По публикации на чуждестранни медии, стенограми от срещата на върха в Москва и данни на Африканската банка за развитие. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Африканският търговски падокс: 1.5 трилиона долара с едва 15% вътрешен обмен
Присъствието на представители от африканския континент в московския комплекс "Гостин двор" — на броени метри от Червения площад — служи като ясен индикатор за дълбоката пренастройка на глобалните търговски маршрути. Докато западните столици поддържат режима на санкции спрямо Москва, държавите от Глобалния юг търсят прагматично разширяване на своите външни партньорства.
В изказването си по време на пленарното заседание руският президент Владимир Путин цитира данни, според които годишният търговски оборот на африканските държави достига 1.5 трилиона долара. Едва 15 процента от тази сума обаче представлява търговия между самите страни на континента. Останалите 85% отиват към външни пазари, предимно под формата на необработени суровини.
Десетилетия след официалната деколонизация, транспортната и логистичната мрежа в Африка продължава да функционира по стария модел, изграден около износните суровинни коридори към западните пристанища. Според цитирани на форума експертни оценки, делът на добавената стойност в преработвателната промишленост на континента остава под 2%. Това задържа местните икономики в капана на ниската доходност и пълната зависимост от цените на световните стокови борси.
Демографският натиск и суровинният капан на континента
Прогнозите на ООН показват, че след 2030 г. именно Африка ще се превърне в основния двигател на световния демографски растеж. До 2050 г. населението на континента се очаква да надхвърли 2.5 милиарда души, като близо 70% от тях ще бъдат младежи на възраст под 30 години.
В същото време Африканската банка за развитие отчита среден икономически растеж от 4.2% за региона, като 12 от 20-те най-бързо развиващи се икономики в света се намират именно там.
Това съчетание от бързо растящо младо население и висок Икономически ръст обаче се сблъсква с липсата на критична инфраструктура. Без собствени индустриални мощности и с електропреносни мрежи, които страдат от системни дефицити, континентът трудно може да абсорбира тази работна сила. Според заявките от форума в Москва, Русия прави опит да стъпи точно в тази празнина — предлагайки изграждане на капацитет, вместо просто закупуване на суровини. Доколко тези заявления ще се превърнат в реални фабрики и централи, предстои да се види при изпълнението на договореностите.
30 енергийни проекта и въпросът за финансирането
Според официално изнесените данни на форума, в момента руски субекти участват в реализацията на над 30 перспективни енергийни проекта в 16 африкански държави. Спектърът обхваща от традиционния добив на въглеводороди през изграждането на ВЕЦ до проекти в областта на ядрената енергетика — като АЕЦ „Ел Дабаа“ в Египет, изграждана от корпорацията „Росатом“.
Москва твърди, че предлага модел на „технологичен трансфер с пълен цикъл“, включващ обучение на местни кадри и създаване на сервизна инфраструктура на място. За разлика от класическия западноевропейски и американски подход, който често обвързва инвестициите с политически изисквания или стандарти за управление,руското предложение се позиционира като строго технологично и инфраструктурно.
Въпросът обаче опира до капитал. В условията на ограничена ликвидност и затегнати военни разходи,способностите на Москва да кредитира мащабни инфраструктурни обекти извън своите граници са подложени на изпитание. Затова стратегическата рамка за периода 2027–2029 г., която се подготвя в края на срещата, разчита предимно на съвместни предприятия и публично-частни партньорства.
