Поглед към Китай

АТИС 2026 в Шънджън: новият център на икономическата и технологичната архитектура на Азия

/Поглед.инфо/ Защо Шънджън 2026 е повече от поредната среща на върха През 2026 г. Китай е домакин на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС, Asia-Pacific Economic Cooperation – APEC), като на 18-19 ноември в Шънджън ще се проведе 33-тата неформална среща на лидерите на 21-те икономики членки (APEC, 2026). Това е третото китайско домакинство след Шанхай (2001 г.) и Пекин (2014 г.).

КМГ 7208 прочитания

Преди това през тази година се проведоха три срещи (съответно в Гуанджоу, Шанхай и Далиен) на висшите служители, които срещи са основен механизъм за насърчаване на сътрудничеството в АТИС и подготовка за лидерската среща. Така че лидерската среща е внимателно обмислена и прецизно подготвена.

Изборът на Шънджън не е случаен. През 1980 г. това е първата специална икономическа зона на Китай. Днес това е мегаполис с над 18 милиона души, известен с технологиите и производството си, и един от най-отворените прозорци на страната към света. Градът е символ на китайските реформи, център на компаниите Huawei, Tencent и DJI и един от най-големите световни технологични хъбове. Ако Пекин 2014 беше форум на инфраструктурната свързаност, Шънджън 2026 вероятно ще бъде форум на изкуствения интелект, полупроводниците и цифровата икономика (2026 Welcome to Shenzhen, 2026).

Срещата ще се провежда в условия на продължаваща стратегическа конкуренция между САЩ и Китай, преструктурирането на глобалните вериги за доставки и ускорена технологична надпревара. Поради това значението на АТИС днес е значително по-голямо от значението му като обикновен търговски форум.

1. От регионален форум към икономическия център на Тихоокеанския век

1.1. Създаването на АТИС

АТИС е създадено на 6–7 ноември 1989 г. в Канбера, Австралия, по инициатива на австралийския премиер Боб Хоук. Основният мотив за неговото основаване беше страхът, че след европейската интеграция (чрез Общият пазар, в навечерието на Маастрихт) и преговорите в рамките на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ - многостранен международен договор, чиято цел бе да намали митата и да премахне пречките пред международната търговия) регионът може да бъде изолиран в затворени търговски блокове. Първата среща на министрите на външните работи и търговията събра 12 страни: Австралия, Бруней, Канада, Индонезия, Япония, Южна Корея, Малайзия, Нова Зеландия, Филипините, Сингапур, Тайланд и САЩ. Днес АТИС обхваща 21 икономики (не държави, тъй като в членството влизат Хонконг и Тайван като отделни икономически територии - „отделни митнически територии“ по формулата на ГАТТ). като към основателите се прибавиха Китай (от 1991 г.), Русия и Виетнам (от 1998 г.), Перу и Чили (1998 г.), Мексико и Папуа-Нова Гвинея (1993 г. ), Хонконг и Тайван (1991 г.). От 1998 г. не са приемани нови членове въпреки периодични поставени кандидатури (от Индия, Колумбия, Бангладеш, Камбоджа).

Тези 21 икономики представляват около 3 милиарда души (2025 г.), чието население представлява над 1/3 от гражданите на планетата Земя – 36,4%; 61,4 трилиона щатски долара БВП, което е 61,6% от световния БВП; и около 47% от световната търговия (вносът им през 2024 г. е в обем на 15,3 трилиона щатски долара или 46,7% от световния внос и износът им е 15,3 трилиона щатски долара или 46,1% от световния износ). По този начин АТИС представлява световният икономически колос № 1 (APEC, 2026).

Тези данни напълно опровергават скептицизма, изразен навремето от влиятелния The Economist, който си позволи да прогнозира че организацията е предварително обречена с „АТИС-тицизъм“, понеже АТИС е подложено на атака както отвътре, така и отвън (Banyan, 2013). Следователно либерализацията на икономическите отношения нямало да се реализира, твърди изданието, известно с неолибералната си ориентация. От противоположни леви позиции АТИС бе упрекнато в прекомерно отваряне на пазарите (Касен, 2005). АТИС опроверга и двете прогнози, преминавайки като Одисей между Сцила и Харибда – едновременно чрез непълно подчиняване на пазарната логика и чрез консенсусно вземане на решенията, независимо че някои икономики са в пъти по-развити от останалите.

1.2. Целите и тяхната еволюция

Както всяка международна организация, така и АТИС премина през различни фази на целеполагане, които могат да се очертаят накратко така:

Фаза 1 (1989–1993): форум за диалог. Първоначално АТИС беше неформален консултативен форум (което остава като практика, понеже решенията се вземат с консенсус, без правно обвързващи споразумения и без санкционен механизъм). Ранната цел беше укрепване на многостранната търговска система чрез успешно финализиране на Уругвайския кръг.

Фаза 2 (1994–2001): Богорските цели - най-важният поврат. На срещата на върха в Богор, Индонезия, 1994 г., лидерите приеха историческата цел: свободна и открита търговия и инвестиции в региона до 2010 г. за развитите икономики и до 2020 г. за развиващите се. Това трансформира АТИС от средище за многословни консултации в целева система; последваха План за действие от Осака (1995 г.), схеми за откритост и взаимност. Паралелно се добавиха „тънките“ и „чувствителните“ теми: делови пътувания (картата за бизнес пътувания на АТИС, 1997 г.), електронна търговия.

Фаза 3 (2001–2014): справяне с асиметриите и свързаност. След 11 септември 2001 г. (срещата в Шанхай, въпреки кризата в някои отношения, се проведе навреме и излъчи силен сигнал за сътрудничество) центърът на обсъжданията и решенията се измести към търговските облекчения и задълбочаването на вътрешните пазари - сега наричано „структурна реформа“. Шанхайската цел бе трайно подобряване на търговските отношения в дългосрочен план, която бе постигната с изпреварване на крайния срок.

Фаза 4 (2014–днес): качество на растежа, цифровизация, устойчивост. На срещата в Пекин (2014) бе приета Пекинската пътна карта за свързаност. Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ, Asian Infrastructure Investment Bank – AIIB, това е китайска инициатива, обявена през 2013 г., започнала работа през 2016 г., която не е стопроцентова институция на АТИС) беше създадена през същата година в този контекст; по-късно бе приет и механизмът „Процес на финансовите министри“ за инфраструктурата. Оттам насам целите постоянно се разширяват: цифрова икономика (2017 г., Дананг), ваксинна свързаност и зелено възстановяване (2020 г., Путраджая - първата виртуална среща), Биоциклично-зелена икономика (2022 г., Банкок), сигурност на веригите за доставки и изкуствения интелект (ИИ, AI) (2023 г., Сан Франциско; 2025 г., Кьонджу, Корея).

Логиката и технологията на тази тенденция на промяната на целите са ясно разписани: от „пазарен достъп“ (1990-те) → „институционална лекота“ (2000-те) → до „качество на растежа, хората и планетата“ (2014–днес).

1.3. Най-важните резултати

Особено интересни са постигнатите най-важни резултати през тези етапи на развитие:

1. Намаляване на тарифите. Средното ниво на митата в региона падна от около 17% в края на 80-те години на миналия век до около 5% днес - АТИС действа като „приложение“ на Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ, General Agreement on Tariffs and Trade) и Световната търговска организация (СТО, World Trade Organization) в Азия, но с по-висока скорост на осъществяване на целта.

2. Подкрепата за създаването на Световната търговска организация. АТИС допринесе за политическата подкрепа на успешното приключване на Уругвайския кръг и укрепването на многостранната търговска система, довело до създаването на СТО през 1995 г.

3. Богорските цели – форумът отчете съществено изпълнение на Богорските цели, но също така призна наличието на области с незавършена либерализация, като ги замени с Визията АТИС Путраджая 2040 - нови 20-годишни цели за отворена, динамична, устойчива и мирна общност.

4. Картата за бизнес пътувания на АТИС (APEC Business Travel Card - ABTC) с практически символ: предприемачите от икономиките на АТИС преминават границите без визи и с приоритетни гишета; милиони такива карти са издадени.

5. Логистичната революция. Шанхайската цел и последващите мерки съкращават разходите по границите; според изчисления на СТО/ОИСР мерките за улесняване на търговията от АТИС добавят десетки милиарди долари годишно към регионалния БВП.

6. Модел на „консенсусна мека интеграция“. АТИС доказа, че е възможна дълбока икономическа интеграция без правно обвързващи договори и без изоставяне на националния суверенитет - модел, противопоставен на модела на ЕС. Той е и люпилня на по-амбициозните споразумения (Транстихоокеанско партньорство, по-късно Всеобхватно и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство - CPTPP, което започна именно от АТИС-инициативата за „отворено регионално сътрудничество“).

7. Геополитическата функция. АТИС е единствената платформа, на която се срещат лидерите на САЩ, Китай, Русия, Япония и всички ключови азиатски икономики - оттук и значението ѝ като „стабилизатор“ на отношенията между т.нар. Велики сили.

Следователно АТИС е институция, която за 37 години премина от антикризисен форум в консенсусна рамка за управление на най-динамичния икономически регион в света. Нейната сила не е в строгите правни задължения (каквито няма), а в целевата дисциплина: от Богор 1994 до Путраджая 2040. Нейната слабост е също разпознаваема - отсъствието на правен механизъм означава, че амбициите зависят от политическата воля на 21-те икономики, която напоследък се подлага на сериозно изпитание (особено чрез отношенията САЩ–Китай, водещи до протекционизъм). Точно затова Шънджън 2026 ще бъде тест дали форумът остава център на тихоокеанската интеграция или се превръща в сцена на голямото съперничество.

За Китай 2026 г. е третото домакинство на АТИС, след Шанхай през 2001 г. и Пекин през 2014 г. - разлика от 12 години. Тазгодишната тема на Китай е „Изграждане на Азиатско-тихоокеанска общност за съвместен просперитет“. В рамките на „Годината на Китай“ на АТИС се очакват около 300 събития в градове, включително Пекин, Шанхай, Гуанджоу, Далиан, Нанкин, Суджоу, Ханджоу, Ченгду, Шънджън, както и в специалните административни райони Хонконг и Макао. Шънджън е най-важният от тях.

1.4. АТИС, RCEP и CPTPP: трите равнища на азиатската интеграция

Необходимо е едно допълнително пояснение със съществено значение. Често АТИС се разглежда като самостоятелна организация. В действителност това сътрудничество е част от по-широка архитектура.

4.1. RCEP: икономическата реалност. Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (Regional Comprehensive Economic Partnership - RCEP, на български често срещано като РВИП, но запазваме най-популярната англоезична абревиатура) е най-голямото споразумение за свободна търговия в света, което обхваща 15 държави от Азиатско-тихоокеанския регион.) обединява държавите от АСЕАН, Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. То е най-голямото търговско споразумение в света и обхваща приблизително една трета от световното население и световното производство.

Ако АТИС представлява политическата рамка, то RCEP е практическото икономическо въплъщение на азиатската интеграция.

4.2. CPTPP: високият стандарт. Всеобхватното и прогресивно споразумение за Транстихоокеанско партньорство (Comprehensive and Progressive Agreement for Trans-Pacific Partnership - CPTPP) представлява по-дълбока форма на интеграция, включваща строги правила относно инвестициите, държавните предприятия, интелектуалната собственост и цифровата търговия.

В известен смисъл АТИС е политическият инкубатор, от който постепенно се развиват по-обвързващи интеграционни формати като RCEP и CPTPP.

Днес тихоокеанската икономическа архитектура функционира на три нива: АТИС – за политически диалог; RCEP – за търговска интеграция; CPTPP – за регулаторна интеграция. Всъщност това е новият интеграционен модел. Този многослоен модел няма аналог в други части на света.

2. Отношенията АТИС – БРИКС – ШОС: конкуренция или допълнение?

Повечето геополитици по света трудно разграничават и възприемат отношенията между АТИС, известното БРИКС и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). А тези отношения са също сложно преплетени, носят системен характер и разнообразяват конвенционалните геополитически схеми (например, като НАТО и ЕС).

АТИС, БРИКС и ШОС се допълват по функции; но се конкурират само по съдържание. Трите организации имат различен предмет:

- АТИС – насочено е към търговско-инвестиционна либерализация и „свързаност“ (connectivity); включва САЩ и съюзниците им; той е неформален, консенсуален, без правни задължения.

- БРИКС е финансова и развойна алтернатива на западните институции (Нова банка за развитие, платежни коридори, дедоларизация) и политически глас на Глобалния Юг.

- ШОС осигурява сигурност и стабилност в Евразия (борба с тероризъм, граничен контрол, регионална дипломация).

Китай, Русия и Индия имат припокриващо се членство в множество механизми (БРИКС, ШОС и др.), което наистина създава мрежова връзка, а не конфронтационна структура. Реалната „конкуренция“ е само в две посоки: инфраструктурното финансиране - АБИИ и новите АТИС-механизми срещу Новата банка за развитие (НБР, New Development Bank), създадена от страните от БРИКС; символното съревнование кой форум задава глобалния дневен ред. Но на практика държавите използват трите организации като многопластова инструментална система на взаимодействия: ШОС за сигурността, БРИКС за финансите и платформата срещу еднополюсността, АТИС за достъпа до пазарите и диалога със Запада. По тази логика трите организации не се възприемат като алтернативи: Пекин домакинства последователно срещи на БРИКС (май 2026 г.), АТИС (Шънджън, ноември 2026 г.) и е стопанин на ШОС - една и съща държава инвестира в трите организации едновременно.

3. Особените ползи на АТИС за Китай и света

АТИС е първата и може би най-важната многостранна сцена на Китай. Китай влезе в АТИС през 1991 г., още преди влизането си в СТО (2001), и използва форума последователно: Шанхай 2001 (домакинството, което съвпадна с влизането в СТО), Пекин 2014 (Пътната карта за свързаност, идеологическото оформяне на „Един пояс, един път“), сега Шънджън 2026. За Китай АТИС: осигурява директен лидерски канал със САЩ (който друга организация не може да предложи), легитимира китайския модел като на „отговорен стопанин“ на регионалната икономика, дава сцена за китайски инициативи (цифрова търговия, зелена икономика) без ангажимента за правно обвързващи правила. Парадоксално или не, именно понеже АТИС не налага правни задължения, това го прави удобен за Китай - участва в целите, без да се обвързва с механизми за принуда.

От 1993 до 2025 г. китайският президент присъства на всички срещи на икономическите лидери на АТИС (APEC Economic Leaders' Meeting - AELM).

Много прозорливо още през 2013 г. Генералният секретар на ККП и председател на КНР Си Дзинпин постави задачата чрез АТИС „да създадем заедно прекрасен Азиатско-тихоокеански регион“ (Си, Да задълбочаваме реформата и откритостта, да създадем заедно прекрасен Азиатско-тихоокеански регион, 2024, стр. 409-421). А „прекрасен“ регион означава мирно и всестранно сътрудничество, особено в икономически аспект. През следващата 2014 г. председателят Си Динпин предложи АТИС да разработи „план за развитие за следващите пет, десет и дори 25 години“ и след това стъпка по стъпка да бъде реализиран; и ако политиката често се възприема като нещо много различно от морала, то тази теза за сътрудничеството е показателна че не винаги е така: „Партньорството означава че ако един е в беда, всички други ще му се притекат на помощ“ (Си, Да създадем партньорски отношения в азиатско-тихоокеанския регион, основани на взаимно доверие, инклузивност и взаимоизгодно сътрудничество, 2025, стр. 595-597).

АТИС има нарастващо и особено значение за мира в региона и на планетата. Това значение може да се характеризира като важно, но умерено - като превантивна инфраструктура, не като гаранция. Ползата за мира е реална, но има ясни граници.

Ползите за Китай са обективни: чрез АТИС се осигурява редовен контакт на лидерите на САЩ, Китай, Русия, Япония, които се срещат всяка година с гарантирана обща фотография, ръкостискане и двустранни разговори „на полето“ по всякакви важни въпроси; чрез АТИС се гарантира прозрачност и се изгражда взаимно доверие - доброволните мерки (съкращаване на морските процедури, съвместни морски учения, диалог по инциденти във въздуха и на море) намаляват риска от случайна ескалация; икономическата взаимозависимост действа като мощен стабилизатор - класическият аргумент, че страни с интегрирани икономики изчисляват цената на евентуална война, премисляйки поне два пъти.

Границите също са строго определени: консенсусният модел означава, че при сериозно разминаване (напр. между САЩ и Китай) форумът може само да отрази разделението, не да го преодолее - ако лидерите откажат да се срещнат на полето на АТИС, инструментът на АТИС представа да функционира; АТИС не разполага с миротворчески, наблюдателски или санкционен капацитет - за разлика от ШОС, която има (макар и скромни) механизми за сигурност; икономическата взаимозависимост вече не се възприема от Вашингтон и все повече от Пекин като достатъчна задръжка - търговската война от 2018–2025 г. се води именно вътре в рамките на АТИС.

Изводът е категоричен, АТИС е полезен за мира така, както един редовен семеен съвет е полезен за стабилизиране и балансиране в брака – обсъжданията не решават конфликтите, но правят труден разговорът да спре напълно. Той е превантивна, а не разрешаваща институция - и в контекста на евентуалната среща Тръмп–Си (в Шънджън, ноември 2026) това е точно неговата функция: да постави двамата лидери на една маса за разговори и преговори, дори когато структурното съперничество продължава.

Пак в контекста на горното, потенциалната тристранна среща между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп по време на форума АТИС в Шънджън предизвиква истински опасения сред европейските елити. Евентуални договорености между САЩ, Китай и Русия биха могли да окажат влияние върху глобалната търговия, технологичните вериги и международната сигурност. Същевременно европейският мозъчен център в Брюксел продължава да разчита на остарели илюзии за глобално влияние, а реалната световна архитектура се пренарежда без участието на ЕС. Фокусът е изместен върху ресурсното осигуряване, развитието на новите пазари, микропроцесорните вериги и отбранителните капацитети, оставяйки ЕС в геополитическа изолация.

Си Дзинпин иска светът, и по-специално азиатските държави, да виждат Китай като най-надеждния си икономически партньор - в имплицитен контраст с несигурността около търговията с Америка на президента Доналд Тръмп: „Имайте ни доверие, казва Китай“. „Китай вече демонстрира проблясъци на тази стратегия през 2025 г. В края на октомври той подписа актуализация на споразумението си за свободна търговия с Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН). Забележително е, че Китай успя да убеди страните от Югоизточна Азия да се съгласят с това. Те обвиняват Китай, че подбива цените на собствените си производители, като предлага евтини стоки в региона. В сравнение с г-н Тръмп, г-н Си изглежда като далеч по-надежден икономически партньор… АТИС се разгръща на високи обороти, когато е домакин на голяма икономика като Китай.“ (Connelly, 2025). Икономическите лидери на Китай все още не са разкрили как планират да се възползват от дневния ред през 2026 г., но няма съмнение, че те ще се стремят да укрепят връзките между икономиките на страните членки и тяхната собствена, точно когато Америка ги съкращава. И по отношение на климатичните промени и глобалното затопляне Китай поема отговорността, предлагайки по-нататъшно намаляване на емисиите в АТИС, която цел изглежда много по-привлекателна в сравнение с декларацията на г-н Тръмп, че глобалното затопляне е измама.

4. Шънджън 2026: от митата към микрочиповете и приобщаването

Най-голямата разлика между АТИС през 90-те години на миналия век и АТИС днес е промяната на дневния ред. Тогава централният въпрос беше намаляването на митата. 33-тата програма на икономическите лидери на АТИС , макар и все още да не е напълно официално одобрена, се фокусира върху темата на Китай „Изграждане на Азиатско-тихоокеанска общност за съвместен просперитет“ с три приоритета: откритост, иновации и сътрудничество. Основните точки от дневния ред включват няколко основни теми, сред които ключовият въпрос са технологиите. Но и нещо друго много важно: приобщаващото развитие.

4.1. Полупроводниците

Полупроводниците се превърнаха в стратегическия ресурс на XXI век. Ограниченията върху износа на съвременни чипове, технологичната конкуренция между САЩ и Китай и стремежът към технологичен суверенитет поставят сектора в центъра на международната политика.

Възможно е именно веригите за доставка на чипове да бъдат скритата тема номер едно на срещата в Шънджън.

4.2. Цифрова икономика и изкуствен интелект

Трансграничната електронна търговия и свързаната с нея електронна документация, правилата за цифровата търговия и сътрудничество в областта на изкуствения интелект са стратегически теми за бъдещето.

Генеративният AI, индустриалният AI и управлението на данните постепенно се превръщат в новата инфраструктура на световната икономика. Следователно АТИС навлиза в сфера, която далеч надхвърля традиционната търговия.

На състоялите се Дигиталните седмици на АТИС в Ченгду, Китай, от 16 до 29 юли, Китай вече измести дебата за изкуствения интелект от превъзходство на модела към икономическото въздействие и споделения растеж. Членовете на АТИС, включително Китай и Съединените щати, издадоха „Декларацията от Ченгду“, в която обещаха подкрепа за разработването на изкуствен интелект с отворен код, подкрепена от силни гаранции за сигурност. В декларацията също се набляга на зачитането на сигурността, защитата на данните и правата върху интелектуалната собственост, като същевременно се призовава за подкрепа на разработването на проекти с отворен код (Chen, 2026).

Колкото и да не изглежда като тема на АТИС, почти е сигурно че на срещата ще се уточнят и изпълнят със съдържание някои съществени понятия, които имат отношения към международните договори. Доналд Тръмп настоява думата „изкуствен“ (artificial) да бъде премахната от публичния и официалния административен речник, тъй като според него тя звучи „неистинска“ и омаловажава технологията. Администрацията му издаде официални насоки и указ за промяна на терминологията в следните направления:

 Генеративен AI и общ AI се предлага да се заместят със „Суперинтелигентност“ (Super Intelligence / SI);

 Индустриален AI да се подмени със „Критична инфраструктура за сигурност и иновации“. В рамките на индустриалните приложения фокусът се измества върху „Суперинтелигентност за национална сигурност и производство“ (National Security & Industrial SI), премахвайки регулаторните думи като „ограничения“ или „контрол“ в полза на американското технологично превъзходство.

 Управление на данните (Data Governance) да стане „Национален рамков модел“ без задължително лицензиране. По отношение на данните и регулациите Тръмп твърдо отхвърля термина „AI Governance“ (който според него носи дух на бюрокрация и ограничения). Администрацията му използва термина „National Policy Framework“ (Национална рамкова политика), наблягайки на пълната свобода на иновациите, доброволния анализ и забраната за държавно лицензиране или предварително одобрение на моделите.

И пак в този контекст, вероятно ще продължи спорът за понятието „сигурност“ при изкуствения интелект, в което и САЩ, и Китай влагат различни съдържания.

4.3. Развитие и устойчивост на веригите за доставки

Пандемията, геополитическите санкции и регионалните конфликти показаха, че ефективността на спот бизнеса вече не е единственият критерий за развитието на всяка икономика. Държавите все повече се интересуват от сигурност на доставките, диверсификация и технологическа устойчивост.

Поради това концепцията за „свободна търговия“ постепенно се допълва от концепцията за „устойчива свързаност“. Тази устойчива свързаност има поне две посоки за бързи решения: енергия и продоволствие.

Енергийна сигурност в условия на геополитически рискове. Геополитическите конфликти и нестабилността на енергийните пазари показаха колко уязвими са икономиките от прекомерна зависимост от ограничен брой доставчици. Поради това енергийната сигурност се разглежда като ключов елемент на устойчивото развитие. Сред основните направления вероятно ще бъдат диверсификацията на енергийните източници, развитието на регионални електроенергийни мрежи, инвестициите в чиста енергия и технологичното сътрудничество. За много развиващи се икономики в АТИС достъпът до надеждна и евтина енергия остава фундаментално условие за индустриализация и повишаване на жизнения стандарт.

Продоволствена сигурност и устойчиви вериги за доставки. Пандемията, климатичните промени и международните конфликти показаха колко лесно могат да бъдат нарушени глобалните хранителни вериги. Затова продоволствената сигурност заема все по-важно място в регионалните политики. Акцентът ще бъде върху повишаване на производителността в селското стопанство, използване на цифрови технологии, подобряване на логистиката и намаляване на хранителните загуби. Особено важна е и идеята за запазване на относително отворена търговия със селскостопански продукти, което съответства на традиционната подкрепа на АТИС за либерализация на търговията.

4.4. Устойчиво и приобщаващо развитие

Разделът има особено значение, защото съчетава две стратегически цели: поддържане на икономическия растеж и едновременно намаляване на социалните, екологичните и регионалните неравенства. В по-широк идеен план темата за устойчивото и приобщаващо развитие отразява стремежа на Китай да изведе на международно равнище своята концепция за „общо благоденствие“ (共同富裕). Докато през последните десетилетия доминираше възгледът, че икономическият растеж автоматично ще доведе до социален напредък, днешната китайска теза е обратната: без относителна социална балансираност, регионално сближаване и достъп на широки обществени групи до плодовете на развитието самият растеж става нестабилен. Тематиката в това отношение е много богата и многопосочна:

Приобщаващото развитие: от количествен към качествен растеж. След десетилетия, през които Азиатско-тихоокеанският регион бе основният двигател на световната икономика, централният въпрос вече не е колко бързо растат националните икономики, а как се разпределят ползите от този растеж. Именно тук се появява идеята за споделен просперитет: икономическият успех да не се измерва единствено чрез темповете на растеж на БВП, а и чрез степента, в която създава възможности за по-широки социални групи, по-малки предприятия и по-слабо развити региони. В този смисъл устойчивото развитие се превръща не само в екологичен, а и в социален проект.

Зелен растеж и нисковъглероден преход. Зелената трансформация вече не се разглежда само като екологична политика. За Китай тя е инструмент за технологично и индустриално лидерство. Доминиращите позиции на страната при соларните панели, акумулаторните батерии и електромобилите позволяват преходът към нисковъглеродна икономика да бъде представен като нов двигател на растежа. По този начин екологията постепенно се превръща в част от международната конкуренция за технологическо превъзходство.

Малките и средните предприятия като гръбнак на икономиката. В повечето икономики от АТИС малките и средните предприятия (МСП) осигуряват между 60 и 90% от заетостта и значителна част от икономическата активност. Въпреки това те често срещат трудности при достъпа до финансиране, технологии и международни пазари. Затова се очаква АТИС да подкрепи цифровизацията, електронната търговия, достъпа до капитал и интегрирането на МСП в регионалните вериги на стойността. В концепцията за приобщаващо развитие именно тези предприятия се разглеждат като механизъм за създаване на работни места и намаляване на регионалните различия.

Икономическо овластяване на жените. Все повече изследвания показват, че по-високото участие на жените в икономиката води до по-бърз растеж, по-висока производителност и по-устойчиво развитие. Ето защо темата е трайна част от дневния ред на АТИС. Планираните инициативи вероятно ще бъдат насочени към разширяване на достъпа до образование, финансиране, предприемачество и дигитални умения. Особено внимание се отделя на жените в малките предприятия и високотехнологичните отрасли, където съществуват значителни неизползвани резерви за растеж.

Приобщаващо развитие и намаляване на неравенствата. Най-широката и политически значима тема е приобщаващото развитие. То предполага икономическият напредък да не се концентрира само в големите градове, водещите корпорации или най-развитите държави, а да достига до по-бедните региони и социални групи. В китайската интерпретация това означава съчетаване на ефективност и справедливост, докато в рамките на АТИС концепцията се свързва с балансиран регионален растеж, развитие на човешкия капитал и по-широк достъп до възможностите на глобалната икономика. За значителна част от развиващите се икономики в Азия и Океания темата за приобщаващото развитие има и външнополитическо измерение. Подкрепата за инфраструктура, технологии и човешки капитал все по-често се разглежда като показател за качеството на международното партньорство и като алтернатива на модели на развитие, които генерират високи нива на социално неравенство.

Разделът показва, че АТИС постепенно преминава от традиционния фокус върху либерализацията на търговията към по-комплексен модел на развитие. В известен смисъл тук се очертава и едно от основните различия между западната и китайската визия за развитието. Ако класическият либерален подход поставя акцента върху ефективността на пазарите и последващото преразпределение на резултатите, китайският подход поставя въпроса за социалната балансираност още на етапа на самото развитие чрез активна публична политика, инфраструктурни инвестиции и стратегическо планиране. Това превръща „устойчивото и приобщаващо развитие“ не само в икономически, но и в идеен център на 33-тата среща на икономическите лидери на АТИС.

Заключение

Тридесет и седем години след създаването си АТИС остава най-представителният икономически форум в Тихоокеанския регион. Неговото значение днес е различно от това през 1989 г. Ако тогава задачата беше премахване на митата, то през 2026 г. предизвикателствата са технологично лидерство, изкуствен интелект, полупроводници, сигурни вериги за доставки, устойчиво и приобщаващо развитие, управление на отношенията между великите сили.

Шънджън символизира именно тази трансформация. От града на евтините производства той се превърна в един от водещите световни центрове за иновации. По същия начин и АТИС се преоформя: от форум за либерализация на търговията в механизъм за координация на най-динамичния икономически регион на планетата.

Истинският тест пред форума през 2026 г. няма да бъде дали ще намали още няколко процента от митата, а дали ще успее да съхрани диалога и взаимната предвидимост между държавите, които определят икономическото и технологичното бъдеще на XXI век.

Този механизъм на взаимодействие е много по-различен от дистопичния „Глобалистки Нов Световен Ред“ (Globalist New World Order - NWO) (Koenig, 2026), който наистина би могъл да се случи само при коалиция от велики сили с общи интереси, а такива общи интереси няма. Всъщност китайският подход е пример за икономическа демократизация и споделен просперитет с всички участници. Този подход вдъхва оптимизъм в целия свят, негодуващ от войни, приватизация на икономическите резултати и потискащо неравенство. И затова е харесван, предпочитан и с бъдеще.

За много развиващи се държави в Азия, Латинска Америка и Океания устойчивото и приобщаващо развитие се превръща и в инструмент за международна легитимност. Политически модели, които не съумяват да ограничават неравенствата, все по-трудно могат да претендират за универсална привлекателност. По тази причина дискусията за устойчивото развитие в рамките на АТИС е едновременно икономически и геополитически дебат за бъдещия модел на глобализацията.

Разделът „Устойчиво и приобщаващо развитие“ е показателен за най-дълбоката трансформация в историята на АТИС. Ако през 90-те години централният въпрос беше как да се премахнат митата, през 2026 г. въпросът е как икономическият растеж да бъде съвместим със социалната стабилност, екологичната устойчивост и политическата легитимност. Именно тук се срещат икономиката, технологията и идеологията. Затова темата далеч надхвърля рамките на екологичната политика и се превръща в спор за бъдещия модел на развитие в Азиатско-тихоокеанския регион и извън него.

Библиография

2026 Welcome to Shenzhen. (2026, 11 01). Welcome to Shenzhen. Retrieved from 2026 Welcome to Shenzhen: https://langcode.app/shenzhen/

APEC. (2026, 11 01). APEC 2026: Shenzhen in November. Retrieved from APEC: https://langcode.app/shenzhen/apec-2026.html

APEC. (2026, 11 01). Who we are. Retrieved from APEC: https://www.apec.org/

Banyan. (2013, October 7th). APEC-ticism. Retrieved from The Economist: https://www.economist.com/banyan/2013/10/07/apec-ticism

Chen, G. (2026, Jul 26). It’s the Economy, Stupid: China Showcases AI to Lure APEC Partners and Challenge U.S. Influence. Retrieved from The Newsletter by George Chen: https://georgechen.substack.com/p/its-the-economy-stupid-china-showcases

Connelly, A. (2025, Nov 12th). Trust us, not America, China tells Asia. Retrieved from The Economist: https://www.economist.com/the-world-ahead/2025/11/12/trust-us-not-america-china-tells-asia

Koenig, P. (2026, Oct. 24). China-APEC, the Three Power Summit in Shenzhen. Trailblazing the path to a Globalist New World Order (NWO). Retrieved from Michel Chossudovsky: https://michelchossudovsky.substack.com/p/china-apec-three-power-summit-shenzhen?utm_source=publication-search

Касен, Б. (Декември 2005 r.). Пазарлъци за пазара. Извлечено от Le Monde diplomatique: https://bg.mondediplo.com/2005/12/article295

Си, Д. (2024). Да задълбочаваме реформата и откритостта, да създадем заедно прекрасен Азиатско-тихоокеански регион. От Управлението на Китай. Т. I. София: Изток-Запад.

Си, Д. (2025). Да създадем партньорски отношения в азиатско-тихоокеанския регион, основани на взаимно доверие, инклузивност и взаимоизгодно сътрудничество. От Управлението на Китай. T. II. София: Изток-Запад.

Още от Свят

МВнР: Държавните глави на Китай, Русия и САЩ ще разменят мнения относно глобалния мир
Поглед към Китай

МВнР: Държавните глави на Китай, Русия и САЩ ще разменят мнения относно глобалния мир

/Поглед.инфо/ На 18 ноември на редовната конференция говорителят на китайското Външно министерство Гуо Дзякун коментира предстоящата тристранна среща между лидерите на Китай, Русия и САЩ.

18.11.2026 13:56
Си Дзинпин посети автономния район Вътрешна Монголия
Поглед към Китай

Си Дзинпин посети автономния район Вътрешна Монголия

/Поглед.инфо/ На 16 октомври генералният секретар на ЦК на ККП, председател на КНР и на Централната военна комисия Си Дзинпин посети град Уланчаб в автономния район Вътрешна Монголия. От местна страна го посрещнаха Уан Уейджун, секретар на партийния комитет на района, и Бао Ган, председател на народното правителство на автономния район.

18.11.2026 13:45
Путин и Си Цзинпин разговаряха в Шънджън в кулоарите на АТИС на фона на стокообмен над 200 милиарда долара
Свят

Путин и Си Цзинпин разговаряха в Шънджън в кулоарите на АТИС на фона на стокообмен над 200 милиарда долара

/Поглед.инфо/ Срещата между Владимир Путин и Си Цзинпин в резиденцията „Цилин Шанчжуан“ в Шънджън, проведена в кулоарите на форума АТИС на 18 ноември, бе представена в официалните съобщения като пореден знак за стабилност и стокообмен над 200 милиарда долара. Зад дипломатическите формулировки обаче стои тежък икономически състав на руската делегация — от финансовото министерство и енергетиката до отбранителната промишленост, който подсказва разговори за банкови разплащания, суровинни цени и реалните граници на партньорството.

18.11.2026 06:54
Брюксел отпуска близо 10 милиарда евро за въоръжаване на Украйна вместо средства за зимна енергийна инфраструктура
Европа

Брюксел отпуска близо 10 милиарда евро за въоръжаване на Украйна вместо средства за зимна енергийна инфраструктура

/Поглед.инфо/ Новият пакет санкции на Европейския съюз срещу руски рафинерии и банки и отпускането на милиарди евро за въоръжаване на Киев очертават дълбоко разминаване между Брюксел и Вашингтон за изхода от конфликта. Според международни публикации и анализатори европейските лидери залагат на разширен преговорен формат и дългосрочно военно възпиране, докато САЩ търсят двустранни компромиси с Москва, а редица държави членки, сред които и България, замразяват финансовата си подкрепа.

18.11.2026 06:43
В очакване на 19-ти!  Какво ще донесе срещата на на тримата за Украйна и Иран?
Свят

В очакване на 19-ти! Какво ще донесе срещата на на тримата за Украйна и Иран?

/Поглед.инфо/ В навечерието на знаковата дата 19-ти геополитическото напрежение достига връхна точка, а погледите са насочени към възможната договорка между тримата световни лидери – Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. В представения коментар се анализира дълбоката институционална и политическа криза в Европейския съюз – от оттеглянето на Кристин Лагард и сътресенията около Фридрих Мерц в Германия до напрежението в Полша и Франция, което швейцарският анализатор Роджър Кьопел определя като „квалифицирано безхаберие“. Авторът проследява скритите мотиви на Вашингтон, Москва и Пекин, сигналите около Иран и предупреждението на Хенри Кисинджър за войната като инструмент за удържане на властта, поставяйки въпроса дали външният натиск може да предотврати отварянето на европейската кутия на Пандора.

18.11.2026 06:14
Захарова разкритикува германския министър: Вадефул беше хванат да говори за мир.
Европа

Захарова разкритикува германския министър: Вадефул беше хванат да говори за мир.

/Поглед.инфо/ Острият задочен сблъсък между руското външно министерство и германския външен министър Йохан Вадефул осветява дълбоката криза в европейската дипломация. Докато Берлин настоява, че отстоява мира чрез военна подкрепа за Киев за десетки милиарди евро, Москва обвинява Германия в саботаж на Минските споразумения и отказ от диалог. Зад размяната на реплики прозира липсата на работещ европейски канал за преговори на фона на закритите разговори около войната в Украйна в Абу Даби.

18.11.2026 06:05
САЩ изпратиха ясен сигнал към Киев: Вътрешни лица разкриха новите правила на играта. Зеленски изчезнал ли е?
Украйна

САЩ изпратиха ясен сигнал към Киев: Вътрешни лица разкриха новите правила на играта. Зеленски изчезнал ли е?

/Поглед.инфо/ Посещението на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер в Москва веднага след разговорите в Абу Даби и заобикалянето на Киев предизвикаха вълна от анализи за промяна в подхода на Вашингтон. Според руското издание „Царград“ и Telegram канала „Жена с коса“ срещата с Володимир Зеленски в Дъблин и контактите на омбудсмана Дмитро Лубинец с обкръжението на Доналд Тръмп подсказват пренареждане на преговорните канали, макар официално потвърждение за подобен завой да липсва.

18.11.2026 05:56
Мария Захарова заяви, че Борис Джонсън сам е поискал допълнително алкохол по време на визитата си в Москва
Русия

Мария Захарова заяви, че Борис Джонсън сам е поискал допълнително алкохол по време на визитата си в Москва

/Поглед.инфо/ Спорът между Борис Джонсън и Сергей Лавров за обяда край камината в Москва от декември 2017 г. извади на преден план дълбоката криза в дипломатическата комуникация между Лондон и Москва. Докато бившият британски премиер описва срещата като физически дискомфорт с водка и липса на резултати, руското външно министерство лансира противоположна версия за протокола. Редакционният анализ проследява хронологията на събитията и паралелите с мемоарните разкази на Джо Байдън за Владимир Путин.

18.11.2026 05:46