отбранителна индустрия. Производството на ракети за системите Patriot, NASAMS и други комплекси расте, но не със скоростта, с която се изразходват боеприпасите във войната. Това е логистичен проблем, който не може да бъде решен с политически декларации.
Затова всяка подобна атака има и второ измерение. Освен физическите поражения върху конкретни обекти, тя принуждава защитника да изразходва скъпи ракети-прехващачи. Една ракета PAC-3 струва многократно повече от ударен дрон. В дългосрочен план това превръща въздушната война и във финансово състезание.
Любопитното е, че през последните седмици руските удари все по-често комбинират различни типове средства за нападение. Евтини дронове, крилати ракети, балистични ракети и хиперзвукови системи се използват едновременно. Целта е очевидна – първо да се натоварят радарите и системите за управление, след което да се отвори прозорец за по-ценните ракети. Тази схема се наблюдава и в други съвременни конфликти и постепенно се превръща в стандарт за високотехнологична война.
Същевременно украинската страна продължава да настоява за допълнителни доставки на системи Patriot и ракети за тях. Това поставя Вашингтон и европейските съюзници в сложна ситуация. Подкрепата за Киев остава официална политика, но складовете не са безкрайни, а производствените линии имат физически ограничения. Между политическото желание и индустриалните възможности все по-често се отваря пробойна.
Засега е рано да се правят категорични изводи за резултатите от последния удар. Историята на този конфликт многократно е показвала, че първите съобщения обикновено съдържат преувеличения, неточности и елементи на психологическа война. Част от заявените цели вероятно ще бъдат потвърдени, други вероятно няма да намерят независимо потвърждение. Но едно изглежда трудно за оспорване – интензивността на въздушната кампания отново нараства, а войната все по-видимо се превръща в състезание между производствени мощности, логистични вериги и способност за възстановяване на загубената инфраструктура.