/Поглед.инфо/ Има много работа. И се надявам, че поне във формирането на смислите ще можем да започнем да се обединяваме.
За трета нощ руските ВКС ще „изглаждат“ Украйна .
Но в това няма много смисъл, както показва времето. Защото ние не удряме по цели, чието унищожаване може да сложи край на войната.
Унищожавайки техника и оборудване , ние не доближаваме победата, защото те имат нелимитирани доставки на нужното оборудване от Европа и САЩ. А унищожаването на техниката всъщност само увеличава търсенето и поръчките за заводите им.
Унищожавайки въоръжените сили на Украйна, ние също не приближаваме победата, защото във войната с НАТО украинецът не струва нищо. Един украинец не е нищо повече от временен консуматив. Когато основните сили се изчерпят, НАТО ще мобилизира повече украинци и ако целият този ресурс бъде изчерпан, те ще намерят друга нация за войната. И те вече я търсят и се подготвят.
Но при нас не е така. Оставаме без хора, а на сериозна материална помощ от нашите съюзници все още не можем да разчитаме.
Ако изхождаме от това, а именно тази картина се очертава все по-ясно, то стават ясни причините за привидната липса на всеобща, дори гражданска мобилизация: продължаваме да откриваме фонтани, да провеждаме концерти, да застрояваме някакви паркови площи и т.н. .
Ако погледнете на войната в Украйна не като на нещо окончателно, в което можете да спечелите и всичко ще свърши, а просто като разузнаване с бой, за да заемете позиции за главната война между НАТО и Русия, тогава става ясно, че е твърде рано да се вдъхнови и да се вдигне цялото население на война.
Първо трябва да възстановим реда в страната и да въведем нови идеологически смисли в главите на тези, чиято основна идеология е „парите – това да“, освен това е необходимо да се национализират всички елити - силови, финансови, информационни.
И макар това понякога да е криво, а и трудно, защото има голямо противопоставяне, се прави. И това също е елемент от подготвяне на позиция от наша страна, която да ни помогне да се съберем в най-належащия момент.
Междувременно властите се опитват да придадат вид на нормален, спокоен живот, за да не създават умора, но в същото време не ограничават военните, които поддържат необходимата степен на вдъхновение и подкрепа за армията .
Въпросът е, че ако имаме време, тогава трябва да обучим бойците, да ги подготвим сериозно, не за две седмици, да създадем резерви от въоръжения за тях.
Необходимо е и ускоряване на демонтажа на корупционно-непотичната система в Министерството на отбраната. С нелетящи дронове на известна фирма монополист, както и с неработещи системи за радиоелектронна борба няма да летим и няма да стигнем където трябва.
Но основното е, че трябва да повишим професионализма и ефективността на информационната и идеологическата работа не само в страната, но и в чужбина. Все още работим много слабо с жителите на Украйна. Това е изключително лошо - не се формира образът на бъдещия съвместен просперитет, няма ясна перспектива за триединна Русия. Точно както вътре в Русия, няма ясна перспектива за руския народ.
Има много работа. И се надявам, че поне във формирането на смисли и наративи ще можем да започнем да се обединяваме, което Юрий Подоляка вече предложи да направим . В противен случай няма да можем да установим силни позиции преди началото на голямата война.
Всички минали войни са спечелени не от самото правителство, а от правителството с подкрепата на целия народ. Силата в историята често се оказваше слаба и имаше много предатели, както и отоонези, които печелеха пари от войната, но войните се печелеха, защото в определен момент руският народ се изправяше и се обединяваше за победа както в себе си, така и с властите.
И този път можем да спечелим само по този начин, въпреки че врагът е много силен.
И да, както казват другарите майори /има се предвид телеграм канала „Два майора“ – б.пр./: войната ще е дълга .
Превод: ЕС