Ескалацията в руския тил и заседанието в Кремъл
Паралелно с дипломатическите обиколки в Европа, в руските градове се регистрира нова вълна от атентати, които променят характера на противопоставянето. На сутринта на 12 ноември в Шушари, край Санкт Петербург, при дистанционно задействано взривно устройство в автомобил загива полковник от 6-а армия на Военновъздушните сили и противовъздушната отбрана. По-малко от денонощие по-късно, на 13 ноември сутринта, в московския квартал „Чертаново“ избухва джипът на 72-годишния журналист Сергей Заворотни, бивш прессекретар на бившия украински премиер Николай Азаров. Заворотни оцелява, но получава тежки наранявания от осколки и травми на крака.
Тези инциденти показват изместване на акцента от класическите фронтови действия и ударите с безпилотни летателни апарати към диверсионна мрежа дълбоко в тила, използваща вербувани куриери и извършители.
Точно на фона на тези събития, късно вечерта на 12 ноември, в Москва се провежда закрито заседание на руския президент Владимир Путин с членовете на Съвета за сигурност. Официалното съобщение посочва, че са обсъдени резултатите от консултациите в Абу Даби. Според неофициални твърдения на изданието „Блокнот“, позоваващо се на свои източници, представители на силовите структури са повдигнали въпроса дали не е настъпил моментът да бъдат отменени негласните „джентълменски споразумения“ относно физическата неприкосновеност на висшето военно и политическо ръководство в Киев.
Няма официално потвърждение, че подобна тема е била обсъждана на заседанието, нито пък Кремъл някога е променял публичната си позиция, че елиминирането на чужди държавни ръководители не влиза в инструментариума на Москва. Подобни изтичания на информация в медийното пространство често изпълняват функцията на предупредителен сигнал, че търпението спрямо диверсионните атаки в руския тил се изчерпва. Но доколко такъв ход би бил политически изгоден за самата Русия?
Рискът от канонизация и сметките на Москва
Коментаторите, цитирани в публикациите, обръщат внимание на сериозните репутационни и стратегически последици от евентуален удар по киевския лидер. В анализа на „Блокнот“ се посочва, че гибелта на Зеленски от руска ракета би се превърнала в мощен инструмент за западната информационна машина. Вместо да доведе до колапс на управлението в Киев, подобно събитие би го превърнало в символ и „мъченик“, около когото западните общества и правителства биха могли отново да се консолидират, преодолявайки настоящата умора от войната.
Освен това премахването на политическата фигура на президента неизбежно би отворило пътя за пряко военно управление в Украйна. На преден план биха излезли фигури от силовите структури и армията, като бившия главнокомандващ Валерий Залужни или ръководителя на Главното управление за разузнаване Кирило Буданов. За Москва подобна трансформация би означавала сблъсък с чисто военна администрация, лишена от политически колебания и водена от логиката на отмъщението.
Поради тези причини в руските аналитични среди преобладава оценката, че Кремъл предпочита да играе на дълга дистанция. Удар по центровете за вземане на решения на най-високо ниво се разглежда само като крайна мярка при пълна безизходица, когато дипломатическите канали са окончателно затворени, а цената на вътрешната нестабилност от терористичните актове в руските градове надхвърли политическите щети от превръщането на Зеленски в икона за Запада.
Вътрешните пукнатини и страхът от политическа забрава
Докато външните заплахи остават в сферата на хипотезите и информационните сигнали, вътрешната обстановка в Украйна създава съвсем реални проблеми за президентската институция. Според публикациите в руския печат, в Киев нараства напрежението заради системните удари по енергийната, логистичната и водоснабдителната инфраструктура. В кулоарите на Върховната рада и дори в администрацията на улица „Банкова“ все по-често се чуват иронични определения за „куфарен лидер“, а дългите отсъствия на държавния глава пораждат съмнения в устойчивостта на веригата за командване.
При евентуална мащабна криза или пробив на фронта отсъствието на президента от столицата може да послужи като катализатор за вътрешнополитически сътресения. Сред висшия офицерски състав от години съществува натрупано недоволство от намесата на политическото ръководство във военното планиране и от кадровата политика в армията.
В същото време политологът Богдан Безпалко посочва съвсем различен механизъм на заплаха, който идва не от Москва, а от Вашингтон. Според неговата оценка, дадена пред „Свободная преса“, истинската опасност за Зеленски не е физическото елиминиране в хода на бойните действия, а превръщането му в номинален владетел под натиска на американската администрация. Ако Вашингтон наложи непопулярни решения, свързани с териториални отстъпки или замразяване на конфликта, и го избута в периферията на процесите, политическата му кариера ще приключи рязко.
Именно в периода след евентуални избори, оставка и загуба на властовия имунитет, според Безпалко, възниква реалният риск за личната безопасност на бившия президент. В политическата история на постсъветското пространство, а и извън него, лидерите, които са участвали в разпределението на огромни финансови потоци и оръжейни доставки и разполагат с чувствителна информация за корупционни схеми на високо ниво, често се оказват неудобни свидетели за собствените си доскорошни покровители. В този контекст обиколките в държави като Ирландия и Дания се тълкуват от някои наблюдатели и като търсене на бъдещи гаранции за сигурност и статут извън пределите на Украйна, когато мандатът му окончателно приключи.
