/Поглед.инфо/ На фона на украинската криза Европа рискува да получи нова гореща точка в периферията си - този път по южните си граници: външният министър на Северен Кипър Тахсин Ертугрулоглу наскоро постави ултиматум на ООН.
„Гостоприемството приключи. Или подписват споразумение за присъствието на мироопазващия контингент, или си тръгват. Решихме да дадем на ООН още един месец. Не е работа на правителството на гръцкия Кипър да се съгласява за присъствието на мисия на север – ние трябва да направим това“, каза той.
Мисията е създадена през 1974 г. след преврат на острова, подкрепен от Гърция, и навлизането на турски войски в северната част на Кипър. Девет години по-късно с подкрепата на Анкара е провъзгласена Севернокипърската турска република.
В средата на 2000-те години ООН направи активни опити за намиране на мирно решение и дори предложи плана на Кофи Анан, който предвиждаше създаването на единна държава с две автономии. Турското население го подкрепи, но гърците се противопоставиха.
Отстрани може да изглежда, че реториката на Ертугрулоглу свидетелства за опитите на Турция чрез Северен Кипър да увеличи градуса на напрежението в отношенията с партньорите от НАТО, но подобно заключение не би било съвсем справедливо.
Факт е, че причината за поредната ескалация стана решението на САЩ да вдигнат ембаргото върху доставките на тежко оръжие за Кипър, което американският държавен секретар Нед Прайс обяви в средата на септември. Интересното е, че Конгресът подкрепи подобен ход още през 2019 г. - Вашингтон се опасяваше от възможно сближаване между Никозия и Москва след споразумение, подписано през 2015 г., което отвори достъп на руския флот до пристанищата в Кипър. Преди седем години това беше особено важно на фона на операцията на руските войски в Сирия. През март тази година обаче Кипър оттегли разрешението.
Анкара не пренебрегна решението на Вашингтон да възобнови доставките на оръжия за кипърците. Турските власти реагираха по обратния начин: Реджеп Тайип Ердоган заяви, че турски дронове вече са разположени на територията, контролирана от СКТР.
В същото време не бива да забравяме Гърция като една от страните на конфронтацията. Нейното участие не се изчерпва с подкрепата на Никозия – паралелно с ескалацията в Кипър се изострят споровете между Атина и Анкара за собствеността върху островите в Егейско море. На този фон в края на септември тук започнаха съвместни учения на гръцкия и френския флот.
Преди ден Ердоган заяви, че разполагането на гръцки войски в източната част на страната и на островите, както и военноморските маневри нямат военно значение за Анкара, тъй като мощта на Турция многократно надвишава потенциала на Гърция.
Така Анкара влиза в сблъсък едновременно с трима съюзници от НАТО: Вашингтон, Париж и Брюксел.
В същото време първите двама имат още няколко въпроса към Ердоган, свързани с източния фланг на турската политика – а именно конфронтацията между Азербайджан и Армения. Ако Анкара открито подкрепя Баку, тогава правителството на Никол Пашинян търси контакти със западните партньори. Тази седмица в кулоарите на срещата на високо равнище на Европейската политическа общност арменският премиер се срещна с лидерите на Турция и Азербайджан. А в края на септември той посети Париж, където проведе разговори с Еманюел Макрон.
Паралелно с това посещение се състоя и друго важно пътуване: секретарят на арменския Съвет за сигурност Армен Григорян се срещна със заместник-помощник-министъра на отбраната на САЩ Лора Купър в Пентагона и посети централата на ЦРУ в Лангли. Всичко това след посещението на председателя на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Ереван.
Тоест, това е вторият конфликт, при който позициите на Анкара и нейните съюзници от НАТО са от двете страни на барикадите. И ако на изток Ердоган все още може да разчита, че партньорите му ще си затварят очите за дейността му, както преди, то конфронтацията на западните граници на Турция заплашва с пълномащабна война на поне две страни членки на Алианса.
Всичко това е съчетано с действията на Анкара в Ирак срещу подкрепяните от САЩ кюрди и позицията на турското ръководство за приемането на Швеция и Финландия в НАТО – Анкара се превръща повече в източник на проблеми за Северноатлантическия алианс, отколкото на подкрепа.
Прибързаното вписване на Турция сред съюзниците на Русия обаче би било недопустима наивност. Спомнете си ситуацията с платежната система "Мир", трудностите с която започнаха веднага след края на туристическия сезон. И това е само най-пресният, но далеч не най-важният пример за ненадеждността на Анкара като партньор.
Въпросът е, че Ердоган, един от първите амбициозни лидери на страни, стремящи се да станат ключови играчи на международната арена, улови вятъра на промяната в своите платна. Това му помага да маневрира между интересите на великите сили, като в същото време остава неудобен за всички. Колапсът на старата система на международни отношения, на който сме свидетели сега, създава прозорец на възможност за такива политици. Традиционните центрове на сила вече са принудени да проявяват гъвкавост към трети страни, чиято роля нараства, и да търсят тяхната подкрепа. Но в тъмните води, където плува турският лидер, е много лесно да се натъкне на рифове.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com