/Поглед.инфо/ Световните медии съобщиха сензационни новини. Съветникът на американския президент по икономическите въпроси Лари Кудлоу на пресконференция на 24 март съобщи общата сума на помощта, отпусната от американските власти за борба с коронавируса - 6 трилиона долара. Два трилиона - пряка помощ от държавния бюджет, други 4 трилиона - заради заемите на Федералния резерв.

Шест трилиона са около 30% от годишния БВП на САЩ. Никога в Америка не е имало такава шокова инжекция с пари. До 70-те години в Съединените щати не можеше да има програми за количествено облекчаване поради причината, че това беше ерата на златния стандарт, при която паричните емисии на централната банка на САЩ бяха ограничени до официалния златен резерв. И не би могло да има неконтролирано разпределение на бюджетните пари - все още не е разработена система, съгласно която Министерството на финансите на САЩ може лесно да затвори бюджетния дефицит с държавни облигации.

Бюджетните средства за борба с пандемията в размер на 2 трилиона долара не са резултат от преразпределение на средствата в рамките на закона за федералния бюджет за текущата фискална година (започна на 1 октомври 2019 г.). Това са допълнителни разходи, които ще доведат до увеличаване на дефицита в американския бюджет. В закона за бюджета за 2020 г. дефицитът за малко не достигна 1 трилион долара. През януари 2020 г. Министерството на финансите обяви, че вероятно дефицитът ще надхвърли 1 трилион долара. Последният път такъв дефицит е регистриран през 2012 г. И рекордният дефицит в историята на Америка беше бюджетният дефицит в разгара на последната криза през 2009 г. - 1,4 трилиона. долара и можем с увереност да кажем, че през 2020 г. рекордът ще бъде много надвишен. Предполагам, че дефицитът ще бъде не по-нисък от 2 трилиона долара.

От 2 трилиона долара пряка (бюджетна) помощ за Америка, половината (1 трилион долара) се пада на пряко разпределение на парите сред населението в размер на хиляда долара за възрастен и 500 долара за дете. Това разпределение е предназначено да изпълнява както социални задачи (в помощ на американците, особено на бедните), така и икономически (за увеличаване на платежоспособното търсене на населението). Вторият трилион бюджетни пари е предназначен за подпомагане на малкия бизнес, включително чрез предоставяне на данъчни ваканции (350 милиарда долара), за разширяване на програмата за обезщетения за безработица (250 милиарда долара), както и за предоставяне на данъчни ваканции на физически лица.

Според финансовия министър Стивън Мнучин пакетът за бизнес помощ ще обхване хиляди компании с до 500 служители. Компаниите ще я получат в замяна на ангажимента да не уволняват работници в рамките на две седмици. Министърът заяви, че помощта за бизнеса ще засегне около 50% от американската икономика и около 80 милиона работници (около половината от всички заети).

Федералната резервна система на САЩ действа през март не по-малко бързо и решително от Министерството на финансите. На две извънредни заседания на комисията по операции на открития пазар тя реши рязко да намали и без това ниския основен лихвен процент. В резултат на това, процентът спадна с 1 процентна точка и днес е 0-0.25%. Всъщност парите, издадени под формата на заеми, стават безплатни заеми.

През октомври миналата година Федералният резерв стартира нов кръг на количествено облекчаване. Централната банка на САЩ в началото на март обяви, че в рамките на новия кръг ще бъдат закупени облигации на Министерството на финансите на стойност най-малко 500 милиарда долара, както и ипотечни облигации на стойност най-малко 200 милиарда долара. Активите на Федералния резерв трябва да нараснат през 2020 г. от 4,3 трилиона долара до 5,0 трилиона долара.

Изглежда, че Федералният резерв може да изпълни годишния план за закупуване на ценни книжа и натрупване на активи тази седмица. ФР обяви, че от 23 март започва да изкупува облигации на Министерството на финансите при 75 милиарда долара на ден и ипотечни облигации на 50 милиарда долара на ден. Общите покупки на седмица (пет работни дни) ще възлизат на 625 млрд. Тази сума е сравнима със стойността на всички активи на Федералния резерв в началото на 2000-те. Ежедневните покупки на ценни книжа от Централната банка на САЩ тази седмица са по-интензивни от покупките по време на втората програма на количествено облекчаване 30 пъти, а в сравнение с последната програма, стартирана през октомври миналата година (преди началото на тази седмица) - с 42 пъти! Експертите си блъскат главите: какво ще се случи след блиц-операцията по количествено облекчаване? ФП ще се върне към предишната норма за възлагане на ценни книжа? Или, като изпълни годишната норма за една седмица, ще спре програмата количествено облекчаване? Или, ако блиц-операцията не доведе до очаквания икономически ефект, ще продължат ли покупките със същия интензитет? Председателят на ФР Джером Пауъл не дава никакви пояснения в това отношение.

Всъщност мащабът на количественото облекчаване е много по-голям, отколкото казва Федералният резерв. В крайна сметка, в допълнение към изкупуването на съкровищни и ипотечни ценни книжа, Федералният резерв подготвя покупки на търговски ценни книжа - корпоративни облигации. Предвижда се създаването на три нови механизма, които ще бъдат посредници между Централната банка на САЩ и крайните кредитополучатели, които издават търговски книжа.

Първият е Механизмът за корпоративен кредит за първичния пазар - Primary Market Corporate Credit Facility . Този механизъм, както подсказва името му, е предназначен да изкупува нови корпоративни ценни книжа при първоначалното им пускане на пазара.

Вторият е Механизмът за корпоративен кредит за вторичен пазар- Secondary Market Corporate Credit Facility . Механизмът е предназначен да поддържа ценни книжа, които вече се търгуват на пазара. Важното е, че Американската централна банка, купувайки търговските книжа, не само подкрепя бизнеса в труден момент, но и е готова да посрещне своите длъжници. Кредитополучателите получават правото да отсрочат плащането на лихвата и главницата през първите шест месеца след косвеното закупуване на търговски ценни книжа от Американската централна банка.

Влиза в действие и друг механизъм - Механизмът за заем с ценни книжа, обезпечен със срок - Term Asset-Backed Securities Loan Facility, инструмент за заем на ценни книжа. Американските търговски банки дават заеми на потребителите и заеми за малък и среден бизнес, обезпечени с гаранции от администрацията за малък бизнес и някои други обезпечени заеми за бизнеса. При тях търговските банки издават дългови ценни книжа. Такава операция се нарича секюритизация на банкови заеми. А Централната банка на САЩ чрез механизма  TALF  купува тези ценни книжа.

Косвено, Централната банка на САЩ също подкрепя общинските власти, които широко прибягват до заеми. Подобна подкрепа ще бъде разширена чрез съществуващия механизъм Ликвидност на взаимния фонд на паричния пазар Money Market Mutual Fund Liquidity Facility - фонд за ликвидност на взаимния фонд на паричния пазар. Централната банка на САЩ заяви, че в близко бъдеще тя ще предостави допълнителна помощ на местните власти чрез разширяване на списъка с общински ценни книжа, на които ще бъде разрешено да купуват този фонд.

Има и други инициативи, които се изсипаха от Федералния резерв през последната седмица, като рог на изобилието. Не всички от тях все още са ясни, Централната банка не разкри подробности. Например, няма подробности за обявената програма за кредитиране на малките и средни предприятия.

Трябва също така да се припомни, че през март Федералният резерв като банков регулатор взе безпрецедентно решение да намали коефициента на резервите за търговските банки от 10 процента до нула. Въпреки това, намалявайки съотношението на резервите до нула, лидерите на Централната банка на САЩ трябва да премахнат втората дума от името „Федерална резервна система“. Нулирането на процента на резервите рязко увеличава вероятността от масивна банкова криза. Дори по-голям, отколкото по време на рецесията през 1929-1933 г., когато почти половината от всички американски банки фалираха.

Ако обобщим всички позиции за „количествено облекчаване“, изброени по-горе (в разширено тълкуване), тогава сензационният размер на кредитната подкрепа на ФР е приблизително 4 трилиона долара. Очевидно по-голямата част от тази подкрепа се квалифицира като "спешна помощ", тя няма да бъде удължена до края на годината. Къде обаче е гаранцията, че мерките, предприети от Централната банка на САЩ, ще бъдат достатъчни? В крайна сметка нито Джером Пауъл, нито членовете на Съвета на управителите на ФЕД знаят колко дълго ще продължи пандемията. А лидерите на ФЕД нямат ясна представа как да се измъкнат от финансовата и икономическата криза, провокирана от пандемията. Трилионите долари, отпуснати за кредитна подкрепа, по никакъв начин не могат да повлияят на причините за вирусната пандемия и вълнението, възникнало наоколо.

За всички тези трилиони кредитна подкрепа ще трябва да се плаща много скъпо. Пациентът (американската икономика) може да умре, но не от болестта (коронавирус), а от лечението - от конски дози инжекции (трилиони долари кредитна подкрепа).

Изглежда, че Доналд Тръмп разбира това. На 24 март той каза пред Fox News: "Рискуваме да унищожим страната." Тръмп призова карантината да бъде отменена след три седмици, когато в Америка ще се празнува Великден на 12 април. Президентът се надява да подари на американците такъв великденски подарък: „Трябва да се върнем на работа“, каза президентът и добави, че при „широка рецесия или депресия“ могат да бъдат погубени повече хора, отколкото от вируса.

Това изказване на Тръмп не се хареса на всички. Особено тези, които са надули и продължават да надуват истерията около коронавируса, преследвайки своите стратегически цели. Недоволство вече изразиха представители на Уолстрийт. В крайна сметка те се надяваха, че "банкетът", наречен "финансова помощ за Америка в пандемията", ще продължи. А паричните власти на страната (Министерството на финансите и Федералният резерв) в условията на вирусна психоза ще продължат да отделят трилиони долари (значителна част от които по някакъв начин ще се окажат във финансовия и банковия сектор).

В следващите три седмици борбата между различните групи на интереси в Америка рязко ще се засили. Тази борба няма почти нищо общо с вируса и лекарствата.

Между другото, ще посоча размера на бюджетните средства, които се планират да бъдат отпуснати за пряката борба с вируса в САЩ - 46 млрд. долара. Разбира се, сумата е много впечатляваща. На фона на обща инфузия на пари от 6 трилиона долара обаче е повече от скромна - 0,77%. Замислете се: наистина ли Америка се бори с коронавируса или просто се преструва?

Превод: В. Сергеев