До
председателя на Народното събрание
Михаела Доцова;
председателя на Комисията по образование и наука Димитър Здравков;
председателя на ПГ на ПП „Възраждане”
Костадин Костадинов
С копие до
президента на Република България
Илияна Йотова
Относно: Предложение за промени и допълнения в проектозакона за българския език
Уважаеми Дами и Господа,
Отстояването на идентичността е основна причина за уважение. Всяка държава, заявила себе си със своята същност – език, култура, народ, история и територия, е дала знак, че е трайно присъстващ фактор на международната сцена. Проектозаконът за българския език, макар и закъснял, е зряла крачка именно към такава заявка и променя статута на България като факт.
Днес в България и особено в столицата й София (премъдрост Божия), хиляди табели на ресторанти, кина, книжарници, магазини, пазари и други са изписани на английски език.
Сайтът на правителството е government.bg, а в училище компютърната зала е STEAM. Трудно е да се твърди, че сме в родината си, ако се ориентираме по такива артефакти.
Възрастните хора изпитват затруднение да разчетат всички указания на английски, а гражданите се питат защо в собствената им държава родният език не е закон – духовен и политически.
Една лоша практика от близкото миналото, основана на неправилно тълкуване на Закона за транслитерацията, чийто обект е ограничен до географските и историческите наименования на области и личности, допусна недопустимото в българския обществен живот. Днес министерствата в Република България потвърждават автоматично регистрация на въпрос, отправен по електронен път, както на български език, така и на български, но с латински букви. Защо?
Общините събират такси за паркинг отново с текст, който е изписан с латински букви.
КАТ и НАП издават двуезични документи - на български и на английски.
В Националния дворец на културата момичетата, които упътват къде да седнем, носят жилетки, на които пише Event Angels.
Общината организира Sofia Summеr Fest, а представителите на българската държава говорят на английски или френски на международни форуми, сякаш са там, за да покажат умения по език, а не принадлежност към народ и държава.
Подобни комплекси за малоценност са в основата на българската политическа неефективност, а новият закон за българския език е крачка към преодоляването й.
Нужни са още малко усилия и корекции, които да направят закона истински защитник на българския книжовен език и стожер на българско самочувствие.
Най-големият принос на закона е въвеждането на кирилицата като графична система на българския език. Тази формулировка липсваше, което даде основание на БАН официално да заяви в отговор на писмо, че български с латински букви е български език?
Кратък анализ на закона за българския език води до някои притеснения, а те - до нужда от по-задълбочен и всеобхватен разговор и корекция преди второ четене на 2.12.2026 г.
Общите положения в първа глава на закона трябва да целят възстановяване, опазване, утвърждаване и разпространение на българския книжовен език. Нужно е също така да засегне по-широк кръг лица, като изрично се споменат всички видове власти, всички видове юридически лица под българска юрисдикция и всички български граждани.
Употребата на българския книжовен език е засегната в глава втора. Нужно е тя да бъде коригирана, за да отрази описаната по-горе фактическа обстановка, а именно институционалното налагане на латинските букви чрез комуникационни съобщения на държавните власти, юридическите лица и правораздавателните органи, осъществено благодарение на Закона за транслитерацията.
Изрично трябва да се отграничи законът за българския език от Закона за транслитерацията, както и да задължи неправилното прилагане на втория да бъде санкционирано и преустановено.
Списъкът за задължително използване на книжовен български език трябва да се допълни както с вида на съобщенията – писмени, устни и цифрови, така и с обекта на това задължение. Тук са пропуснати юридически лица с нестопанска цел, кореспонденция на публични органи и юридически лица с техните клиенти – български граждани, реклами на територията на РБ, наименования на организирани от български държавни, юридически или физически лица научни, културни, икономически, политически, съсловни и всякакви други обществени мероприятия, всички табели и реклами на търговски обекти, официалните изявления на представителите на президентството, изпълнителната, законодателната и съдебната власт както в страната, така и в чужбина.
В противен случай ще продължи практиката, описана по-горе, а освобождаването на държавните лица от задължението да говорят на български на чуждестранни форуми е почти еднозначно с освобождаването им от това да представляват България. Нека не забравяме – държавата е език, култура, народ, история и територия, а не просто бюджет.
В трета глава се разглежда опазването и насърчаването на употребата на българския книжовен език. Би било добре да се допълни, че наименованията, както и официалният език на събития, организирани от български власти или юридически лица със стопанска или нестопанска цел, се предвижда да са на български книжовен език. Когато е нужно, се извършва превод.
В този раздел не са намерили място важни мерки за утвърждаване и разпространение на българския книжовен език. Такива например са ангажимент на държавата спрямо международните мрежи, платформи и бизнеси да осигурят превод на книжовен български език. Няма и предложение или изискване сайтовете на българските държавни институции да са на български език с разширение „.бг”. Тези адреси са налични и възможни и се поддържат от конкретна компания в България. Подобно изискване би преустановило срамната практика страниците на министерствата да са част от електронни адреси с разширение government.bg или електронната поща, забележете, на Министерството на културата да е озаглавена Eventis MK.
Пропуснато е нещо много важно, модерно и необходимо: инвестиции и мотивация за развитие на български програмни езици. Без тези допълнения глава четвърта е патриотично пожелателна, но безсмислена като способ за утвърждаване, развитие и разпространение на езика.
Глава четвърта е посветена на употребата на българския език в електронна среда. За съжаление, тази глава има отношение само към шрифта на българската кирилица, въпреки че не засяга и приложението му в печата. Заедно с изричното узаконяване на кирилицата като графична буквена система на българския книжовен език налагането на българския шрифт е революционна стъпка в правилната посока. Слабост на закона е, че не показва изрично модела на българския шрифт, нито назовава или реферира към такъв. Темата на главата е употребата на езика в електронна среда, но тя реално не е засегната. Би следвало встъпителният член да овластява държавата да изисква провеждане на електронна и цифрова комуникация и кореспонденция между властите и българските граждани, юридическите лица и българските граждани изцяло на български книжовен език. Нужно е да се предвиди организация и средства за национална програма, която да осъществи преминаване на държавните електронни страници към адреси, изписани на български език с разширение „.бг”; установяване на платформи и страници, които сега не предлагат превод на книжовен български, и работа с тях в насока включването му, както това е налично за редица други езици, включително албански, румънски и др.; мотивиране на лица със стопанска и нестопанска цел своевременно да приложат разпоредбите на настоящия закон в рекламната и комуникационната си дейност спрямо и с българските граждани.
Институциите на ЕС би следвало да подкрепят изключителното и законово право на Република България да прилага на територията си изисквания за официална комуникация, кореспонденция и реклама на книжовен български език.
Употребата на чужд език, развита в глава пета, дава право българската държава да сключва договори на чужд език. Нужна е корекция в обратна посока, така че всеки документ, с който българската държава се задължава, да има задължителна и неделима версия на български език, а подписите под него да се полагат и на българската, и на чуждоезичната версия. Цялостно тази глава би следвало да организира случаите на двуезична кореспонденция и документация, като не оставя врата за употреба само на чужд език, както е сега, при официални публични мероприятия и кореспонденции, организирани от държавни институции и юридически лица, регистрирани в България.
С глава шеста се формира орган, чиято платена дейност е препоръчителна. Може да отпадне цялостно и да се вмени на Института по български език и литература към БАН редовно да представя най-адекватен превод на налагащите се чужди думи, както и на вече утвърдените чуждици, за които има ясен български еквивалент. Средствата за масова информация би следвало да използват книжовен български език и при наличие на български еквивалент - български думи, а не чуждици.
От глава седма, посветена на административно-наказателните разпоредби, не става ясно нито какви са тези разпоредби, нито кой е органът, натоварен с тяхното прилагане. За разлика от този закон, в Закона за транслитерацията тези две особености са ясно определени и назовани. В проектозакона не се формулират и критерии за нарушение, нито е определено дали наказанието ще засяга факта на нарушението, или ще се мултиплицира спрямо броя на засегнатите български граждани. Няма упомената сума за глоба или друг вид административно наказание, както и за конкретния им обект.
Преходните и заключителни разпоредби казват, че законът е неприложим към официалната кореспонденция и документооборот, осъществявани от Република България в условията на официална комуникация с чужди страни. Редно е този текст да се коригира, така че българска версия на тези комуникации и кореспонденции да е неделима част от чуждоезиковата.
Както се вижда от краткия анализ, законът подлежи на сериозна преработка. Идеята да се приеме закон за българския език е прекрасна, но текущият му вид няма стойността на закон, който би предотвратил настоящата злоупотреба със Закона за транслитерацията, настоящата практика да се употребяват латински букви в електронните кореспонденции на омбудсмана, Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие, общините, банките, телекомуникационните компании, „Българската Коледа”, както и масовото представяне на български търговски марки на английски, с латински букви или на шльокавица по табели и реклами.
Затова преработката на закона за българския език до 2.12.2026 г., когато ще се подложи на второ четене, е наложителна. В противен случай той остава пожелание с гостоприемно отворена врата за чужди букви и думи.
Доколкото една държава се определя от език, култура, народ, история и територия, би било жалко да се пропилее редкият шанс на единството, с което законът бе подкрепен.
Към момента този проектозакон носи две категорични победи за българския книжовен език - свързването му със системата на кирилицата и утвърждаването на български шрифт. С обща воля за възвръщане на така нужното ни самочувствие като народ и държава ще е чудесно да уредим точната същност и конкретика в текста, така че законът за българския език да даде шанс за българското утре.
Като представители на група общественици, които през 2022 г. поставиха пред президента въпроса за защита на българския език в Република България, ние подкрепяме необходимостта от закон за българския език и приканваме да се предвидят предложенията тук в актуализацията му.
С уважение,
Рада Коджабашева,
Ганета Сагова
Приложение: писмо до президента от граждани и общественици, депозирано на 22.05.2022 г.
