/Поглед.инфо/ За трети пореден път Киргизстан се сблъсква с вълнения по време на парламентарните избори, което е добра илюстрация на идеята, че „поясът на нестабилността“ около Русия постепенно се свива.

Самите избори в страната се проведоха в най-добрите традиции на постсъветските изборни изненади. Кактопишат авторите на телеграм канала SerpomPo, представители на проправителствените партии и системната опозиция спечелиха.

Разбира се, резултатът от този избор бяха масови протести, щурмът на Белия дом в Бишкек и освобождаването на бившия президент Атамбаев, който излежаваше присъда за корупция, отбелязва Растрига.

Нещо повече, всички тези активни движения на фона на икономическата криза не могат да не раздразнят самото население на далеч не най-богатата държава.

Според съобщения в медиите ЦИК на Киргизстан вече е признал резултатите от парламентарните избори за невалидни и ще определи дата за повторни избори в рамките на две седмици.

Бившият депутат Джапаров, който също беше освободен от затвора от протестиращи, стана новият премиер на страната. Позицията на настоящия президент на републиката Жеенбеков е в критично състояние, поради което не е изключена възможността за предсрочната му оставка, от която намесата на трета страна може да го спаси. Това може да бъде както Русия, така и Турция, смятат авторите на "Незигар".

Мнението на експертите е, че евентуалното укрепване на бившия президент Атамбаев ще бъде коз в ръцете на Анкара, за да попречи на Киргизстан да попадне под сферата на влияние на арабските страни, към които настоящият президент Жеенбеков постепенно се придвижваше.

Има вероятност Атанбаев да не може да дойде на власт до момента, в който той не съдейства на Турция при подреждането на лоялните към нея играчи.

Както отбелязват експертите от мрежата, именно Турция е една от основните фигури в конфликта в Карабах, докато Русия е неактивна и в двете ситуации, като се ограничава до изявления.

Що се отнася до Русия в това отношение, протестите в Беларус и Киргизстан, войната в Карабах, санкциите от страна на Европа и САЩ и незнанието на проблемите, постепенно лишават страната от статуса на „суперсила“, което се допълва от вътрешни и епидемиологични проблеми.

За икономиката "PolitSatirka" пише, че финансовият блок на правителството прогнозира влошаване на ситуацията.

"Всичко е зле с бюджета за следващите три години", пише „Новий век“ с позоваване на Силуанов и подкрепяйки думите на Кудрин.

От една страна, получавайки новини, така да се каже, от терена, ние сме съгласни с представителите на финансовия блок на правителството. Щом дори Москва намалява разходите за озеленяване и за първи път ще заеме пари, за да покрие бюджетния си дефицит, а правителството отново замразява пенсиите ни, тогава за какво да говорим?

В същото време по някаква причина програмите за подпомагане на братски народи не бързат да се премахнат от бюджета: 3,6 милиарда рубли за тези цели бяха оставени запазени за следващите три години. Не се докоснаха и разходите на депутатите: почти 9 милиарда рубли все още се отпускат за техните нужди, което е с 510 милиона рубли повече, отколкото беше в предишния бюджет.

"Не ни харесва този израз, но не би ли било по-добре да използваме тези пари, за да помогнем на собствения си бизнес и на собствените си хора?

Разбира се, има и плюс. Както правилно отбелязаха колегите от „Неудача“, кризата в Русия не е като кризите в чужбина – тя не само е вредна за хората, но и носи ползи. в противен случай няма как държавата да бъде принудена да си отвори кесията за допълнителни пособия и кампенсации за населението."

„Съгласни сме с нашите колеги, които пишат, че в светлината на създалата се ситуация, правителството не може да намали заплатите и пенсиите, тоест като цяло, в абсолютно изражение населението дори ще спечели малко по отношение на държавната загриженост. Жалкото е, че покрай инфлацията, спад на БВП и т.н., хората може и да загубят.

Гореспоменатият пояс на нестабилностпостепенно се преобразува в „огнен пръстен“. На засега единственият коментар от Кремъл за ситуацията в Киргизстан може да бъде дешифриран като „сериозно сме загрижени, но решавайте проблема сами“.

Русия губи влияние на външната арена и не е в състояние докрай да реши вътрешните си проблеми, а околният кръг от постсъветски републики, по един и същи сценарий, развърта едни и същи проблеми на първичния трансфер на елити и власт, което довежда конфигурацията на съществуващите модели на управление в състояние на перманентна криза, обобщават експерти.

Превод: ЕС