/Поглед.инфо/ Парадът на победата беше великолепен. Песните от военните години, които звучаха на Мамаев Курган, предизвикаха сълзи, а у други хлипания. Празничният салют беше безподобен. Изглеждаше, все едно това нашествие на светлина и красота има космически произход: оттам, от космоса до земята, бяха изпратени тези вълшебни букети, тези несравними съцветия.
Сега всичко приключи. Какво следва? След като преодолее коронавируса, накъде да отиде страната? Ще открият ли с ентусиазъм кафенетата, фитнес залите и фризьорите? А нобеловите лауреати? Къде са големите руски умове? Къде са най-добрите световни открития? Къде поети и художници създават безсмъртни произведения на изкуството? Къде е Алфьоров, къде е Шолохов? Руските хора, измъчвани от проблеми, неприятности, очаквания за бъдещи нещастия, гледат земята и спират да гледат звездите, не са наясно, че светът е в навечерието на големи промени, безпрецедентни открития, че всичко това стои невидимо на прага.
Вече са създадени велики технологии. Проектирани са грандиозни машини. Измислени са нови форми на човешкото общество, човешкото духовно битие. Хората не знаят за това. Само малцина с болезнена интуиция усещат този, който стои на вратата.
Руските хора спряха да говорят за възвишеното. Те са хранени със скандали и сензации, клоуни, които на стари години се отдават на унизителни връзки, мизерни, парадни, отвратителни сцени. Героите на информационното пространство са реконструкторът, представил се за Наполеон и намушкал млада дама, актьор, който убива мъж в пиянски делириум, побойник, който намушква жена си, или активист за правата на човека, който е готов да стои на един крак цял ден в едноличен протест. Къде са героите на нашата техносфера, създателите на нашето оръжие, ентусиастите на марсианския проект?
Ледоразбивач с безпрецедентна мощ се спусна по водата в Петербург. За него се говореше между другото. Не знаем името на генералния конструктор, който прегърна в съзнанието си цяла Арктика: леда, небето, климата, огромните разстояния - и изобрети този невероятен ледоразбивач. Кой е построил корпуса на този ледоразбивач от нови сплави, от нова стомана, способна да раздробява четириметров лед? А какво да кажем за новия ядрен реактор, който изисква нови изчисления, нови знания, нови технологии, кой го създава, кой обединява всичко и вписва този велик кораб в руската арктическа вселена? Не го знаем. Изморителни токшоута мътят водата. Почти няма сериозни вестници и списания.
Президентът Тръмп изживява последните си месеци. Определен му е ужасен край. Байдън, който ще влезе в Белия дом като победител, няма да предложи на Америка нов образ на бъдещето, няма да спаси Америка от отвратителните вълнения, които обхванаха страната.
Но ето вицепрезидент, който все още не съществува - кой е той, този мистериозен млад ентусиазиран демократ? Ще се появи ли нов Макнамара в негово лице, който да изпълни проекта за трансформация на Америка, ще спре ли болезненото ѝ тъпчене на място и ще прехвърли ли великата страна в шестия технологичен ред - в това мистериозно ново битие, където ще изгорят всички старомодни идеи за работа, почивка, безделие, автомобил, природа, човек. Но американците не са наясно с това. Голямата американска литература: Хемингуей, Скот Фицджералд, Селинджър - създават великия американски дух, стават свидетели на настоящето и пророци на бъдещето. Големите американски архитекти: Мис ван дер Роу, Съливан, Райт - създават архитектурни томове, архитектурни шедьоври, които като черупки са запълнени от разрастващото се американско общество, бяха законодатели в стила и модата, диктуваха естетиката на автомобили, самолети, кораби, прически и писалки. Няма повече велика американска литература, няма голяма американска архитектура. Всичко беше пометено от основното, светското. И когато инстинктите се отприщят, човек се превръща в животно с бял или черен цвят.
Но това не е завинаги, не за дълго. Расте ново поколение велики архитекти, които планират градове, цифровата ера. Развива се ново поколение прозаици и поети, за които цифросферата не е земен ГУЛАГ, не е превъплъщение на ада, а удивителна реалност, където човечеството трябва да извърши чудеса на научни открития и божествени откровения.
Какво я очаква Русия? Паради, концерти, фестивали? Или на фона на непрекъснатите забавления, заслепяващи очите, в руското общество вече се е родил великият преобразувател, прекъсващ застоя на Русия, даващ на хората нова задача, изглежда непосилен, непоносим урок, който само руснаците могат толкова мощно и уникално да изпълнят?
Превод: В. Сергеев