/Поглед.инфо/ Във феномена “Винце-чан” е интересно, че момичето в разговора споменава Ницше, гради общуването на цитати от философски класики. Разбира се, тя мисли за това къде да си направи маникюр и да пийне коктейл, но изведнъж - и изрича нещо за вечността.
Критиците казват, че това е повърхностно, че техните знания не отиват по-далеч от цитати от “Уикипедия”. Съгласен съм, но нещо друго ми харесва в този феномен: елементът на философията става значим с нещо. В нашето общество ориентацията към това, да бъдеш подчертан идиот, започна да изтласква старите представи за културата. Някога се стесняваха от глупостта, а сега са престанали.
Не е изключено, че Винце-чан може да открие “Феноменологията на духа” или да цитира нещо за стоиците или скептиците. Не е задължително това момиче със сини коси да знае повече - добре е, че го е открила и така спасява човечеството. Когато тя използва дори за прости стратегии заучени философски формули, тя показва, че ние сме паднали ниско, занимаваме се с безсмислени неща, но има нещо друго. Тя открива някакъв транцендентен хоризонт за екзистиране. Непостижимостта на човека, постигащ мир и открит към висша поезия, днес изглежда невъзможна и изведнъж Винце-чан напомня за това. Това озарява сметището на съвременния свят. Тя създава образ на далечната недостижима луна, привличане към недостижимото.
И въпросът не е във виното: може да е просто интелигентен човек, много да чете и да не се стеснява от това.
Струва ми се, че студентите вече са твърде вградени в структурата на ежедневното, а учениците са по-открити към такова. Когато към философията се обръщат хора, които нямат пълноценни данни, за да се заемат с него и я използват фрагментарно, това ми харесва. Това напомня за скромност: човекът, цитирайки думи, чиито смисъл не разбира, отдава почит на изчезнала и забравена култура, на света, който загубихме.
ВИДЕО: https://www.youtube.com/watch?v=XTh7e7VSVso&feature=emb_logo
Превод: В. Сергеев