/Поглед.инфо/ За първи път идеята доларът да се замени като световна валута зазвуча от Москва и Пекин по време на кризата от 2008-2009 година. Макар и необходимостта да беше назряла и преди. Но не винаги желанията съвпадат с възможностите. А научната обосновка за това я има предложена още през 60-те години на ХХ век.

Най-всеобхващащо този проблем е изложен в парадокса на Трифин. Накратко: за планетарна търговия е желателно да има здрава валута, но за финансово осигуряване на огромните обеми на международните сделки страната, пускаща емисията на тези пари трябва постоянно да има отрицателен платежен баланс - а дефицитът на външната търговия прави такава валута нестабилна. И това противоречие е неразрешимо в рамките на използването на парите на която и да е държава.

Нужна е някаква наднационална система за международни разплащания. И тя е създадена. Под егидата на МВФ през 1969 година. По “случайно съвпадение” - точно преди САЩ да се откажат от златното покритие на долара. В този момент курсът е 35 долара за тройунция. Наричат виртуалните пари СПТ - специални права за тираж. Но досега не е имало голяма нужда от тях, макар и да ги използват. Всъщност това е кошницата с валути. В момента доларът (40,73%) , евро (30,93%), юан (10,92%), йена (8,33) и британската лира (8,09%). И всички така или иначе са привързани към долара - тоест не решават особено проблема с дедоларизацията.

Междувременно идеята зрее и на други места. Предлага се да се вземе като основа денонощната потребност на човека. Да се изчисли средното потребление на стоки и услуги - както всекидневни, така и с продължително ползване. Изчислението да се води по страните от Г-20, понеже са с най-прозрачна статистика, относително висок жизнен стандарт и значителен дял в световното потребление, производство и население. Има и други варианти. Но същността е една - взема се консенсусна потребителска кошница с възможно най-широк спектър стоки и услуги, нейната средна цена се признава за международна парична единица. Нейното попълване е стабилно, понякога се преизчислява - ту стоките губят актуалност, ту се появяват нови. А спрямо тази кошница се колебаят стойностите в националните валути, колко струват вътре в страните. Международната търговия се води в такива справедливи еквиваленти.

Основният проблем ще бъде шоковата терапия за цялата планета . Произвеждащите страни необичайно ще укрепят своите пари, свръх-потребяващите ще се сринат, но постепенно ситуацията ще се уравновеси. Но в момента това не е изгодно никому. Но при неуправляем срив на икономиката на САЩ може би ще се наложи идеята да се осъществи бързо. Но това може да се направи единствено в рамките на най-широко международно съгласие.

Китай през 2009 година предложи СПТ на МВФ да се въведат като замяна на долара. По възможност с допълването им. Русия подкрепи идеята. Оттогава се води борба за контрол над МВФ. Има успехи. Макар и не твърде бързи. Изобщо зад МВФ се стели недобър шлейф. Но трябва да се разбере какво представлява той.

МВФ е структурно подразделение на ООН. Примерно със същия статут, както и СЗО, ЮНЕСКО, МААЕ и прочее. Фондът се управлява от 24 съдиректори в Изпълнителния съвет. От тях осем страни имат “личен” управляващ - САЩ (16,51%), Япония (6,15%), Китай (6,08%), Германия (5,32%), Великобритания (4,03%), Франция (4,03%) Русия (2,59%) и Саудитска Арабия (2,01%). В скобки е броят на акциите при гласуване. Още 16 директори се избират от групите страни. Най-важната за нас е под ръководството на Швейцария, където са Израел и постсъветските държави, включително Украйна и Беларус.

В рамките на посочената процентна квота страната има право да издава през МВФ кредити в националната си валута. Настоящият ръководител на МВФ - българката Кристалина Георгиева - говори по-добре на руски, отколкото на английски. Което позволява “леко да и се шепти” по време на заседанията, което вцепенява западните “партньори”, докато кара все по-разбиращите делегации на Китай и Индия да се усмихват. Още в групата на здравомислещите страни влиза и Бразилия - макар и върхушката на страната да е днес явно американско. Общо взето разпределението е интересно. А и увеличаването на дела акции на Китай и Русия е постоянно, макар и САЩ всячески да се опитват да го забавят. Основно това се отнася до проточване на гласуванията и забавяне на другите процедури по преразглеждане на дяловете в МВФ. Но времето е на страната на произвеждащите икономики.

И ако ООН може да запази някакво влияние върху ситуацията по света - то е възможна и появата на нова наднационална валута под нейна егида. А сега курсът на СПТ се колебае около долар и половина, което е далеч от предлагания вариант с “денонощното”, но подозрително напомня на линията за определяне на нищетата по методологията на ООН. Общо взето процесът тече. Но едва ли някой знае накъде.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели