/Поглед.инфо/ Изключително показателна за цялата политическа митология на Украйна история се случи с бившия президент на тази страна Петро Порошенко. В критичен за него момент, бидейки в правителствена институция, бившият президент внезапно премина на чист руски. Какво означава това - както по отношение лично на Порошенко, така и по отношение на другите украински политици?

Божиите мелници мелят бавно, а в Украйна - дори два пъти по-бавно. Поредицата разпити, продължили почти година, приключи: късно вечерта на 10 юни Държавното бюро за разследване внесе първото подозрение срещу Петро Порошенко. Според украинските медии общо взето в следствието има повече от 20 случая, в които се явява екс-президентът. Но едва сега е повдигнато първото обвинение и дори не по най-шумния момент от неговото президентство. Накратко, опитват се да обвинят Порошенко в назначаването на Сергей Семочко, лицето, участващо в няколко журналистически разследвания и заподозряно в корупция, за първи заместник-председател на Службата за външно разузнаване.

И или наистина има какво да се вкопчиш по този въпрос, или Порошенко беше нервен. През предходните месеци той ту ходеше на разпити, ту ги пренебрегваше. Той обаче изгуби самообладание и започна скандал едва сега - заедно с група свои хора той нахлу в кабинета на генералния прокурор на Украйна Ирина Венедиктова и се опита (според нея) да окаже натиск върху нея.

Такъв опит сам по себе си не е изненадващ. От 2014 г. това поведение е почти норма. Въпреки това, изразявайки недоволството си пред главния прокурор, Порошенко първо премина на суржик, а след това към чисто руски. Дори е жалко, че генералният прокурор не се сети да го смъмри да говори на украински.

Вижте кой говори

Трябваше да бъде смъмрен, защото именно при Порошенко властта започна системно настъпление на всички езици за общуване, освен, разбира се, украинския.

1. Беше отменен така нареченият Закон “Кивалов-Колесниченко”, който гарантира правото на регионален статут за езиците на националните малцинства. И дори не автоматично, а със съгласието на местните власти. Точно заплахата от отмяната на този закон, наред с други неща, стартира механизма на гражданската война в Украйна.

2. Приети бяха закони, които установиха квоти за украинската продукция по радио и телевизия. Към днешна дата до 90% от ефирното време трябва да бъде запълнено с украински език.

3. Държавата се намеси в областта на образованието, премахвайки възможността да се учи на всеки друг език, освен украински. Правилото, разбира се, не важи за скъпите частни училища за елита, където се практикува обучение на английски.

4. Накрая, към края на мандата си, Порошенко прие закон за държавния статус на украинския език. Освен всичко останало, има списък с публикации, за които знанието и използването на украински език е задължително. Тогава самият Порошенко определи закона като "най-важната стъпка по пътя към нашата психическа независимост".

Не, от една страна, всичко е, разбира се, по правилата. Тъй като Украйна е независима държава, то вероятно украинският език трябва да има по-значителен статут от руския или който и да е друг. За кого обаче са приети всички тези закони, ако дори самите им създатели рязко забравят украинския и преминават към „езика на междуетническото общуване”, а всъщност техния собствен?

Неволно си спомняме “17 мига от пролетта”. Героят на Тихонов предупреждава Катрин Кин: “Разбираш ли, жените крещят по време на раждане. Крещят на роден език. Така че ще крещиш на “Майчице!” на рязански.

И пример за това е не само Порошенко. Има много видеоклипове, показващи как украинските депутати, политици, активисти - всички те в момент на загуба на контрол преминават към руски. И по този начин доказват цялата изкуственост на собствените си опити да се украинизират.

Забравил корените си малорус

Сега нека се опитаме да обясним това по отношение на Порошенко.

Факт е, че самият Порошенко и семейството му по същество са руснаци. Марина Порошенко е дъщеря на Анатолий Переведенцев (фамилно име не е типично за Украйна, нали?), заместник-министър на здравеопазването на Украинска ССР. Бащата на Порошенко и наистина целият род Порошенко, който може да се проследи до 1835 г., са родом от Бесарабия, която е част от Новоросийската територия. В документите те са определени като малоруски буржоа. Въпреки че територията на Малорусия съвпада донякъде с модерна Украйна, малорусите в никакъв случай не са идентични с украинците. През XIX век настоящите идеи за украинци и руснаци щяха да бъдат дивотия. И мнозина биха се изумили, че не са руснаци, а някакви украинци, само защото са живели и живеят на територията на Великорусия.

Както и да е, Бесарабия е далеч от Киев и Галисия, а игрите на интелектуалците там на политическо украинство не стигат до малката родина на Порошенко.

А и най-големият син Порошенко Алексей се ожени за Юлия Алиханова, която е родена в Санкт Петербург. Заради роднините си в Петербург и Крим семейството на Порошенко от време на време бива захапвано от националисти.

Тоест, семейство Порошенко не е свързано по никакъв начин с украинския (в пълния смисъл на думата) елит. Това е руско семейство, което говори руски у дома. А и самият Порошенко признава това:

„Ето съобщение за жителите на източна Украйна. Първа позиция: трябва да спасим Украйна, никой няма да посегне на правото ви да говорите руски. Самият аз съм рускоезичен, много пъти съм казвал, че е абсолютно естествено да говоря руски. Искам да ви кажа, че у никого не е имало никакви илюзии: до 1997 г. не съм говорил украински “- това е от реч на Порошенко от април миналата година. Тогава резултатите от първия тур на изборите ясно показаха, че Порошенко губи от Зеленски. И в опит да обърне тази ситуация, тогава Порошенко реши да припомни, че все пак е руснак.

Така че сега, когато заплахата от наказателно преследване се превърна в конкретно обвинение, Порошенко изпадна в истерия и подобно на Катя Козлова в берлинската болница, започна да вика на руски език.

И тук не е важна самата му истерия, колкото обстоятелствата. Човекът до последно се държа и игра ролята на “истински президент-украинец, а не някакъв си клоун”. И когато се появи реална заплаха, той веднага запя на руски.

Зигзагът на късмета

Пьотр Алексеевич обаче можеше и да не се притеснява толкова. Отвъдморската администрация за управление на Украйна се застъпи за момчето си: „Когато всички са виновни за нещо, изборът кой да се преследва е политическо решение. Най-доброто решение е да се засили националното единство в условията на руска агресия в Донбас и Крим “, изрично посочи в своя “Туитър” Кърт Волкър, бивш специален представител на Държавния департамент на САЩ в Украйна.

Този коментар в “Туитър” разбива и сто наказателни дела. Затова се върнете към украинския език, Пьотр Алексеевич. И вас ще ви е по-малко срам, и на нас ще е по-леко.

Превод: В. Сергеев