България

Общественици настояват за ключови поправки в Закона за българския език преди второто четене на 2 декември

/Поглед.инфо/ Преди второто четене на проектозакона за българския език на 2 декември обществениците Рада Коджабашева и Ганета Сагова внесоха официални предложения до Народното събрание и президента Илияна Йотова. Авторите настояват законът да излезе извън пожелателния характер и да въведе ясни санкции, забрана на латиницата в институционалната комуникация, държавни сайтове с разширение „.бг“ и задължителна българска версия на всеки международен договор.

Рада Коджабашева, Ганета Сагова 3430 прочитания
2-7070da548fb7__original
Снимката е генерирана с ИИ

До

председателя на Народното събрание

Михаела Доцова;

председателя на Комисията по образование и наука Димитър Здравков;

председателя на ПГ на ПП „Възраждане”

Костадин Костадинов

С копие до

президента на Република България

Илияна Йотова

Относно: Предложение за промени и допълнения в проектозакона за българския език


Уважаеми Дами и Господа,

Отстояването на идентичността е основна причина за уважение. Всяка държава, заявила себе си със своята същност – език, култура, народ, история и територия, е дала знак, че е трайно присъстващ фактор на международната сцена. Проектозаконът за българския език, макар и закъснял, е зряла крачка именно към такава заявка и променя статута на България като факт.

Днес в България и особено в столицата й София (премъдрост Божия), хиляди табели на ресторанти, кина, книжарници, магазини, пазари и други са изписани на английски език.

Сайтът на правителството е government.bg, а в училище компютърната зала е STEAM. Трудно е да се твърди, че сме в родината си, ако се ориентираме по такива артефакти.

Възрастните хора изпитват затруднение да разчетат всички указания на английски, а гражданите се питат защо в собствената им държава родният език не е закон – духовен и политически.

Една лоша практика от близкото миналото, основана на неправилно тълкуване на Закона за транслитерацията, чийто обект е ограничен до географските и историческите наименования на области и личности, допусна недопустимото в българския обществен живот. Днес министерствата в Република България потвърждават автоматично регистрация на въпрос, отправен по електронен път, както на български език, така и на български, но с латински букви. Защо?

Общините събират такси за паркинг отново с текст, който е изписан с латински букви.

КАТ и НАП издават двуезични документи - на български и на английски.

В Националния дворец на културата момичетата, които упътват къде да седнем, носят жилетки, на които пише Event Angels.

Общината организира Sofia Summеr Fest, а представителите на българската държава говорят на английски или френски на международни форуми, сякаш са там, за да покажат умения по език, а не принадлежност към народ и държава.

Подобни комплекси за малоценност са в основата на българската политическа неефективност, а новият закон за българския език е крачка към преодоляването й.

Нужни са още малко усилия и корекции, които да направят закона истински защитник на българския книжовен език и стожер на българско самочувствие.

Най-големият принос на закона е въвеждането на кирилицата като графична система на българския език. Тази формулировка липсваше, което даде основание на БАН официално да заяви в отговор на писмо, че български с латински букви е български език?

Кратък анализ на закона за българския език води до някои притеснения, а те - до нужда от по-задълбочен и всеобхватен разговор и корекция преди второ четене на 2.12.2026 г.

Общите положения в първа глава на закона трябва да целят възстановяване, опазване, утвърждаване и разпространение на българския книжовен език. Нужно е също така да засегне по-широк кръг лица, като изрично се споменат всички видове власти, всички видове юридически лица под българска юрисдикция и всички български граждани.

Употребата на българския книжовен език е засегната в глава втора. Нужно е тя да бъде коригирана, за да отрази описаната по-горе фактическа обстановка, а именно институционалното налагане на латинските букви чрез комуникационни съобщения на държавните власти, юридическите лица и правораздавателните органи, осъществено благодарение на Закона за транслитерацията.

Изрично трябва да се отграничи законът за българския език от Закона за транслитерацията, както и да задължи неправилното прилагане на втория да бъде санкционирано и преустановено.

Списъкът за задължително използване на книжовен български език трябва да се допълни както с вида на съобщенията – писмени, устни и цифрови, така и с обекта на това задължение. Тук са пропуснати юридически лица с нестопанска цел, кореспонденция на публични органи и юридически лица с техните клиенти – български граждани, реклами на територията на РБ, наименования на организирани от български държавни, юридически или физически лица научни, културни, икономически, политически, съсловни и всякакви други обществени мероприятия, всички табели и реклами на търговски обекти, официалните изявления на представителите на президентството, изпълнителната, законодателната и съдебната власт както в страната, така и в чужбина.

В противен случай ще продължи практиката, описана по-горе, а освобождаването на държавните лица от задължението да говорят на български на чуждестранни форуми е почти еднозначно с освобождаването им от това да представляват България. Нека не забравяме – държавата е език, култура, народ, история и територия, а не просто бюджет.

В трета глава се разглежда опазването и насърчаването на употребата на българския книжовен език. Би било добре да се допълни, че наименованията, както и официалният език на събития, организирани от български власти или юридически лица със стопанска или нестопанска цел, се предвижда да са на български книжовен език. Когато е нужно, се извършва превод.

В този раздел не са намерили място важни мерки за утвърждаване и разпространение на българския книжовен език. Такива например са ангажимент на държавата спрямо международните мрежи, платформи и бизнеси да осигурят превод на книжовен български език. Няма и предложение или изискване сайтовете на българските държавни институции да са на български език с разширение „.бг”. Тези адреси са налични и възможни и се поддържат от конкретна компания в България. Подобно изискване би преустановило срамната практика страниците на министерствата да са част от електронни адреси с разширение government.bg или електронната поща, забележете, на Министерството на културата да е озаглавена Eventis MK.

Пропуснато е нещо много важно, модерно и необходимо: инвестиции и мотивация за развитие на български програмни езици. Без тези допълнения глава четвърта е патриотично пожелателна, но безсмислена като способ за утвърждаване, развитие и разпространение на езика.

Глава четвърта е посветена на употребата на българския език в електронна среда. За съжаление, тази глава има отношение само към шрифта на българската кирилица, въпреки че не засяга и приложението му в печата. Заедно с изричното узаконяване на кирилицата като графична буквена система на българския книжовен език налагането на българския шрифт е революционна стъпка в правилната посока. Слабост на закона е, че не показва изрично модела на българския шрифт, нито назовава или реферира към такъв. Темата на главата е употребата на езика в електронна среда, но тя реално не е засегната. Би следвало встъпителният член да овластява държавата да изисква провеждане на електронна и цифрова комуникация и кореспонденция между властите и българските граждани, юридическите лица и българските граждани изцяло на български книжовен език. Нужно е да се предвиди организация и средства за национална програма, която да осъществи преминаване на държавните електронни страници към адреси, изписани на български език с разширение „.бг”; установяване на платформи и страници, които сега не предлагат превод на книжовен български, и работа с тях в насока включването му, както това е налично за редица други езици, включително албански, румънски и др.; мотивиране на лица със стопанска и нестопанска цел своевременно да приложат разпоредбите на настоящия закон в рекламната и комуникационната си дейност спрямо и с българските граждани.

Институциите на ЕС би следвало да подкрепят изключителното и законово право на Република България да прилага на територията си изисквания за официална комуникация, кореспонденция и реклама на книжовен български език.

Употребата на чужд език, развита в глава пета, дава право българската държава да сключва договори на чужд език. Нужна е корекция в обратна посока, така че всеки документ, с който българската държава се задължава, да има задължителна и неделима версия на български език, а подписите под него да се полагат и на българската, и на чуждоезичната версия. Цялостно тази глава би следвало да организира случаите на двуезична кореспонденция и документация, като не оставя врата за употреба само на чужд език, както е сега, при официални публични мероприятия и кореспонденции, организирани от държавни институции и юридически лица, регистрирани в България.

С глава шеста се формира орган, чиято платена дейност е препоръчителна. Може да отпадне цялостно и да се вмени на Института по български език и литература към БАН редовно да представя най-адекватен превод на налагащите се чужди думи, както и на вече утвърдените чуждици, за които има ясен български еквивалент. Средствата за масова информация би следвало да използват книжовен български език и при наличие на български еквивалент - български думи, а не чуждици.

От глава седма, посветена на административно-наказателните разпоредби, не става ясно нито какви са тези разпоредби, нито кой е органът, натоварен с тяхното прилагане. За разлика от този закон, в Закона за транслитерацията тези две особености са ясно определени и назовани. В проектозакона не се формулират и критерии за нарушение, нито е определено дали наказанието ще засяга факта на нарушението, или ще се мултиплицира спрямо броя на засегнатите български граждани. Няма упомената сума за глоба или друг вид административно наказание, както и за конкретния им обект.

Преходните и заключителни разпоредби казват, че законът е неприложим към официалната кореспонденция и документооборот, осъществявани от Република България в условията на официална комуникация с чужди страни. Редно е този текст да се коригира, така че българска версия на тези комуникации и кореспонденции да е неделима част от чуждоезиковата.

Както се вижда от краткия анализ, законът подлежи на сериозна преработка. Идеята да се приеме закон за българския език е прекрасна, но текущият му вид няма стойността на закон, който би предотвратил настоящата злоупотреба със Закона за транслитерацията, настоящата практика да се употребяват латински букви в електронните кореспонденции на омбудсмана, Министерството на културата, Министерството на регионалното развитие, общините, банките, телекомуникационните компании, „Българската Коледа”, както и масовото представяне на български търговски марки на английски, с латински букви или на шльокавица по табели и реклами.

Затова преработката на закона за българския език до 2.12.2026 г., когато ще се подложи на второ четене, е наложителна. В противен случай той остава пожелание с гостоприемно отворена врата за чужди букви и думи.

Доколкото една държава се определя от език, култура, народ, история и територия, би било жалко да се пропилее редкият шанс на единството, с което законът бе подкрепен.

Към момента този проектозакон носи две категорични победи за българския книжовен език - свързването му със системата на кирилицата и утвърждаването на български шрифт. С обща воля за възвръщане на така нужното ни самочувствие като народ и държава ще е чудесно да уредим точната същност и конкретика в текста, така че законът за българския език да даде шанс за българското утре.

Като представители на група общественици, които през 2022 г. поставиха пред президента въпроса за защита на българския език в Република България, ние подкрепяме необходимостта от закон за българския език и приканваме да се предвидят предложенията тук в актуализацията му.

С уважение,

Рада Коджабашева,

Ганета Сагова

Приложение: писмо до президента от граждани и общественици, депозирано на 22.05.2022 г.

Още от България

Прооф. Румен Гечев:  Европа се самоубива икономически! Китай печели, Германия губи, България плаща!
България

Прооф. Румен Гечев: Европа се самоубива икономически! Китай печели, Германия губи, България плаща!

/Поглед.инфо/ Владимир Трионов: Европа губи индустриалната битка, Германия затваря заводи, Китай печели, а България плаща цената! Във втората част на разговора ми с проф. Румен Гечев поставяме въпросите, от които политиците бягат. Защо бюджетът за 2027 г. не предлага истински реформи? Защо Радев отказва прогресивното облагане? Кой носи отговорност за спорните данни при приемането на еврото? Защо милиарди потъват в здравеопазването, а чуждите търговски вериги диктуват условия на българските производители? Гечев отправя тежки обвинения към предишното управление и предупреждава за опасностите пред българската икономика.

17.11.2026 18:00
Проф. Нина Дюлгерова: Радев разби послушанието! България престава да бъде васал на Брюксел?
България

Проф. Нина Дюлгерова: Радев разби послушанието! България престава да бъде васал на Брюксел?

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Светът влиза в епоха на историческо преразпределение на силите! Във втората част на разговора ми с проф. Нина Дюлгерова обсъждаме защо ЕС и НАТО могат да загубят влиянието си, как Русия, Китай и САЩ преначертават глобалния ред и защо Африка и Арктика се превръщат в бъдещи арени на сблъсък. Може ли България да излезе от сянката на Брюксел? Защо Радев отстоява различна външна политика? И кой се страхува от българско посредничество между Русия и Украйна? Разговор за големите промени, които могат да определят съдбата на Европа и България.

17.11.2026 18:00
ПП АБВ избра Петър Първанов за председател, Румен Петков оглави новия Политически съвет
България

ПП АБВ избра Петър Първанов за председател, Румен Петков оглави новия Политически съвет

/Поглед.инфо/ Смяна на поколенията или начало на нов политически етап? V конгрес на АБВ избра Петър Първанов за председател, а досегашният лидер Румен Петков поема новосъздадения Политически съвет. Зад кадровите промени стоят въпроси за бъдещето на българската левица, възстановяването на общественото доверие и мястото на АБВ в политическия живот. Пет политически декларации очертават приоритетите на партията в условията на нарастващи икономически, социални и международни предизвикателства.

17.11.2026 06:14
Александър Симов: Партията на Украйна у нас не се предава! Задава се политическа буря!
България

Александър Симов: Партията на Украйна у нас не се предава! Задава се политическа буря!

/Поглед.инфо/ Владимир Трифонов: Кой подготвя политически реванш след президентските избори? Защо Александър Симов предупреждава за бурна зима, нови протести и безмилостна война срещу управлението? В разговора ни той разкрива своята оценка за властта на големите търговски вериги, политическата зависимост на медиите и съмнителните социологически прогнози. 37 години след 10 ноември България още плаща цената на прехода. Загубихме ли държавата си в замяна на обещания за европейски рай? И кой има интерес българите никога да не получат отговор? Разговор за властта, парите, суверенитета и бъдещето на България.

12.11.2026 17:44
От Ботев до азбуката: Как евроатлантическият ни „елит“ посегна и на буквите
България

От Ботев до азбуката: Как евроатлантическият ни „елит“ посегна и на буквите

/Поглед.инфо/ Опитът за сатанизиране и отхвърляне на кирилицата под предлог, че напомня за социализма, е поредната брънка от опасната верига на българското самооплюване и национално самозабравение. От пренаписването на историята и посегателството срещу национални герои като Левски, Ботев и Вапцаров, през отказа на общински съветници да издигнат паметник на Кирил и Методий, до подмяната на българския език с чуждоземски надписи – страната ни е подложена на систематичен натиск за духовен разпад. Връщането на краснописа в училищата и категоричната защита на православно-славянската ни идентичност са последната отбранителна линия пред пълната загуба на държавен и културен суверенитет.

10.11.2026 07:35
„Пет години без Чавдар Добрев. Има хора, които смъртта не успява да отнеме“
България

„Пет години без Чавдар Добрев. Има хора, които смъртта не успява да отнеме“

/Поглед.инфо/ Пет години след кончината на проф. Чавдар Добрев българската култура продължава да усеща отсъствието на един от своите най-ерудирани и непримирими умове. Ученик на Дьорд Лукач, блестящ литературен критик, философ и убеден социалист, той не превърна убежденията си в разменна монета на времето. За него България беше съдба, истината – нравствен дълг, а справедливостта – смисъл на човешкото съществуване. Спомен за един голям интелектуалец, чийто дух не се побира в границите на времето.

09.11.2026 13:52
Защо всички нападат Радев, а Борисов и Пеевски могат да мълчат?
България

Защо всички нападат Радев, а Борисов и Пеевски могат да мълчат?

/Поглед.инфо/ Кой всъщност се страхува от успеха на Румен Радев и кой печели от евентуалния му провал? Защо политически противници с несъвместими интереси изведнъж заговориха на един език? И как се случи така, че дори част от бизнеса, който би трябвало да приветства разрушаването на старите зависимости, се оказа сред критиците на правителството? Зад бюджетните спорове се очертава далеч по-дълбок конфликт – за собствеността, икономическото влияние и правото да се определя бъдещето на България. Анализ за невидимите механизми на властта.

08.11.2026 07:41
Зли вещици тревожат съня ни: Защо повяхнали политици ни тласкат към чужда война?
България

Зли вещици тревожат съня ни: Защо повяхнали политици ни тласкат към чужда война?

/Поглед.инфо/ Напрежението в Черноморския регион се увеличава, а у нас зачестяват призивите от самозабравили се евроатлантически фигури за изпращане на български войски на фронта в Украйна. Текстът поставя въпроса за престъпната безотговорност на подобни провокации, припомня лицемерните корени на днешните военни ястреби и призовава към разум: свещената задача на нашите синове е да пазят България в нейните собствени граници.

08.11.2026 07:14