/Поглед.инфо/ Традиционният за Киев шантаж на Запада чрез войната с Русия вече също не работи. При опитите да се акцентира пред Ангела Меркел на военната опасност от Кремъл, канцлерът просто посъветва да се изпълнят Минските споразумения. Същите тези, които Киев се готвеше да пренапише в своя полза с помощта на Запада.

Откровено отегчената по време на пресконференцията след разговорите със Зеленски в Киев, Ангела Меркел се опита колкото може по-учтиво да обясни на местната публика, че Украйна вече не представлява никакъв интерес за Запада, че това е консенсусната позиция на Германия (тоест ЕС) и САЩ, което означава, че е безсмислено да притесняват Байдън с глупостите, които току -що й каза Зеленски ... Това е и резултатът от трийсетгодишната упорита и последователна политика на Киев, ориентирана към европейската й интеграция.

В отговор на изявлението на Зеленски, че Украйна се нуждае от много пари и много време, за да се адаптира към новите условия на съществуване, Меркел открито обясни, че няма да има пари, няма да има подкрепа, няма да има и гаранции за транзита на газ. Западът поговори за въвеждането на зелени технологии в Украйна по-скоро като имитация, и то докъм края на 2024 г. Как Украйна ще оцелява по-нататък - никой не се интересува.

Това е пълен провал по всички пунктове. След тридесет години независимост Западът е по -загрижен за проблемите на мъничките Молдова и Армения, отколкото за огромната и някога богата Украйна. Как се случи това?

И защо украинските власти и обществото не забелязаха как се свлякоха до такъв живот, при това продължавайки да се възприемат, ако не като центърът на Вселената, то поне като центърът на Европа, около който глобалната политика да изпълнява танци на кол като в стриптийз-бар?

Откъде да се вземат украинци?

Проблемът се крие главно в порочната идея, стояща зад основаването на украинската държава. В страна с преобладаващо руско (по език и култура, а не по паспорт) население, също такова руско правителство изведнъж реши да изгради етнократична украинска държава. Бяха взети на въоръжение идеологическите разработки на украинските националисти, които с трясък се провалиха през първата половина на ХХ век. Междувременно те се провалиха, именно защото не отговаряха на възгледите и интересите на мнозинството от населението.

След като отърсиха от праха наработките на австрийското разузнаване - модел 1914-1918 г., както и от разработките на Имперската служба за сигурност на германския райх по модела 1933-45 г., украинските политици започнаха да „създават нация“, стъпвайки на тази хлъзгава, при това допълнително разклащана основа.

За надеждност като консултанти бяха включени представители на украинската емиграция - потомци на заминалите да работят в Канада от Австро -Унгария, както и потомците на избягалите в САЩ и Великобритания, колаборационисти сътрудничили на нацисткия режим по време на Втората световна война.

Възгледите на тези хора отричаха историята на Украйна като част от общата руска история. Тъй като не им оставаше нищо друго, те не скриваха намерението си да измислят „украинска историческическа митология“, за да създадат на негова основа украинска нация.

Разбира се, може да ми се възрази, че в Украйна, съгласно съветските данни, от 51,5 милиона души, живеещи там по време на разпадането на СССР, около 70% са били етнически украинци. Но също по съветски данни, комунизмът трябваше да бъде построен до 1980 г.

Това, противно на мнението на много наши съвременници, не е решил „волунтаристът Хрушчов“, а 22 -рият конгрес на КПСС - върховният орган на управляващата партия - „водещата и направляваща ръководна сила на съветското общество“.

Всъщност фактът, че повечето от записаните като украинци са де факто руснаци, се доказва и от нещастните създатели на самите „украинци“. Двамата първи президенти на Украйна, Кравчук и Кучма, обичаха да повтарят, перифразирайки известната максима на граф Кавур за Италия и италианците: „Ние създадохме Украйна, сега е необходимо да създадем украинци!“ Тоест те де факто признаваха, че украинската нация, в чиито интереси се предполага, че уж се създава украинската държава, всъщност все още не съществува. Украинците все още не са създадени.

Какъв е този език?

Липсата на база за украинството може да се проследи и в езиковата политика. През 90 -те години (когато не беше възможно да се обясни потискането на руския език като отхвърляне на „езика на страната -агресор“ - Русия все още се считаше стратегически партньор), привържениците на ограничаването на руския език и даването на украинския на статут на единствен държавен език, открито твърдяха, че без активна държавна подкрепа украинският език ще умре.

И беше истина. В Украинската ССР украинският език функционираше само дотолкова, доколкото беше подкрепен и дори наложен от държавата (украински училища, задължително изучаване на украински език и литература в руските училища, целенасочено издаване на книги на украински език).

В същото време по-голямата част от населението мислеше и говореше на руски. Тоест, присъствието на „титулната“ нация в създадената за нея държава е било толкова фрагментарно и незначително, че дори предполагаемият й присъщ език е де факто мъртъв.

Историята на "развитието" на украинския език дори след независимостта потвърждава действителното му отсъствие. Факт е, че украинският език, разработен от болшевиките на базата на полтавския диалект, който се използваше в Украинската ССР, всъщност постепенно е отменен от „украинизаторите“, които се опитват да засилят разликата между украинския и руския по пътя на неговата полонизация, германизация и галицизация.

В резултат на това, езиковата норма, използвана в Украинската ССР, изчезна, но нова така и не се появи. Украйна се превърна в страна на селски суржици, в която няколко западни диалекта, пригодени за разбиране от жителите на централна Украйна, в момента претендират за статут на езикова норма.

Тоест, има не само един украински народ, но и един украински език.

И накрая, самите националисти, описвайки метода, по който според тях е трябвало да се създадат украинците, изтъкваха лозунга: „Убий руснака в себе си!“ Това означава, че докато всеки руснак, живеещ в Украйна, не се самоубие /поне езиково/, украинската нация не може да бъде създадена. Това ли не е доказателството, че фактическите руснаци съставляват мнозинството в Украйна (въпреки че често са записвани като украинци)?

Това беше съдбоносна грешка

И така, на територията на историческата територия на живеене на руснаците, състоящата се от руснаци власт, разчитайки на теория, доказала своята безполезност и на същите безполезни консултанти, започва да изгражда етническа украинска държава. Това беше фатална грешка.

Ако бяха решили да изграждат държава на основата на гражданството, руският език нямаше да им пречи. Те просто биха заявили, че украинците са граждани на Украйна, повечето от които са етнически руснаци по произход (с изключение на няколко национални малцинства и галисийския резерват на украинството, изкуствено създаден и отгледан от австрийците с помощта на геноцида на русините през 1914-17 г.) .

Следователно Украйна е втората държава на руския народ с всички произтичащи от това последици.

В същото време беше възможно спокойно да се запазят основите на езиковата политика на Украинската ССР, в която украинският език съществуваше (и определено беше много забележим), но не пречеше на никого и не натоварваше никого.

Във външната политика нямаше да има смисъл да се провъзгласява лозунгът "Да се разкара Русия!"

Страната би могла да избегне разделението и противоречията и да отдели цялата си енергия за развитието на икономиката.

Вместо това по-голямата част от държавния ресурс беше изразходван за изкуствена (а след това и насилствена) украинизация, за борба с всичко руско и за отдалеченост от нейния естествен съюзник и стратегически партньор - Русия.

В този формат националистите се оказаха заинтересовани да прехвърлят властта в страната на олигархията. Самите националисти бяха слаби организационно и количествено, но затова пък притежаваха нужната на олигархата идея за оправдаване на своето господство с обосноваването на украинската държавност като начин за защита на украинската нация от Русия.

В замяна на това олигархията, която концентрира политическата и икономическата власт в ръцете си, осигури популяризирането на националистическите идеи в обществото, както и прехвърлянето върху националистите на контрола върху сферите на образованието, науката, изкуството, литературата, медиите и други хуманитарни дейности. , както и по отношение на външната политика.

Подобно състояние очевидно е в противоречие с интересите на по -голямата част от населението, както и с нуждите на развитието на собствената икономика. Тя вече можеше да съществува само чрез консумиране на наличния ресурс. С намаляването на ресурсната база обаче, нарастват противоречията между различните олигархични групировки и между политиците, които ги представляват.

Разделянето на елитите създаде разцепление в страната. Тъй като силите на борещите се вътрешни групи бяха почти равни, стана неизбежно външните сили да бъдат привлечени във вътрешната политика на Украйна, което задълбочи разделението и направи гражданската война неизбежна.

По този начин основният проблем на Украйна се крие в идеологията на украинството. В продължение на тридесет години болестта е отишла далеч, метастазите са засегнали цялото тяло и няма надежда за излекуване. Да се мисли за това как да се върне „изгубения рай" е безсмислено. Необходимо е обаче да се помисли какво ще се случи след това.

Превод: ЕС