Колкото по-дълго продължава войната в Украйна, толкова по-често в руските експертни среди се появява една на пръв поглед парадоксална теза: че основният стратегически проблем на Москва може би не се намира в Донбас, Запорожие или Черно море, а далеч на север – в Арктика. Именно тази гледна точка развива Владимир Евсеев, доктор на инженерните науки и един от участниците в съветските и руските програми за високоточни и хиперзвукови оръжия.
Интервюто му е интересно не толкова заради острите оценки, колкото заради това, че насочва вниманието към няколко области, които рядко попадат в центъра на публичния дебат. Докато медиите следят ежедневно движението на фронтовите линии в Украйна, големите военни системи продължават да се изграждат в космоса, в Арктика и в комуникационната инфраструктура. Именно там се формира следващият баланс на силите.
Според Евсеев американската армия вече работи по модел, който съчетава изкуствен интелект, космически комуникации, сателитно наблюдение и автоматизирано вземане на решения. Част от тези твърдения са спорни и не могат да бъдат независимо потвърдени в пълния им обем. Въпреки това тенденцията е видима. Пентагонът инвестира десетки милиарди долари в програми за интеграция на изкуствен интелект в командните системи, а американските военни документи все по-често говорят за ускорен цикъл „наблюдение – анализ – удар“.
Тук се появява първото противоречие. Русия успя да създаде модерни ракетни системи, включително хиперзвукови оръжия, които Западът дълго време не успяваше да догони. В същото време самите руски експерти продължават да посочват комуникациите като едно от най-слабите звена на военната система. Именно този проблем многократно беше обсъждан и по време на украинския конфликт.
Евсеев открито признава, че Русия разполага с надеждни комуникации на стратегическо равнище, но изпитва затруднения при осигуряването на единна, бърза и устойчива връзка между различните родове войски на бойното поле. Това е важна констатация, защото съвременната война все по-малко се определя само от броя танкове или ракети. Огромно значение придобива скоростта, с която информацията достига до командирите и се превръща в конкретно решение.
През последните години именно системата Starlink се превърна в символ на тази трансформация. Според множество западни анализи, публикувани от RAND, CSIS и други специализирани центрове, нискоорбиталните комуникационни спътници съществено променят начина, по който действат военните формирования. Те позволяват постоянна връзка, обмен на данни в реално време и интеграция между разузнаване, дронове и артилерия.
Русия започна сравнително късно изграждането на собствен аналогичен проект. В интервюто се посочва развитието на системата на „Бюро 1440“, която трябва постепенно да формира руска нискоорбитална комуникационна мрежа. Засега обаче става дума за проект в развитие, а не за система със същия мащаб като Starlink.
По-интересен е другият акцент в разговора – военнокосмическото разузнаване. Евсеев твърди, че Русия разполага с отделни спътници и отделни решения, но не и с напълно интегрирана система, способна непрекъснато да наблюдава конкретни райони и да предоставя оперативна информация почти в реално време.
Това не е дребен технически въпрос. В Украйна се видя колко голямо значение имат именно разузнавателните данни. Дроновете, сателитните снимки, прихванатите комуникации и цифровите карти постепенно се превърнаха в не по-малко важно оръжие от артилерията. В известен смисъл съвременната война все повече прилича на съревнование между информационни системи.
Тук има нещо, което заслужава внимание. В продължение на години Русия инвестираше огромни ресурси в стратегически ракетни сили, ядрено възпиране и модернизация на бойните платформи. Значително по-малко публично внимание получаваха комуникационните и информационните системи. Днес самите руски военни експерти все по-често поставят именно тях в центъра на дискусията.
Още по-интересна става темата, когато разговорът се премества към космоса. Евсеев твърди, че Русия разполага с технологична база за противоспътникови системи, създавана още през последните десетилетия на СССР. Част от тези разработки са известни отдавна. Съединените щати, Русия и Китай от години работят върху различни форми на противоспътникови способности – от ракети за директно унищожаване до средства за радиоелектронна борба и системи за временно заслепяване на космически апарати.
Проблемът е, че подобни действия биха означавали качествено нов етап на конфликта. Унищожаването на големи спътникови групировки не е просто военен акт. То би засегнало глобалните комуникации, навигацията, банковите операции и значителна част от световната икономика. Именно затова държавите засега демонстрират значителна предпазливост.
Най-голям интерес обаче предизвиква частта за Арктика. Според Евсеев именно там се концентрира бъдещото съперничество между Русия и Запада. Неговият аргумент е прост. С топенето на ледовете Северният морски път постепенно придобива икономическа стойност, която преди няколко десетилетия изглеждаше немислима.
Тук вече не става дума само за военни бази. Става дума за природен газ, петрол, редки метали, логистични маршрути и контрол върху една от потенциално най-кратките транспортни връзки между Европа и Азия. Все повече държави започват да гледат на Арктика не като на периферия, а като на бъдещ икономически център.
От тази гледна точка Гренландия придобива съвсем различно значение. Според Евсеев интересът на Доналд Тръмп към острова не е свързан само с природните ресурси. В руската интерпретация той е част от по-широка стратегия за контрол върху арктическите комуникации и ранното предупреждение за ракетни атаки.
Тази теза се вписва в по-широкия спор за бъдещето на Арктика. САЩ, Канада, Норвегия, Дания и Русия увеличават военното си присъствие в региона. НАТО провежда все по-мащабни учения в северните ширини. Финландия и Швеция вече са част от алианса, което променя цялата военна география на Северна Европа.
На този фон Русия също предприема ответни мерки. Създаването на отделен арктически военен контур, възстановяването на бази по Северния морски път и разполагането на нови системи за противовъздушна отбрана са част от този процес.
Тук обаче възниква въпрос, който рядко получава достатъчно внимание. Военните съоръжения могат да бъдат построени. Ракетите могат да бъдат произведени. Много по-трудно е да бъде създадена устойчива логистика в район, където липсват пътища, населени места и класическа инфраструктура.
Именно затова Евсеев говори за снабдяването като за колосално предизвикателство. В Арктика всяка доставка струва многократно повече. Всяка авария се отстранява по-трудно. Всяка база зависи от сложни транспортни вериги. Там стратегическите планове неизбежно се сблъскват с географията.
Поради тази причина бъдещото съперничество в региона вероятно няма да се определя само от военната мощ. Решаващи могат да се окажат ледоразбивачите, пристанищата, сателитите, комуникациите и транспортните коридори. С други думи – инфраструктурата.
Точно тук интервюто на Евсеев излиза извън рамките на украинската тема. Независимо дали човек е съгласен с всичките му оценки, разговорът насочва вниманието към процеси, които вече текат. Украйна остава център на текущия конфликт, но стратегическото планиране на големите държави отдавна надхвърля рамките на този фронт.
В Москва все по-често говорят за Арктика. Във Вашингтон все по-често публикуват стратегии за Арктика. НАТО увеличава активността си на север. Китай също проявява интерес към бъдещите транспортни маршрути. Числата, бюджетите и инфраструктурните проекти показват, че става дума за дългосрочен процес, а не за временна политическа мода.
Предстои да видим доколко прогнозите за „арктическото десетилетие“ ще се сбъднат. Засега обаче изглежда все по-вероятно следващата голяма геополитическа конкуренция да бъде свързана не с традиционните фронтове на Европа или Близкия изток, а с огромните пространства на Севера, където ледът постепенно отстъпва място на нови маршрути, нови ресурси и нови конфликти на интереси.
