Русия

Мария Захарова заяви, че Борис Джонсън сам е поискал допълнително алкохол по време на визитата си в Москва

/Поглед.инфо/ Спорът между Борис Джонсън и Сергей Лавров за обяда край камината в Москва от декември 2017 г. извади на преден план дълбоката криза в дипломатическата комуникация между Лондон и Москва. Докато бившият британски премиер описва срещата като физически дискомфорт с водка и липса на резултати, руското външно министерство лансира противоположна версия за протокола. Редакционният анализ проследява хронологията на събитията и паралелите с мемоарните разкази на Джо Байдън за Владимир Путин.

Дежурен редактор - д-р Румен Петков 5642 прочитания
2-ad17a16b8b00__original

По публикации на руски и британски медии и мемоарни свидетелства. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Мемоарната дипломация и спорът за камината на улица „Спиридоновка“

Когато бивши държавни ръководители започнат да обясняват провалите на външната си политика с температурата в стаята и количеството сервиран алкохол, дипломатическата история отстъпва място на битовата публицистика. Размяната на реплики между бившия британски министър-председател Борис Джонсън и руския външен министър Сергей Лавров около събитията от декември 2017 г. демонстрира именно тази подмяна на институционалния анализ с лични спомени.

В публичните си изяви и в мемоарната си книга „Unleashed“ Джонсън твърди, че по време на визитата си в Москва в качеството на държавен секретар по външните работи е бил поставен в неблагоприятна физическа среда — седнал плътно до разпалена камина в тежък вълнен костюм, докато руският му домакин многократно му предлагал водка, а самите разговори не довели до практически резултат.

Реакцията от Москва последва без забавяне, но в съвсем различен регистър. Според разпространените кадри и изявления пред журналисти Сергей Лавров посрещнал думите на британеца с иронична усмивка и затворени очи, преди да изложи своята версия за случилото се през зимата на 2017 година.

Лавров твърди, че мястото с гръб към камината в Приемната къща на Министерството на външните работи на Руската федерация на улица „Спиридоновка“ традиционно се предоставя на най-високопоставените гости през зимните месеци като знак на уважение и стремеж да им се осигури топлина. Преди него говорителят на руското ведомство Мария Захарова заяви, позовавайки се на вътрешни протоколни бележки от обяда, че самият Джонсън е поискал допълнително напитки и е демонстрирал съвсем различно настроение от описаното години по-късно.

Нито Лондон, нито Москва обаче са публикували официална стенограма от закритата част на този обяд — факт, който оставя двете версии в полето на недоказуемите твърдения.

Декември 2017 година: петгодишната пауза и отменената пролетна визита

За да се разбере защо един дипломатически обяд от края на 2017 г. продължава да генерира политически спорове почти десетилетие по-късно, е необходимо да се възстанови точният контекст на двустранните отношения. Визитата на Борис Джонсън в Москва на 22 декември 2017 г. беше първото посещение на британски външен министър в Русия от пет години насам — след пътуването на Уилям Хейг през 2012 година.

По онова време контактите между Форин офис и руското външно министерство бяха сведени до технически минимум. Причините се натрупваха методично: разследването по делото „Литвиненко“ в Лондон, присъединяването на Крим към Русия през март 2014 г., въоръженият конфликт в Донбас, коренно противоположните позиции за войната в Сирия и обвиненията от страна на британски парламентарни комисии за руска намеса в референдума за Брекзит през юни 2016 година.

В отговора си пред медиите Сергей Лавров добави детайл, който рядко присъства в британските публикации: според руския министър първоначално Джонсън е настоявал да посети Москва още през пролетта на 2017 г., но в последния момент е отменил пътуването си (тогава официалният мотив на Лондон беше координацията със съюзниците от Г-7 след химическата атака в сирийския град Хан Шейхун), а месеци по-късно сам е възобновил искането за среща.

Тази хронология променя ъгъла на възприемане. Посещението от 22 декември 2017 г. не е било наложено от руската страна, а е представлявало опит на правителството на Тереза Мей да отвори ограничен канал за комуникация по въпроси, по които Лондон не можеше да заобиколи Москва — включително сигурността на британските граждани по време на предстоящото Световно първенство по футбол в Русия през лятото на 2018 година.

Дали в подобна обстановка на натрупано недоверие изобщо са съществували предпоставки за пробив по стратегическите досиета?

Още от Свят

В очакване на 19-ти!  Какво ще донесе срещата на на тримата за Украйна и Иран?
Свят

В очакване на 19-ти! Какво ще донесе срещата на на тримата за Украйна и Иран?

/Поглед.инфо/ В навечерието на знаковата дата 19-ти геополитическото напрежение достига връхна точка, а погледите са насочени към възможната договорка между тримата световни лидери – Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин. В представения коментар се анализира дълбоката институционална и политическа криза в Европейския съюз – от оттеглянето на Кристин Лагард и сътресенията около Фридрих Мерц в Германия до напрежението в Полша и Франция, което швейцарският анализатор Роджър Кьопел определя като „квалифицирано безхаберие“. Авторът проследява скритите мотиви на Вашингтон, Москва и Пекин, сигналите около Иран и предупреждението на Хенри Кисинджър за войната като инструмент за удържане на властта, поставяйки въпроса дали външният натиск може да предотврати отварянето на европейската кутия на Пандора.

18.11.2026 06:14
Захарова разкритикува германския министър: Вадефул беше хванат да говори за мир.
Европа

Захарова разкритикува германския министър: Вадефул беше хванат да говори за мир.

/Поглед.инфо/ Острият задочен сблъсък между руското външно министерство и германския външен министър Йохан Вадефул осветява дълбоката криза в европейската дипломация. Докато Берлин настоява, че отстоява мира чрез военна подкрепа за Киев за десетки милиарди евро, Москва обвинява Германия в саботаж на Минските споразумения и отказ от диалог. Зад размяната на реплики прозира липсата на работещ европейски канал за преговори на фона на закритите разговори около войната в Украйна в Абу Даби.

18.11.2026 06:05
САЩ изпратиха ясен сигнал към Киев: Вътрешни лица разкриха новите правила на играта. Зеленски изчезнал ли е?
Украйна

САЩ изпратиха ясен сигнал към Киев: Вътрешни лица разкриха новите правила на играта. Зеленски изчезнал ли е?

/Поглед.инфо/ Посещението на американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер в Москва веднага след разговорите в Абу Даби и заобикалянето на Киев предизвикаха вълна от анализи за промяна в подхода на Вашингтон. Според руското издание „Царград“ и Telegram канала „Жена с коса“ срещата с Володимир Зеленски в Дъблин и контактите на омбудсмана Дмитро Лубинец с обкръжението на Доналд Тръмп подсказват пренареждане на преговорните канали, макар официално потвърждение за подобен завой да липсва.

18.11.2026 05:56
Русия отменя мораториума върху ликвидирането на Зеленски след атаката с 2049 дрона по Уст-Луга и Кримския мост, докато УВБ-76 замлъква преди срещата Путин – Тръмп – Си
Русия

Русия отменя мораториума върху ликвидирането на Зеленски след атаката с 2049 дрона по Уст-Луга и Кримския мост, докато УВБ-76 замлъква преди срещата Путин – Тръмп – Си

/Поглед.инфо/ Рекордни удари с над две хиляди дрона и ракети „Фламинго“ по Уст-Луга и Кримския мост съвпаднаха със загадъчно прекъсване на радиостанцията УВБ-76, срив на изкуствения интелект в американската авиация и слухове за отменен мораториум върху ликвидирането на Володимир Зеленски. Докато киевският лидер остава в Ирландия преди срещата Путин – Тръмп – Си на 19 ноември, руските части обкръжават Дружковка, а анализатори сочат трансформаторите на Ровненската АЕЦ като реалната цел.

18.11.2026 05:36
Руски източници съобщават за седем балистични удара по мостовете в Киев след нощна атака с дронове срещу Кримския мост
Украйна

Руски източници съобщават за седем балистични удара по мостовете в Киев след нощна атака с дронове срещу Кримския мост

/Поглед.инфо/ Инфраструктурният сблъсък между Москва и Киев навлиза в нова фаза след поредната масирана атака с безпилотни апарати срещу Кримския мост и последвалите нощни балистични удари по Южния и Северния мост в Киев, както и по ключови предприятия на украинския военно-промишлен комплекс. На фона на исканията на Володимир Зеленски за далекобойни ракети и противоречивите сведения за боевете край Суми, Харков и в Донбас, промените в руското командване прекрояват конфигурацията на фронта.

18.11.2026 05:18
BMW започна серийното производство на новия електрически iX3 в Китай
Поглед към Китай

BMW започна серийното производство на новия електрически iX3 в Китай

/Поглед.инфо/ Германският автомобилен производител BMW започна в понеделник серийното производство на новото поколение електрическия модел iX3 в завода си в Шънян, провинция Ляонин. Това е първият изцяло електрически модел от новата платформа Neue Klasse, произвеждан локално за китайския пазар.

17.11.2026 22:00
Путин, Си Дзинпин и Тръмп в Шънджън: Защо тристранната среща на форума на АТИС пренаписва правилата за контрол над въоръженията и търговските коридори
Свят

Путин, Си Дзинпин и Тръмп в Шънджън: Защо тристранната среща на форума на АТИС пренаписва правилата за контрол над въоръженията и търговските коридори

/Поглед.инфо/ Предстоящата среща на върха между Владимир Путин, Си Дзинпин и Доналд Тръмп в китайския технологичен център Шънджън предизвиква остри реакции в западните столици още преди да е започнала. Докато в Брюксел и Лондон говорят за предателство на съюзническите интереси, Вашингтон, Москва и Пекин демонстрират готовност за директен разговор извън рамките на старите международни институции. Анализираме скритите мотиви, икономическите сметки и военните реалности зад този ход.

17.11.2026 22:00
Европейската комисия предлага 45 милиарда евро военен заем за Украйна през 2027 г. на фона на нарастващ бюджетен дефицит в Германия
Свят

Европейската комисия предлага 45 милиарда евро военен заем за Украйна през 2027 г. на фона на нарастващ бюджетен дефицит в Германия

/Поглед.инфо/ Предложението на Европейската комисия за отпускане на нов военен заем от 45 милиарда евро за Украйна през 2027 г. поставя под напрежение бюджетната архитектура на Европейския съюз. Според публикации в западната и руската преса четири държави членки, сред които и България, възразяват срещу обвързването на многогодишния бюджет с финансирането за Киев. Докато Берлин и Париж се сблъскват с нарастващи разходи по обслужване на собствените си дългове и вътрешни социални протести, Брюксел търси механизъм да заобиколи националното вето и отказа на Белгия да използва замразените руски активи.

17.11.2026 21:45