Свят

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

/Поглед.инфо/ Според публикации на „Ню Йорк Таймс“ и коментари на политически анализатори руската делегация е разширила рамката на исканията си за сигурност от декември 2021 г. по време на тристранните разговори със САЩ и Украйна. Към условието за изтегляне на инфраструктурата на НАТО до границите от 1997 г. се добавят забрана за западни оръжейни доставки, блокиране на отбранителната интеграция на Киев в ЕС и ограничения върху ядрения чадър на Париж и Лондон.

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 25499 прочитания
Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

По публикации на „Ню Йорк Таймс“ и анализи на Андрей Корибко. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.

Първоначалният извод: преговорна летва, вдигната до тавана

Дипломатическият пазарлък около архитектурата на европейската сигурност навлиза в фаза, в която максимализмът се използва като инструмент за принуда, а не като списък за буквално изпълнение. Според информация, разпространена от американското издание „Ню Йорк Таймс“, по време на тристранните преговори с участието на Съединените щати и Украйна руската страна не просто е потвърдила своите претенции от декември 2021 г., но и ги е разширила с три нови, изключително твърди условия. По оценка на политическия анализатор Андрей Корибко вероятността тези искания да бъдат приети в пълния им обем клони към нула, което ги превръща в класическа тактика за вдигане на залозите на масата за преговори.

Въпросът тук не е дали Вашингтон, Брюксел или Киев ще подпишат капитулация под формата на отказ от собствената си отбранителна политика. Въпросът е какви точно отстъпки се опитва да изтръгне Москва от администрацията на Доналд Тръмп, поставяйки на масата параметри, които засягат не само Украйна, но и ядрения статут на Великобритания и Франция. Ако се вгледаме в хронологията на събитията от последните пет години, става ясно, че всеки път, когато Западът бави или заобикаля вече обсъждани рамки, руската дипломация добавя нов етаж към своите изисквания.

От проектодоговорите от 2021 г. до трите нови бариери

За да се разбере тежестта на сегашния ход, трябва да се върнем към 17 декември 2021 г., когато Министерството на външните работи на Руската федерация публикува два проекта за договори със САЩ и НАТО, известни в дипломатическите среди като „Меморандума на Рябков“ (по името на заместник-министъра на външните работи Сергей Рябков). Основното ядро на онзи документ беше настояването военната инфраструктура и контингентите на държавите, членуващи в Северноатлантическия алианс преди 1997 г., да бъдат изтеглени от териториите на страните, присъединили се след тази дата (включително България, Румъния, Полша и балтийските републики).

Сега, по данни на „Ню Йорк Таймс“, към тази вече отхвърлена веднъж от Вашингтон база се добавят три нови компонента:

  • Пълно и окончателно прекратяване на доставките на всякакво западно въоръжение и военна техника за Украйна.
  • Забрана за участие на Украйна в Общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз (ОПСО), дори ако страната получи пълноправно членство в общността.
  • Изричен ангажимент от страна на Франция и Обединеното кралство да не разпростират своя ядрен чадър върху нито една трета държава.

Тук прозира интересна промяна в руската оптика. През 2021 г. Москва разговаряше почти изключително със Съединените щати, третирайки европейските столици като статисти без собствена субектност. Днес обаче в уравнението изрично се вкарват Париж и Лондон, както и институционалните механизми на Европейския съюз (като Европейския механизъм за подкрепа на мира и структурите на Постоянното структурирано сътрудничество в отбраната). Причината е прозаична: в Москва виждат, че при евентуално американско отдръпване или намаляване на финансовата тежест от страна на Вашингтон, европейските ядрени сили и Брюксел се опитват да запълнят вакуума.

Ядрената аритметика на Париж и Лондон

Искането Франция и Великобритания да се откажат от разширяването на ядрените си гаранции изглежда на пръв поглед абсурдно, но има съвсем конкретна техническа и политическа предистория. През последните две години в европейските политически кръгове (особено в Берлин и Варшава) периодично се възраждат дебатите за „европеизация“ на френските сили за възпиране. Френският президент Еманюел Макрон нееднократно намекваше, че жизненоважните интереси на Франция имат европейско измерение, макар че френската ядрена доктрина традиционно остава строго национална и независима от Комитета за ядрено планиране на НАТО.

Великобритания, от своя страна, разчита на четири подводници клас „Вангард“, въоръжени с балистични ракети „Трайдънт II D5“, които са интегрирани в общото ядрено планиране на алианса, но са под оперативния контрол на британския премиер. От чисто военна гледна точка нито френските около 290 бойни глави, нито британските около 225 бойни глави могат да заменят американския стратегически арсенал. Но политическият сигнал от подобно обвързване би разрушил всяка възможност за изграждане на автономна европейска отбрана с ядрен гръбнак. Затова настояването на Москва тези две държави да останат затворени в националните си черупки цели да предотврати появата на нов ядрен полюс на континента, който да не подлежи на двустранните руско-американски договорки.

Парадоксът на украинския неутралитет по австрийски модел

Второто ново условие (забрана за участие на Киев в отбранителните структури на ЕС при евентуално присъединяване) директно препраща към историческия прецедент с Австрия от 1955 г. Тогава Държавният договор за възстановяване на независима и демократична Австрия закрепи нейния постоянен неутралитет, което не ѝ попречи десетилетия по-късно (през 1995 г.) да влезе в Европейския съюз. Разликата е, че след влизането в сила на Договора от Лисабон през 2009 г., член 42, параграф 7 въведе клауза за взаимна помощ при въоръжена агресия, която по своя смисъл наподобява член 5 от Вашингтонския договор на НАТО.

Ако Украйна стане член на ЕС без изрична дерогация (изключение) от отбранителните клаузи, то всяка бъдеща криза автоматично би въвлякла държавите от съюза във военен конфликт, заобикаляйки американското вето в НАТО. Точно тази вратичка се опитва да затвори руската дипломация, настоявайки Киев да получи статут, при който икономическата интеграция е възможна, но военната е правно блокирана. Дали обаче Брюксел би се съгласил на подобно орязване на собствените си договори, остава крайно съмнително.

Още от Свят

От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа
Свят

От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа

/Поглед.инфо/ Нощните въздушни атаки срещу Украйна в средата на ноември отново поставиха на фокус уязвимостта на нейната енергийна и транспортна инфраструктура. Докато сирените за балистична опасност държаха в напрежение противовъздушната отбрана, поредица от удари засегнаха ключови мостове, железопътни възли, петролни бази и подстанции в пет области. Разборът на щетите показва, че зад сухата статистика се крие системен проблем с незаменими съоръжения, чието възстановяване отнема месеци.

17.11.2026 17:01
Стратегическата зависимост на Вашингтон от Пекин: Четири редкоземни елемента застрашават 3000 оръжейни системи на САЩ
Свят

Стратегическата зависимост на Вашингтон от Пекин: Четири редкоземни елемента застрашават 3000 оръжейни системи на САЩ

/Поглед.инфо/ Три от най-скъпите и стратегически важни оръжейни програми на Съединените щати са изправени пред сериозно забавяне и фактическо блокиране заради китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи. Според анализи на американски специализирани издания и военни експерти липсата на диспрозий, тербий, неодим и празеодим застрашава модернизацията на изтребителите от пето поколение, производството на новия стратегически бомбардировач и строителството на ядрени подводници.

17.11.2026 16:45
Недоволството от бюджета за 2027 година извади на преден план напрежението между Фридрих Мерц и социалдемократа Ларс Клингбайл
Свят

Недоволството от бюджета за 2027 година извади на преден план напрежението между Фридрих Мерц и социалдемократа Ларс Клингбайл

/Поглед.инфо/ Вътрешнопартиен трус разтърсва германските християндемократи, след като местната структура на ХДС в бранденбургската община Гросберен гласува единодушно за оставката на канцлера Фридрих Мерц. Поводът е отказът на бюджетната комисия в Бундестага да включи обещаното намаление на данъка върху електроенергията за домакинствата в проектобюджета за 2027 година. Местните лидери обвиняват Мерц в пълна загуба на контрол над коалицията в полза на социалдемократа Ларс Клингбайл и посочват баварския премиер Маркус Сьодер за негов наследник.

17.11.2026 16:30
Русия тества нискоорбитална сателитна връзка на атомния ледоразбивач „Урал“ по Северния морски път
Свят

Русия тества нискоорбитална сателитна връзка на атомния ледоразбивач „Урал“ по Северния морски път

/Поглед.инфо/ Русия премина от теоретични планове към реални полеви изпитания на собствена нискоорбитална сателитна комуникация в Арктика. На борда на атомния ледоразбивач „Урал“ (проект 22220) беше тестван терминал на компанията „Бюро 1440“, осигурил видеовръзка с Мурманск и телемедицински пренос на данни до Москва. Зад техническото съобщение стои мащабен опит за технологично разкачване от западните оператори по Северния морски път и изграждане на автономна навигационна инфраструктура.

17.11.2026 16:15
Унищожени близо 400 украински локомотива от началото на 2026 година: Защо руските удари по железниците все още не водят до парализа на фронта
Свят

Унищожени близо 400 украински локомотива от началото на 2026 година: Защо руските удари по железниците все още не водят до парализа на фронта

/Поглед.инфо/ От началото на 2026 г. украинските железници са загубили близо 400 локомотива, а общият брой на повредените и унищожени машини от старта на конфликта достига 630. Зад сухата статистика на Киев обаче се крие неочакван икономически парадокс: сривът на украинската индустрия и износа е намалил товарните превози наполовина, което временно спасява фронта от логистичен колапс. Каква е реалната издръжливост на „Укрзализниця“ и защо западните доставки се оказват технически капан?

17.11.2026 16:05
Пекин призова Токио да премахне напълно последиците от оставените в страната химически оръжия
Поглед към Китай

Пекин призова Токио да премахне напълно последиците от оставените в страната химически оръжия

/Поглед.инфо/ От 9 до 11 ноември в Харбин се проведе академичен семинар на тема „Изследване на престъпленията на японската армия по време на агресията ѝ в Китай, свързани с бактериологична и химическа война“. Събитието беше организирано съвместно от Института за изследване на Япония към Китайската академия на социалните науки и Музея на доказателствата за престъпленията на японския отряд № 731 в Харбин.

17.11.2026 16:00
Как скорост от 400 км/ч и катапултен старт затварят нишата между картечниците и скъпите зенитни ракети
Свят

Как скорост от 400 км/ч и катапултен старт затварят нишата между картечниците и скъпите зенитни ракети

/Поглед.инфо/ Въздушната война над Източна Европа навлезе в фаза на безмилостно счетоводство, където цената на изстрела определя изхода от сражението. Докато западните доставки на малки крилати ракети се опитват да претоварят класическата противовъздушна отбрана, руските части навлизат в серийна употреба с новия безпилотен прехващач „Сокол-3“. Апаратът обещава скорост до 400 км/ч и пълна радарна интеграция, запълвайки критичната празнина между картечните разчети и скъпите зенитни ракети.

17.11.2026 15:50
Брюксел вкара в санкционния списък 12 руски рафинерии, които вече са под американски ограничения от 2022 г.
Свят

Брюксел вкара в санкционния списък 12 руски рафинерии, които вече са под американски ограничения от 2022 г.

/Поглед.инфо/ Европейският съюз разширява санкционния си натиск върху руския енергиен сектор с нови ограничения срещу 12 управляващи компании на петролни рафинерии и оператора на газовия комплекс в Усть-Луга. Според анализатори обаче мерките само преповтарят вече действащи от 2022 и 2023 година забрани, както и американските черни списъци. Истинската причина за подготвяния за декември 22-ри пакет се крие не в икономиката, а в раздразнението на Брюксел от изключването му от големите преговори.

17.11.2026 15:40