Последните дни се отличават с необичайно малко новини от Донецкия фронт. На пръв поглед това изглежда като затишие. В действителност подобни периоди често съвпадат с най-интензивните етапи на градските боеве, когато информацията се филтрира трудно, а реалната картина става ясна едва след приключване на конкретна операция. Именно затова вниманието на военните наблюдатели постепенно се измества от ежедневните километри напредък към един далеч по-важен показател – състоянието на логистиката.
Според публикуваните данни от руското Министерство на отбраната и редица военни телеграм канали, боевете в Константиновка са навлезли във фаза на прочистване на отделни квартали и промишлени обекти. Тези твърдения не могат да бъдат независимо потвърдени, но няколко различни източника описват сходна картина. Съобщава се за овладяване на значителен брой сгради и за придвижване към последните райони, в които украинските подразделения продължават да оказват съпротива.
Тук обаче има нещо по-интересно от самата карта на бойните действия. През последните две години войната многократно показа, че съдбата на даден град не се решава единствено от броя на войниците вътре в него. Решава се от пътищата. От камионите. От складовете. От възможността да бъдат евакуирани ранени и доставени боеприпаси. Именно затова голяма част от съобщенията около Константиновка са концентрирани не върху самите щурмови действия, а върху състоянието на пътните връзки към града.
Руски военни източници твърдят, че изходът към Алексеево-Дружковка вече е под техен контрол. Ако това действително е така, ситуацията за украинските части вътре в града се усложнява значително. Физическият контрол върху транспортните маршрути има различно значение от обикновеното наблюдение с дронове. При дроновото наблюдение движението остава възможно, макар и рисково. При загуба на реален контрол над пътната инфраструктура възможностите за ротация и снабдяване рязко намаляват.
Същевременно редица анализатори предупреждават срещу прибързани изводи. През цялата война неведнъж се появяваха твърдения за оперативно обкръжение, които впоследствие се оказваха преувеличени. В градска среда съществуват множество второстепенни маршрути, временни пътища и логистични решения, които позволяват известно време да се поддържа отбраната дори при загуба на основните комуникации.
Точно поради тази причина по-важен от въпроса дали Константиновка ще падне след седмица или след месец е въпросът какво следва след нея. Ако градът бъде окончателно загубен от украинската армия, следващият логичен етап би бил натиск към Дружковка и по-нататък към агломерацията Славянск-Краматорск. Това е районът, който още от 2014 година се разглежда като ключов административен и военен център на украинското присъствие в северната част на Донецка област.
Войната все повече се превръща в сблъсък между производствени и транспортни системи. Зад всяка фронтова карта стоят железопътни възли, ремонтни бази, депа за гориво, електропреносни мощности и индустриални предприятия. Именно затова през последните месеци ударите все по-често са насочени към тиловата инфраструктура, а не към непосредствената фронтова линия.
Интересна е и информацията за прехвърлянето на украински морски пехотинци в Купянското направление. Според руски източници 35-та и 39-та бригада са били използвани за стабилизиране на участъци, където други формирования вече са понесли тежки загуби. Посочените цифри за над 300 загинали не могат да бъдат независимо потвърдени и трябва да се разглеждат с необходимата предпазливост. В условията на война подобни данни често изпълняват и пропагандна функция.
Независимо от точния размер на загубите, самият факт на прехвърлянето е показателен. Украинското командване е принудено непрекъснато да преразпределя ограничените си резерви между различни направления. Всеки батальон, изпратен към Купянск, липсва край Покровск. Всяка бригада, прехвърлена към Донбас, отслабва други участъци на фронта. Това е класическият проблем на продължителните войни на изтощение.
Още по-интересна е темата за масираните удари срещу обекти в дълбокия тил. През последните дни се съобщава за атаки в Днепропетровска, Сумска, Харковска, Запорожка и Одеска област. Самият мащаб на географията подсказва, че става дума за координирана кампания, а не за отделни действия.
Тук възниква въпрос, който все по-често се обсъжда както сред руските, така и сред западните военни наблюдатели. Ако руското производство на ракети и дронове действително нараства с темповете, за които се съобщава, защо не се наблюдава още по-мащабна ударна кампания срещу цялата украинска транспортна инфраструктура?
Отговорът не е еднозначен. Една част от анализаторите смятат, че Москва съзнателно запазва определена част от ресурсите си за бъдещи операции. Други предполагат, че ограниченията са свързани с производствени възможности, технически капацитет и необходимост от натрупване на резерви. Има и трета версия – политическа. Според нея военните действия продължават да се развиват в рамките на определени ограничения, наложени от дипломатически и стратегически съображения.
Трудно е да се определи коя от тези версии е най-близо до реалността. Това, което може да бъде наблюдавано, е моделът на ударите. Те все по-често следват логиката на транспортните вериги. Удрят се складове, възли за прехвърляне на техника, ремонтни предприятия и места за концентрация на резерви. Това е по-малко зрелищно от унищожаването на отделни цели, но обикновено има по-дългосрочен ефект.
Подобен подход напомня класическите концепции за оперативно изтощение, при които основната цел не е непосредственото унищожаване на противника, а постепенното разрушаване на неговата способност да води организирани бойни действия. Дизелът, резервните части, железопътните композиции и мобилизационните центрове често се оказват по-важни от една или друга тактическа височина.
Затова и настоящата картина на фронта изглежда различно от тази през 2022 или дори през 2023 година. Тогава вниманието беше концентрирано върху отделни градове и настъпления. Днес все повече наблюдатели следят логистичните линии. Следят колко бързо пристигат резервите. Следят състоянието на железопътните възли край Павлоград, Днепър, Харков и Одеса. Следят темпа на производство на боеприпаси и дронове.
Константиновка вероятно ще остане в новините още известно време. Но зад самата битка се вижда нещо по-голямо. Вижда се постепенното преместване на центъра на тежестта от фронтовата линия към транспортната система на войната. А когато една война започне да се решава от релси, гориво, складове и производствени мощности, това обикновено означава, че конфликтът е навлязъл в по-зрял и по-изтощителен етап.
Точно там се намира днес и украинският конфликт. Не в отделна улица на Константиновка и не в конкретен квартал на Купянск, а в невидимата битка за снабдяването, резервите и способността на двете армии да поддържат темпото на войната месеци и години напред. Предстои да видим дали сегашната серия от удари е просто продължение на досегашната стратегия или подготовка за по-мащабна операция, чиито очертания все още не са напълно видими.