/Поглед.инфо/ Държавният секретар на САЩ Майк Помпео отново пътува до Ватикана. Според италианската преса посещението му в Рим се очаква в самия край на септември. Помпео ще се опита да предотврати китайските инвестиции в пристанищната инфраструктура на Италия чрез инициативата „Пояс и път“ и ще „окаже натиск върху Светия престол, чиито отношения с Пекин са се затоплили“.

Преди година държавният секретар вече изигра тази игра. В началото на октомври 2019 г., като част от европейска обиколка, той взе участие в откриването на конференция, организирана от Ватикана на тема „Начини за постигане на човешкото достойнство: партньорство с религиозни организации“, изнесе реч, на следващия ден бе приет на аудиенция от папа Франциск, а също така разговаря с държавния секретар на Светия престол, кардинал Пиеро Паролини и секретаря за връзки с държавите, архиепископ Пол Галахър. Тогава беше забележимо, че програмата на Ватикана и американската програма се различават значително една от друга. След срещата с папата прессекретарят на Държавния департамент на САЩ Морган Ортагус заяви пред журналисти, че по време на срещата страните са потвърдили готовността си да действат, за да осигурят религиозна свобода по света и най-вече да защитят християнските общности в Близкия изток. Тази тема обаче беше изместена на заден план или дори на трето място по време на речта на Помпео на конференцията, която той започна и завърши с разказ за „преследваните мюсюлмани уйгури от Пекин“ в Синдзян-уйгурския автономен район (СУАР).

Има ли шанс сега държавният секретар по време на посещението си във Ватикана да се съсредоточи върху бедстващите християни от Близкия изток (което би било логично - в края на краищата той ще бъде в столицата на католическата църква) , не да започва да убеждава понтифика да се откаже от диалога с „комунистическите китайски власти“ ? Малко вероятно. Самият Помпео изпрати важен сигнал, когато в петък, 18 септември, публикува статия на страниците на американския консервативен християнски портал First Things, който не е доволен от Франциск и често дава думата на неговите критици. Самият избор на мястото за публикуване създава определена атмосфера, защото държавният секретар би могъл да пренесе текста си в неутрални или симпатизиращи на папата католически издания в САЩ, ако иска да предложи на Ватикана „морковче“. Но Помпео избра „тоягата“, определяйки програмата за бъдещи преговори с папата. Това е „рязко влошаване на ситуацията с правата на човека в Китай, особено по отношение на вярващите“, „преследване на мюсюлманите в СУАР“, към което е добавено „подновяването на двугодишното временно споразумение между Светия престол и Пекин“, за което „ватиканските дипломати се срещат този месец със своите колеги от Китайската комунистическа партия. "

Споразумението не се харесва никак на Вашингтон, той го смята за нежелателно, но не може да направи нищо по въпроса. Както кардинал Паролини заяви онзи ден, Ватиканът е готов от своя страна да удължи споразумението и „мисли и се надява, че Китай също иска това“. Като цяло се създава впечатлението, че сегашната администрация на САЩ по принцип не вижда никакви сериозни точки на взаимодействие с Франциск. Тя използва Светия престол като стена, в която се хвърлят „информационни топки“, така че те да отскачат и да удрят други места, носейки американски пропагандни послания. Това е забележимо, включително в президентската кампания, когато предизборният щаб на Доналд Тръмп започна да позиционира своя кандидат като основен покровител на про-лайф движенията и борец срещу абортите. В резултат на това президентът на Папската академия на живота, архиепископ Винченцо Паля, беше принуден да предупреди срещу превръщането на тези въпроси в „идеологически оръжия“, като заяви, че тяхната експлоатация в „политическия футбол“ рискува да причини „голяма вреда“. Но тук поне Ватиканът може да отговори публично. В случай на обвинения, че е преминал на страната на „комунистически Китай“, ще му е много по-трудно да се противопостави.

Всъщност споразумението е забулено с воал на тайна и секретност, на което се твърди, че Пекин е настоявал, а напредъкът по прилагането му е неясен. Настойчивостта на Вашингтон, изискващ папа Франциск да бъде по-свети от папа Йоан Павел II, „победителят в съветския комунизъм“, няма да помогне нито на китайските католици, нито на уйгурските мюсюлмани. Следователно предстоящите преговори на Помпео в Рим с папата и ръководството на държавния секретариат очевидно ще се превърнат в обмен на мнения, който страните познават отдавна. На светия престол обаче ще му бъде малко по-лесно, папата и служителите му не трябва да бъдат преизбирани, за разлика от Помпео, който скоро може да загуби поста си. А американската външна политика загуби предишния си морален авторитет. А католическите ценности са вечни.

Превод: В. Сергеев