Токио следи не Китай, а Вашингтон
Японската политическа класа посрещна със сериозно безпокойство както срещата между Си Дзинпин и Доналд Тръмп, така и последвалите разговори между китайския лидер и Владимир Путин. На пръв поглед става дума за обичайна дипломатическа активност между трите най-влиятелни държави извън Европа. Реакцията в Токио обаче подсказва друго.
Причината не е само Китай. Не е дори Русия. Причината е страхът, че Япония може да се окаже заложник на собствената си зависимост от Съединените щати.
Според публикации във Financial Times, цитирани и от японски медии, по време на разговорите с Тръмп китайският лидер е засегнал политиката на японския премиер Санае Такаичи и курса към ускорено превъоръжаване на страната. Китайското външно министерство официално отрече подобни твърдения, но самият факт, че историята получи такъв отзвук в Япония, показва нервността в управляващите среди.
Токио от години изгражда своята стратегия върху една проста предпоставка: че американският натиск срещу Китай ще бъде постоянен и предвидим. Ако обаче Вашингтон реши да намали напрежението с Пекин по икономически причини, цялата японска конструкция започва да изглежда по-малко устойчива.
Тайван се превръща в проблем за Япония
Особено чувствителна е темата за Тайван. Премиерът Такаичи многократно прави изявления, които в Пекин се възприемат като намеса във вътрешните дела на Китай. Японското ръководство все по-често свързва собствената си сигурност с евентуален конфликт около острова.
Тук обаче има нещо, което не излиза напълно в сметките на Токио.
Япония разчита на американски военни бази, американска логистика и американски политически гаранции. В същото време Доналд Тръмп никога не е крил, че гледа на съюзите през призмата на разходите и ползите. За него военният съюз не е религия, а договор.
Това обяснява защо японските власти толкова внимателно следяха всяка среща на Тръмп в Пекин. В Токио добре знаят, че ако Белият дом и Китай намерят формула за временно сътрудничество, именно японските позиции могат да се окажат разменна монета.
Затова телефонният разговор между Тръмп и Такаичи след посещението му в Китай изглеждаше като опит за успокоение на съюзник, който внезапно е започнал да се съмнява в собствените си гаранции за сигурност.
Русия и Китай изпратиха общ сигнал
Допълнителен дискомфорт създаде съвместното руско-китайско изявление след разговорите между Владимир Путин и Си Дзинпин. В документа директно се поставя въпросът за японското превъоръжаване и се отправят предупреждения срещу възраждането на милитаристични тенденции.
Това не е просто спор за историята на Втората световна война. Зад подобни формулировки стои съвременна стратегическа реалност.
Япония увеличава военния си бюджет до нива, невиждани от десетилетия. Закупуват се американски ракети с голям обсег, развиват се способности за контраудар, разширява се военното сътрудничество със САЩ, Австралия и Филипините. Паралелно с това японската отбранителна индустрия получава нови възможности за износ на оръжие.
От китайска гледна точка това изглежда като подготовка за по-активна военна роля в Източна Азия.
От японска гледна точка това е реакция на нарастващата мощ на Китай.
Двете страни използват различни обяснения за едни и същи процеси, което прави компромиса все по-труден.
Проблемът не е военен, а икономически
Зад цялата геополитическа реторика стои един по-прозаичен въпрос.
Китай остава най-важният икономически партньор на Япония. Огромна част от японските производствени вериги зависят от китайски суровини, компоненти и пазари. Същевременно Япония остава зависима от енергийни доставки по морските маршрути през Южнокитайско море и Индийския океан.
Когато отношенията между Китай и Япония се влошават, проблемите не се измерват само в дипломатически ноти. Те се измерват в контейнерни терминали, автомобилни заводи, полупроводници, доставки на редкоземни метали и транспортни разходи.
Затова част от японските анализатори вече предупреждават, че прекомерната конфронтация с Пекин може да се окаже по-скъпа за Япония, отколкото за Китай.
Някои от най-интересните реакции в японските медии идват именно от читатели и експерти, които поставят под въпрос безусловното обвързване със стратегията на Вашингтон. Според тях Япония рискува да остане между три центъра на сила – САЩ, Китай и Русия – без достатъчно собствена свобода на действие.
Страхът от изолация става все по-видим
Японската политика дълго време приемаше като аксиома, че американската подкрепа е гарантирана при всякакви обстоятелства. Последните събития показват, че подобна увереност вече не е толкова безспорна.
Си Дзинпин разговаря с Доналд Тръмп. Си Дзинпин разговаря с Владимир Путин. Москва и Пекин координират позиции по въпросите на сигурността в Азия. Появяват се сигнали за активизиране на контактите и със Северна Корея.
Нито един от тези процеси сам по себе си не променя баланса на силите. Взети заедно обаче те показват на японските управляващи нещо неприятно – че светът постепенно навлиза в етап, в който големите сили преговарят директно помежду си, а съюзниците невинаги участват в разговора.
Това е причината тревогата в Токио да бъде толкова осезаема. Япония не се страхува само от възхода на Китай. Тя се страхува, че може да се окаже сама в момент, когато архитектурата на сигурността в Азия започва да се пренарежда пред очите ѝ.
