/Поглед.инфо/ В първия ден си ден в Хонконгския баптистки университет Чън Лин е изумена от големината на кампуса и ѝ е трудно да се ориентира къде са сградите и как да намери своята аудитория.

На церемонията по откриването на учебната година Чън Лин е единствена по-възрастна с десетилетие от 17-18-годишните първокурсници.

В Китай масовият случай е човек на 18 години да влезе в университет, около 28 да се задоми, към 33 да си купи дом, на 35 вече да мисли за пенсия и на 50-60 да се грижи за внуците. Има обаче и хора като Чън Лин, които не следват общоприетите стереотипи, а предпочитат да сверяват живота си по „антисоциалния часовник“ на известния сайт „Доубан“ (Douban), където вече над 70 000 души търсят и споделят своите различни житейски пътища.

„Антисоциалният часовник“ е разширение на концепцията за „социалния часовник“, предложена от американския психолог Бърнис Нюгартън през 1976 г., и която отразява социалните и културни очаквания на индивидите, тоест „какво човек трябва да прави на определена възраст“.

Бунтарите срещу социалните стереотипи изповядват средното верую: „В твоя собствен часови пояс, който съдбата ти е отредила, всичко е навреме“. И Чън Лин споделя с възторг в групата на „Доубан“ след края на първия семестър: „Пълният резултат от изпитите е 4, а аз получих 3,67!“

Идването на работа в Хонконг се превръща в повратна точка в живота ѝ. По време на кампанията за прием в местните университети Чън Лин попада в метрото на реклама за младши специалисти – научна степен между гимназията и бакалавър, присъждана след двугодишно обучение, и която дава възможност за продължаване на образованието.

От известно време у младата жена зрее идеята да започне да учи отново. Преди десетина година, когато е приета в университет, и всеки от двамата ѝ родители, които току-що са се развели, отказват да я издържат финансово. Чън Лин се обръща за помощ и търси да вземе пари назаем от роднини и приятели, но без резултат. А приятелите ѝ един след друг заминават за университети, докато тя остава в малкото магазинче, където продава галантерия.

Следва работа в Гуанджоу и Шънджън, където Чън Лин осъзнава, че колкото и добре да се справя в работата си, може да бъде най-много управител на магазинче и никога няма да успее да стигне до централата на компанията. И така решава да продължи да се образова и развива и проправи сама пътя си към висшето образование, който животът досега ѝ е отказвал.

Най-неотложният проблем е как да се подготви за приемния изпит по английски и да спести пари за университетската такса. За първата цел използва специализиран сайт в интернет, където търси отговори на въпросите си, и всеки ден преди да тръгне и след като се върне от работа, не спира за учи.

Процесът на самото кандидатстване е също непознат на Чън Лин. След като подава документи онлайн, тя се притеснява дали университетът ще ги получи и изпраща имейл за потвърждение. Оттам обаче се оказва, че се нуждаят от резултатите от матурата ѝ, което почти я проваля, тъй като гимназията, в която е учила не ги е въвело в централизираната система. Тогава Чън Лин се обажда в местното Образователно управление но оттам ѝ казват, че пазят резултатите девет години и тя просто е пропуснала това време. Младата жена започва да търси информация по интернет как да се справи със ситуацията и най-накрая намира бившия си учител и го моли да ѝ съдейства да намерят досието ѝ и издадат необходимото уверение за успеха. И всичко това Чън Лин върши във времето, в което не е на работа. 

Пишейки молбата си за напускане, за миг у нея се прокрадва колебание: „Ами ако не ме приемат, ще трябва да си търся работа отново. Каква ще бъде тя?“

Скоро обаче тя получава отказ от Китайския университет на Хонконг, което е огромен емоционален удар и я изправя почти пред нервен срив. Следващите дни на очакване се нижат бавно и мъчително, докато накрая идва известието, че е приета в Хонконгския баптистки университет.

Влизайки в кампуса, тя се чувства като в Рая. „Тук има само хора, които предават знания и учат“, спомня какво си е казвала тогава Чън Лин, за която библиотеката се превръща едно от любимите ѝ места и прекарва там часове спокойствие и тишина в четене и писане на домашни.

Чън Лин си дава ясна сметка за ценния шанс да продължи образованието си, който от една страна ѝ дава съдбата, а от друга тя самата си извоюва със своята упоритост. По време на лекции и упражнения седи най-отпред, винаги е активна и общува с преподавателите. Особено впечатление ѝ правят часовете по философия, които избира през първия семестър, казвайки, че те „отварят вратата на нов свят“ към нея самата.

Същевременно Чън Лин се мотивира от по-младите си състуденти, за които казва: „Толкова е умилително да ги наблюдавам, тъй като човек, току-що завършил гимназия, е различен тези като мен. От техните действия струи очакване и любопитство“.

След като споделя новината с колеги и приятели, че ще продължи да учи в Хонконг, мнозина от тях я окуражават и изказват възхищение от усилията ѝ. Някои от приятелите ѝ, разбира се, имат и чисто практични въпроси като например как ще се издържа, не мисли ли за брак, тъй като когато завърши ще бъде над 30, няма ли да е късно за деца, какво ще прави след като завърши, напомняйки ѝ, че на много места съществува възрастова дискриминация…

Всичко това обаче не просто не разколебава Чън Лин, а и дава допълнителен стимул да се докаже. Тя смята, че бракът и децата не са нещо задължително и когато ѝ я питат как ще постъпи, отговаря, че първо иска да разбере от какво има нужда, за да бъде отговорен човек в новия си живот.

Преди тя също е обмисляла да си купи апартамент, тъй като това се смята за някаква гаранция за нормален живот на човек. През последните няколко години обаче представите ѝ за парите и потреблението постепенно се променят и тя се застъпва за минимализма. „Където е сърцето, там е домът, няма нужда човек да бъде привързан към конкретна къща, пък било то и неговата собствена“, обяснява Чън Лин.

Днес младата жена казва, че иска да живее за момента и да вземе най-хубавото от него. „Важното е човек да открие своя различен „Аз“, категорична е Чън Лин.

Почти 30-годишна първокурсничка, Чън Лин се наслаждава на това да бъде част от университетската магия и да бъде заобиколена от хора, интересуващи се и попиващи знания.

В края на поста си в „Доубан“ тя пише: „Животът ми не е график, просто правя това, което искам, независимо на колко години съм сега! Аз съм на 28, но имам чувството, че животът ми току-що започна“.