/Поглед.инфо/ В САЩ стават все по-странни и странни работи: “В университетите на Калифорния се въвежда нова държавна учебна програма, която, колкото и диво да звучи, ще включва молитви към идол на войната на ацтеките, култът към който включва ритуални убийства и канибализъм... Учебната програма препоръчва на преподавателите да карат своите ученици да изпълняват религиозни песнопения, включително обръщения към ацтекските богове. Студентите са задължени да аплодират и възпяват бог Тескатлипока, комуто ацтеките традиционно се покланят с човешки жертвоприношения и канибализъм, искайки от него сили да бъдат “воини” за “социална справедливост”.

След това студентите трябва да се молят на боговете Кецалкоатъл, Уицилопочтли и Зипе Тотек в търсене на “изцеляваща епистемология” и “революция на духа”. Идолът Уицилопочтли в частност, е бог на войната на ацтеките и става причина за гибелта на стотици хиляди души, които са избивани по време на управлението на ацтеките в Мексико.

Накрая, песнопението трябва да достигне кулминация с молба за “освобождение, трансформация и деколонизация”, след което студентите трябва да крещят заклинанието”.

Несъмнено се създава някаква синкретична религия “за всички”, в която ще бъдат включени най-различни култури. Спомних си за феномена на настоящия вицепрезидент на САЩ: “Камала Харис едновременно посещава и “черна” баптистка църква, и хиндуистки храм. Байдън се определя за католик, което не е особено характерно за президент на САЩ. Възниква въпросът - нима въпросната “религиозна конфигурация” вече не се използва за изграждането на световна квазирелигия? Такава, която да обхваща най-различните вероизповедания? Не твърдя нищо, но няма да се учудя - това се вписва напълно в плановете на глобализма.

В Индия са във възторг. Премиерът Нарендра Моди заяви: “Поздравления за Джо Байдън за неговата ярка победа! Като вицепрезидент неговият принос за укрепването на отношенията между Индия и САЩ беше решаващ и безценен. С нетърпения очаквам възможността отново тясно да си сътрудничим, за да издигнем отношенията между Индия и САЩ на по-високо равнище”.

И тук нещо напълно причудливо - възраждат се изчезнали (уж) култури. (Впрочем, самите ацтеки, по-точно народността науа, се запазват, доста от тях все още живеят в Мексико)

Така може да очакваме “възраждането” и на много други древни култове. При това винаги трябва да се помни за предупрежденията на Рене Генон. “Угасналите” традиции, изчерпали своя сакрален ресурс, се превръщат в “психически останки”. Допълвам - вместо влияние от райско-ангелския регион на Духа, започват влияния от психо-емоционалния регион на Душата, където като определен “сегмент” се намира адът. Ето насам влъхвите на Глобалия ще тласкат настоящите традиции.

Не е изключено, че готвят и масови човешки жертвоприношения. Те, между другото, са съществували и преди, по време на войни и революции, но не открито, а принудително са премълчавани. Сега няма да се стесняват.

Любопитно е, че адептите на инверсията започват да пренаписват древната митология: В Ню Йорк поставиха неправилен от гледна точка на древногръцката митология паметник - Горгона Медуза, държаща отсечената глава на героя Персей. Така авторът е искал да преразгледа идеите на феминизма. Скулпторът Лучано Гарбати нарочно преобръща историята - в оригинала Персей отсича главата на Горгона Медуза, а не тя на него.

Преди това имаше масово бутане на паметници, което, между другото, е мощен показател за антисистемност. Под ударите попадна дори и Волтер.

Сега старецът, разбира се, беше причислен сред “фашистите”. Но тук нещата са дори по-дълбоки. Тук постчовешкото “Бъдеще” е готово не просто да унищожи “Миналото”, но и да го сътвори отново. И в това убито и пресъздадено “Минало” ще властват чудовища.

Тяхното идване се готви на нашия свят. Всичко е според Генон - първо максимално “освобождаване” на света от духовните, райско-ангелски влияния. Някакъв капак на рационално-атеистичния “Разум” трябва да закрие хората от влиянието свише. А след това идват долните, инфрачовешки сили. И хората-киборги на трансхуманизма ще бъдат направо “невинни” същества в сравнение с тях.

Без съмнение, в случай с паметника на Медуза, трябва да се заровим по-надълбоко. Работата е там, че обясняват поставянето на паметника с това, че уж трябва да се възстанови справедливостта. Самата Горгона я представят за някаква жертва, при това в оптиката на феминизма.

Наистина, Медуза е пострадала. Изнасилва я морският бог Посейдон, приел образа на птица. Случва се в храма на богинята Атина, където Медуза бяга, търсейки спасение от божеството. Боговете я признават за виновна за оскверняването на храма и заповядват на Атина да накаже жертвата на Посейдон. И последната се превръща от прекрасна девойка в чудовище с коси-змии и убийствен поглед.

Общо взето, както се казва, не става хубаво. Необосновани репресии. Но, както често става с “невинните жертви”, тук има редица интересни въпроси. Преди всичко, интерес представлява родът на Горгона. Според основната версия тя е дъщеря на Форкия и Кето, които са брат и сестра. Първият е бог на буйния вятър, а втората богиня на морските чудовища. Заедно те раждат множество чудовища - например, стоглавия дракон Ладон. Впечатлява и образът на полужената-полузмия Ехидна. Или да вземем например уродливите сестри-мойри, които имат по едно око и зъб и за трите. Важно е да се забележи, че те се намират в крайния Запад. Те показват инверсивната контратрадиция на Атлантида, която се предава и в наши дни, при това доста открито, за което и свидетелства паметникът на Горгона. При тях пристига Персей, който им отнема, за да се бори с Горгона, това единствено око. А преди посещението той ходи до Хиперборея, където участва в жертвоприношение за слънчевия Аполон. А това показва вече полярната, примордиална, нордическа Традиция на Златния век.

Още едно “прекрасно” чедо на кръвосмесената двойка са сирените, които, бидейки полужени-полуптици, омагьосват със своето пеене пътешествениците и ги изяждат. Ето каква “генетика” има невинната Горгона. Ето защо толкова неубедително изглежда нейната изначална чистота. (Да не забравяме, че сюжетът за изнасилването на Горгона е доста късен, той се появява в “Метаморфози” на Овидий).

Тя, между другото, има още две сестри, които стават чудовища - в знак на “солидарност”. Това също се приема като нещо абсурдно. Съдейки по всичко в Горгона има нещо инфернално, което и навлича гнева на боговете. Митовете не разкриват какво. Съдейки по всичко, тук влияние оказват определени мистични течения, на които е изгодно да “избелят” именно Горгона.

Както и да е, Персей не участва в чудовищната трансформация на Горгона. (Самият той е жертва на “репресии” - той е пуснат в сандък в морето, заедно с майка си, от самия му баща). И той убива Горгона, докато е чудовище, което носи смърт. Така че паметникът на Горгона, която убива Персей е явна инверсия. И може да се приеме, че тук има място предаване на окултно знание - от древността, по някаква феминократична верига.

Би било уместно да съпоставим поставянето на въпросния паметник с възраждането на култа към ацтеките, което, както се сочи по-горе, се практикува в американските университети. И тук следва да се има предвид, че самите доколумбови култове в Америка изпитват силно влияние на контратрадициите на Атлантида.

Тук присъства и още един важен “пласт”, свързан с Посейдон. Това морско божество дели властта си над света заедно със Зевс, който, според жребий, получава небето, и с Хадес, който повелява над подземното царство. Доста показателно е, че във въпросната тройка не влиза земята (сушата). Това е очевидна и ярко изразена теласокрация, която в бъдеще ще стане основа на западната цивилизация.

Водата е символ на изначалния хаос, недовършена, първобитна материя. В “Битие” за нея се пише: “Земята беше празна, пуста и тъмна над бездната Духът Божи се носи над водата”. Това е някаква стихия, от която ще се сътвори оформеният свят на “нещата”. Самият първобитен хаос е сътворен, за да има човек свобода на избора - дали да се надигне към по-висшето, абсолютно Битие, или да падне в “бездната”, намираща се вътре в него.

При това, както се съобщава в “Битие”, Творецът разделя тези “води” на “долни” и “горни”. Първите са първобитният хаос, за който се говори по-горе. Вторите са регион на душата - нещо постоянно, живо, психоемоционално. Световната душа има два аспекта - светъл и тъмен, благ и носещ вреда.

Именно там се заселват падналите ангели, които напускат райската пълнота на областта на Духа (те няма къде другаде да попаднат). А „тъмният“ (чудовищен) аспект се засилва от влиянието на първобитния хаос. Да, и двете "води" са разделени от определен небосвод, но общата природа остава - и това дава своя ефект. Небесно-ангелските сили обаче оказват влияние и върху Световната душа. По-специално, техните "водачи" (Царе, Герои и Аскети) в нашата плътно материална вселена.

Посейдон символизира елемента вода (примитивен и материален) и въздействието му върху Горгона е съвместимо с горните метафизични реалности. Персей се бори с тъмния аспект на световната Душа, който е символизиран от Горгона. В същото време смъртта на чудовището е придружена от раждането на воина Хризаор и крилатия кон Пегас от тялото ѝ. Освен това Хризаор поражда триглавото чудовище Герион, което показва тъмната страна на Световната Душа. Светлата страна се обозначава с образа на Пегас.

Любопитно е да се отбележи, че Посейдон има свой собствен морски кон. Това е подводния хибрид хипокампус - кон с рибешка опашка. Явно има инверсионно изображение.

Гореспоменатото раждане на Пегас и Хризаор символизира битката за освобождението на Световната душа, минимизиране на нейния тъмен, чудовищен аспект.

И така, сюжетът с Горгона Медуза (който продължава и до днес) е истински ансамбъл от различни инверсии.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели