/Поглед.инфо/ Постоянната конфронтация между Русия и Запада, големи световни сили, често засяга и дружествените им страни. В това отношение Вашингтон провежда доста агресивна политика: американците от време на време се опитват да организират преврат в "нежелани" държави, за да доведат на власт лоялни към тях политически сили.

След разпадането на СССР страната ни не реагира адекватно на редица явно недружелюбни стъпки на „западните партньори“. Но е време Вашингтон да осъзнае, че ситуацията явно се е променила оттогава, и то не в негова полза. Сега Русия, като световен съдия, няма да позволи на никого да обижда безнаказано и, ако е необходимо, ще отстоява не само себе си и своите интереси, но и на своите приятели.

Да се защити Сирия с Башар Асад

Участието на Русия в сирийската война, чиято цел очевидно беше да свали сегашното правителство на Башар Асад, по едно време предизвика мощно противопоставяне от страна на „западните партньори“. Само преди пет години армията на Асад контролираше тънка линия по западните граници на Сирия. От една страна, той беше притиснат от ИДИЛ (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация), от друга страна, от въоръжената опозиция и десетки терористични организации, включително най-голямата от тях - Ал-Нусра (организация, чиято дейност е забранена в Руската федерация).

Западните държави, начело със САЩ, които бомбардираха ИДИЛ и подкрепяха кюрдските милиции от една година, все още мислеха за забрана за полети или дори за операция срещу Дамаск. След още няколко месеца режимът на Асад може да падне, дори без военна намеса на НАТО.

В този критичен момент сирийският президент се обърна към Русия с молба за военна помощ. На 30 септември 2015 г. Съветът на федерацията одобри предложението на Владимир Путин за използване на руските въоръжени сили в Сирийската арабска република.

Оттогава с подкрепата на военновъздушната база Хмеймим сирийската армия разшири контрола си от 20% на 70% от територията на страната. Асад взе такива големи градове като Палмира, Хомс, Алепо, Дейр ез-Зор, Източна Гута и Дараа.

На Запад реагираха много нервно на въвеждането на руските въздушно-космически сили /ВКС/. Вестниците тогава пишеха, че е малко вероятно операцията на Русия в Сирия да изиграе роля за победата над ИДИЛ и дори може да влоши ситуацията в страната. Но след няколко години бившите противници бяха принудени да признаят, че грешат.

През 2016 г. на срещата на Г-7 японският премиер Шиндзо Абе отказа да подпише съвместното изявление, в което се критикуват действията на Русия в Сирия. При това, независимо от факта, че Токио се присъедини към санкциите на САЩ и ЕС срещу Москва във връзка с кримските събития.

През юли 2018 г. германският канцлер Ангела Меркел за първи път подкрепи военните действия на руските и сирийските сили. Точно една година по-късно Франция за първи път официално отказа да поиска оставката на Башар Асад от поста президент на Сирия.

Отношението към подкрепяния от Москва Асад започна да се променя не само в Европа, но и в страните от региона. Миналата година турската опозиция открито призова да се признае легитимността на сирийския президент и да се установят дипломатически отношения между Анкара и Дамаск.

Признаването на ролята на руските ВКС е не само промяна в отношението към Асад в региона, но и към самата Русия. Турция и сунитските монархии осъзнаха безполезността на борбата срещу Дамаск. Анкара, заедно с Техеран и Москва, създадоха формата „Астана“, който спря кръвопролитието в четири „зони за деескалация“. Йордания и Египет също се присъединиха към тройката.

Турция и западните държави спряха да разглеждат Хаят Тахрир ал Шам (бившата организация Ал-Нусра, забранена в Руската федерация) като въоръжена опозиция, бореща се с „диктатора Асад“, и ги добавиха към списъка на терористичните организации. Така по същество операциите на сирийската армия срещу Хаят Тахрир ал Шам получиха легитимност от НАТО.

Оранжевата революция“ във Венецуела не мина

Миналата година след президентските избори, в резултат на които настоящият лидер на тази страна Николас Мадуро беше избран за втори мандат, мощни сътресения обхванаха Венецуела. Опозицията обяви, че изборите са фаршифицирани, президентът е нелегитимен и страната спешно трябва да започне да изгражда демокрация. Познат сценарий ...

САЩ побързаха да подкрепят венецуелския опозиционен лидер Хуан Гуайдо, който се беше обявил за президент, и набързо започнаха да събират голяма международна коалиция срещу Мадуро. Американците открито заявиха, че са готови да започнат военна инвазия в страната - и не бяха сами.

Появата на руските военни във Венецуела отрезви мнозина, започвайки от Вашингтон, където те внезапно промениха решението си да нахлуят в страната, правейки позицията на самоназначения „временен президент“ Хуан Гуайдо нестабилна не само у дома, но и в чужбина.

Русия открито оспори доктрината Монро, в която САЩ преди почти 200 години си бяха утвърдили правото ефективно да потискат латиноамериканските страни. На това обърна внимание Мария Захарова, говорител на руското външно министерство: изявленията на американски официални лица относно неприемливостта на намесата на "враждебни" държави в делата на Западното полукълбо ясно демонстрират отношението на САЩ към Венецуела и всички латиноамерикански държави, на които във Вашингтон всъщност се "отказва правото на суверенитет".

В същото време Москва игнорира позицията на групата Лима, враждебна на Каракас и лоялна към САЩ, която осъди пристигането на руските военни във Венецуела, заявявайки , че „военните провокации или разполагането на сили, застрашават мира и сигурността в региона“. Може да се каже, че последиците от решителността на Москва не закъсняха.

Американските военни не само започнаха да се страхуват от нахлуването във Венецуела - те страшно се вълнуваха, че самите те могат да провокират Русия, когато доставят т.нар. „хуманитарна помощ“ до границите на тази страна.

Шанахан и генерал Джоузеф Дънфорд, председател на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ, които участваха в изслушванията за Венецуела в Камарата на представителите на САЩ, единодушно отрекоха, че с доставката на "хуманитарни" товари от американските военни до границите на Венецуела принуждават Русия да изпрати свои войски там. Те не са имали такива намерения, просто са искали бързо да доставят „хуманитарната помощ“, за да „помогнат на хората във Венецуела“ възможно най-скоро ...

Появата на руски военни и кибер експерти във Венецуела също имаше благоприятен ефект върху Бразилия, чийто президент Джаир Болсонаро (с прякор Тропическия Тръмп) по време на работно посещение в САЩ,даде ясно да се разбере че не е против военна инвазия във Венецуела в компания с американците.

След появата на „ограничения контингент“ от руски войски във Венецуела, бразилският министър на отбраната Фернандо Азеведо и Силва заяви, че страната му отхвърля военната намеса във вътрешните работи на тази страна. И каза това не в телевизионно предаване, а на самия съветник на президента на САЩ по националната сигурност Джон Болтън във Вашингтон. Бразилия, каза той, подкрепя мирното уреждане на конфликта.

Съвсем наскоро една западна държава след друга, както и държави под западно влияние, признаха Хуан Гуайдо, назначен от САЩ по телефона, за „временен президент“ на Венецуела. Струваше им се, че ако има много такива държави и те тропат силно с крака, щяха да постигнат целта си - на фона на американската кампания за дестабилизиране на Венецуела, предназначена да подбуди народа срещу нейното уж некомпетентно правителство. Но не им се удаде, именно благодарение на намесата на Русия.

Спасяването на Ердоган

През 2016 г. почти се случи военен преврат в Турция - и в този случай „ушите“ на проамериканските сили и на самия Вашингтон отново „стърчаха“, бяха ясно видими.

Вече беше разказано във филма "Турция. Преврат" за ролята на турския ислямски проповедник Фетхулах Гюлен, живеещ в Съединените щати, и на самите САЩ в организирането на бунта.

Кметът на Анкара беше в списъка на гюленистите, които трябва да бъдат унищожени, той беше 10-и в списъка. Първият беше Ердоган. Като цяло всички хора зад Ердоган, които промениха отношението си към Русия в положителна посока, станаха обекти за унищожаване. Всичко това бе от полза за проамериканските сили,

- каза философът Александър Дугин в ефира на телевизионния канал „Царь град“, след премиерата на филма. Самият Дугин е пряк очевидец на опита за военен преврат в Турция: по това време той е на летището в Анкара, което е отцепено.

Когато хвърлят бомби върху парламента, когато се завземат основните медии, когато западната преса вече умишлено започва да поздравява путчистите за победата на народа над непопулярния омразен авторитарен режим на Ердоган - всички признаци на „цветна революция“ са очевидни в неговия твърд, суров сценарий. Преживявали сме това много пъти, уви. Видяхме разпадането на ислямските държави от Близкия изток. Всичко започва с едни и същи събития, когато първо се появява някакъв конфликт, след това се развива в тежка фаза и тогава просто вече няма държава настъпва кървав хаос за години, като в Ирак, като в Афганистан, като в Либия, като в Сирия ... Така че това беше още един опит

- припомни по-късно Дугин.

Както анализаторите реконструираха събитията по-късно, турската разузнавателна служба MIT успява да разбере за заплахата от преврат няколко часа преди реалното му начало и докладва за това на Генералния щаб. Според MIT това се е случило в 16:00 часа на 15 юли. Формално информацията от MIT достига до началника на Генералния щаб Хулус Акар, командващия Сухопътните войски Салих Чолак и генерал Яшар Гюлер. По-късно всички те са арестувани от бунтовниците, но от Генералния щаб са успели да издадат заповеди за забрана на полети на военни самолети и хеликоптери над Турция.

В същото време турският президент Ердоган каза, че е получил новината за бунта, след като той е започнал, и е успял да напусне хотела 10-15 минути преди спецчастите на превратаджиите да се появат на хеликоптери:

„На петнадесети бях в Мармарис, имахме петдневна ваканция Около 22 ч. получих новината, казаха ми какво става. Решихме да напуснем (хотела). В Мармарис имаше операция срещу мен. Двама от моите охранители бяха убити. Ако бях останал още 10-15 минути, щях да бъда убит или взет в плен".

Веднага възниква въпросът: защо турските специални служби не са предупредили Ердоган поне шест часа по-рано? В медиите много се съобщаваше, че турският президент благодари на Русия, че му е спасила живота. Според тези съобщения, плановете за американски заговор за сваляне на Ердоган са станали известни на руските разузнавателни агенции девет месеца преди опита за преврат. И информацията, най-вероятно,е била предадена незабавно.

Те планирали да свалят самолета на Ердоган и с помощта на ЦРУ да заменят турския лидер с Фетхулах Гюлен. Но тъй като преди това Ердоган се извини на Русия за сваления бомбардировач Су-24 (стъпката тогава изглеждаше доста неочаквана, сякаш турският лидер е научил нещо), руското министерство на отбраната твърди, че е възможно да започне операция за защита на турския лидер - " с помощта на елитния 25-ти полк за специални операции на ГРУ на Министерството на отбраната на Руската федерация. "Специалните сили от Русия успяха да евакуират Ердоган до хотел Casa De Maris малко преди щурма на хотел Grand Yazici Club Turban, където той се намираше преди това, а онези 8-10 бойни групи, контролирани от агенти на ЦРУ, попаднаха жестоко ... в празнотата.

Факт е, че президентът Ердоган отправи първия си призив към хората да излязат на улицата срещу бунта чрез една от социалните мрежи, очевидно в някакъв "неофициален" приют с тюлеви завеси на прозорците.

И тогава неочаквано той се озова в центъра на държавната власт на страната и взе всички нишки за контрол в свои ръце - според предположението на същите източници, полетът му до Анкара е бил прикриван от руските сили на ВКС. Ето защо пилотите на непокорните турски военновъздушни сили не успяха да свалят президентския самолет Gulfstream IV с регистрация TC-ATA, въпреки че уж вече го държаха в прицелите си.

От Белорусия ще стигнат до Молдова?

Сергей Наришкин, директор на руската служба за външно разузнаване /СВР/, наскоро разкри, че именно САЩ се опитват да организират "цветната революция" и антиконституционния преврат в Беларус. Според ръководителя на СВР, публикуван на уебсайта на службата, Вашингтон преди доста време е взел под "плътна опека" бившата кандидатка за президент Светлана Тихановская.

САЩ призоваха европейските си съюзници да засилят натиска върху Минск, за да принудят правителството на Александър Лукашенко да започне диалог относно „предаването на властта“.

Всъщност говорим за зле замаскиран опит за организиране на поредната „цветна революция“ и антиконституционен преврат, чиито цели и задачи нямат нищо общо с интересите на белоруските граждани.

- обясни Наришкин. Той разкри, че протестите в Беларус са били координирани от чужбина от самото начало - главно от Съединените щати.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу е съгласен с това мнение. Той съобщи за това на заседание на съвместния съвет на министерствата на отбраната на Русия и Беларус. Шойгу заяви, че протестите в съседната страна се финансират от Запада.

Това беше направено с цел да се наруши интеграционният процес в рамките на Съюзната държава, да се разцепят руско-беларуските отношения. Ние категорично осъждаме подобни действия и считаме намесата във вътрешните работи на други държави за неприемлива,

- отбеляза Шойгу, припомняйки, че Вашингтон вече редовно подкопава вътрешнополитическата ситуация в редица страни с помощта на "цветни революции".

Вероятно САЩ вярват, че тъй като Лукашенко досега много пъти е успял да се държи доста фриволно в отношенията с Москва (което доказвадори само историята с ареста на руските охранители), тогава Русия може да не се застъпи за него. Вашингтон обаче направи грешни изчисления.

Именно това следва от речта на Наришкин. Въпреки че не се казва директно за това, е лесно да се прочете между редовете: именно Москва помогна за запазването на законното правителство в Беларус и не позволи да се случи нов преврат. В противен случай последствията могат да бъдат тъжни: пример е съседна Украйна.

Същият този Наришкин обаче намекна, че руснаците скоро ще трябва да помогнат на и друг съсед. Според СВР, сценарият, тестван в Беларус и Киргизстан, скоро ще бъде модифициран и приложен в Молдова. През ноември там ще се проведат президентски избори. И ако настоящият лидер Игор Додон спечели, опозицията веднага ще обяви, че вотът е нечестен и несправедлив и ще организира масови протести.

Американски специалисти, които са се справяли преди с подготовката на подобни събития, вече са заминали за Молдова, заяви Наришкин. Интересът на Вашингтон по този въпрос е съвсем ясен: Додон е решен да бъде лоялен към Русия и страните от ОНД, да укрепи връзките си с тях, а това не е много приемливо за Запада.

Превод: ЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели