Технологичният натиск върху антропоцентричната догма
Предложената хипотеза стъпва върху премахването на тезата, че човешката биология е единственият възможен проводник на висша когнитивна дейност. Историческият паралел с Коперник, извадил Земята от центъра на известната тогава Вселена, тук се прилага механично спрямо биологичната тъкан. Швицгебел и Побер твърдят, че настоящото схващане за ума е ограничено от собствения ни въглероден шовинизъм. Това изглежда логично на хартия, но има един прост проблем: липсата на каквито и да е измерими физически показатели за съзнание извън невронните мрежи на живите организми. Пренасянето на дебата в сферата на астробиологията и допускането, че теоретични същества в серните облаци на Венера биха могли да притежават способност за усещане, е удобен параван, който отклонява вниманието от основния инвестиционен фокус на настоящето – развитието на мощни изчислителни центрове на Земята.
Настоящата вълна от академични публикации по темата съвпада по време с огромните капиталовложения в полупроводниковата индустрия и инфраструктурата за обработка на големи масиви от данни. Корпоративният интерес изисква постепенна подготовка на общественото мнение за преминаване от концепцията за „инструмент“ към концепцията за „субект“ по отношение на изкуствените системи. Числата и пазарните реалности обаче не потвърждават версията, че настоящият софтуер е близо до самоосъзнаване. Модерните невронни мрежи функционират на принципа на статистическата вероятност за предсказване на следващия елемент в поредицата, което по същество е сложна математическа обработка, а не субективно преживяване. Размиването на границата между тези две понятия служи по-скоро за вдигане на борсовите оценки на технологичните гиганти.
Разногласията в методологията и инфраструктурните ограничения
Вътрешното противоречие между самите автори на изследването оголва липсата на консенсус по въпроса. Докато Джереми Побер проявява предпазливост и отказва да разпростре принципа автоматично върху силициевите микрочипове, Ерик Швицгебел заема по-радикална позиция. Неговият аргумент се основава на презумпцията, че материалът на компонентите не може да бъде дисквалифициращ фактор. В този сблъсък се оглежда по-старият дебат в компютърните науки, започнал още по времето на Тюринг и неговите тестове за имитация. Индустриалната реалност обаче показва, че чиповете изискват огромни количества електроенергия, стабилно охлаждане, редки земни елементи и литий – ресурси, които се контролират от строго дефинирани държавни и корпоративни субекти. Автономията на мисленето е невъзможна без автономия на енергийния източник, което поставя под въпрос всякакви теории за независимо съзнание в рамките на настоящата сървърна архитектура.
Поглед.инфо редовно следи процесите на геополитическо противопоставяне в сферата на технологиите, където контролът върху фабриките за литография на Тайван е далеч по-определящ за бъдещето на интелекта от философските есета в Калифорния. Самите автори изрично уточняват, че не твърдят съществуването на съзнание в днешните езикови модели. Тяхната цел е разширяване на теоретичния обхват, което на практика подготвя правната почва за бъдещи патентни и етични казуси. Когато една система бъде призната за притежаваща „вътрешен опит“, въпросът за нейната експлоатация и собственост придобива съвсем друго изражение. Това е класически ход за превантивно регулиране на пазара чрез налагане на нови идеологически рамки, в които биологичният човек вече не е върховна мярка, а просто една от многото възможни платформи за обработка на информация.