По публикации на „РИА Новости“ и агенция „Блумбърг“. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Бюрократичен рефлекс на фона на геополитическа изолация
Външната политика на Европейския съюз все по-осезаемо прилича на машина, чийто скоростен лост е заял на една-единствена предавка. Когато дипломатическите инструменти се изчерпят, а реалното влияние върху ключовите преговорни процеси спадне до минимум, брюкселската администрация автоматично произвежда поредния санкционен регламент. По информация на агенция „Блумбърг“ в институциите на общността вече се подготвя 22-рият пакет от ограничения срещу Русия, чието приемане е заложено за декември, като се обсъждат над 100 нови мерки. Този път прицелът е насочен към оперативните звена на руската нефтопреработвателна индустрия и газовия комплекс на Балтийско море.
Икономическият смисъл на подобна стъпка обаче изглежда крайно спорен, ако се съпостави с хронологията на досегашните търговски войни. Според оценките на руски енергийни експерти новите забрани не въвеждат принципно непознати бариери, а само преопаковат отдавна действащи ограничения. Истинският мотив за тази внезапна активност, както твърдят редица наблюдатели, се корени в дълбокото раздразнение на европейските елити от факта, че съдбата на украинския конфликт и параметрите на бъдещата архитектура за сигурност се обсъждат без тяхното пряко участие. Докато Вашингтон, Москва и Пекин подготвят срещи на най-високо равнище, Брюксел остава в ролята на страничен наблюдател, който се опитва да напомни за себе си чрез административни актове.
Какво всъщност влиза в новия санкционен списък на Брюксел
Според разпространените данни новите ограничения обхващат 12 управляващи дружества на петролни рафинерии, разпръснати от западните граници на Руската федерация до Далечния изток. В списъка фигурират дъщерните структури на „Газпром нефт“, които администрират ключовите за вътрешния пазар заводи в Москва и Омск, както и мащабният комплекс „Газпром нефтехим Салават“ в Башкирия. Към тях са прибавени предприятия като „Киришинефтеоргсинтез“ в Ленинградска област, татарстанският завод ТАИФ-НК, рафинериите в Хабаровск, Саратов и Орск. В обхвата на мерките попадат още заводите Илски и Новошахтинск в южната част на страната, дружеството „Енисей“ в Република Коми и компанията „Балчуг-Петролеум“, управляваща преработвателни мощности в Марий Ел.
Особено внимание в брюкселските документи е отделено на газовия сектор в северозападната част на Русия. Ограничения са наложени върху компанията „Русхималянс“, която е оператор на мащабния комплекс за преработка и втечняване на природен газ в пристанището Усть-Луга, както и върху нейния акционер „Русгаздобича“. Този проект се реализира на паритетен принцип (50 на 50 процента) от „Газпром“ и „Русгаздобича“ и по официални данни към края на юни степента му на физическа завършеност вече е достигнала 80 процента. В мотивите на Европейската комисия се посочва стандартната формулировка, че тези предприятия генерират съществени приходи за руския федерален бюджет, а публично се изтъква и тезата за отговор на предполагаеми хибридни действия срещу държави от общността, за които Брюксел обвинява Москва без представяне на конкретни доказателства.
Илюзията за ново ембарго: Защо мерките дублират стари забрани
Ако погледнем фактите без политическа украса, веднага възниква въпросът: какво точно могат да променят тези ограничения на практика? Още през пролетта на 2022 година, в рамките на първите секторни пакети, Европейският съюз наложи пълна забрана за доставка на оборудване, катализатори, софтуер и резервни части, необходими за поддръжката, строителството и модернизацията на руските петролни рафинерии. На 5 февруари 2023 година влезе в сила и пълното ембарго върху вноса на руски петролни продукти на територията на общността, съпроводено от налагането на ценови тавани за дизела и мазута, превозвани по море към трети държави.
Европейските петролни концерни, инженерингови фирми и финансови институции прекъснаха преките си търговски и технологични връзки с руските заводи преди повече от три години. По оценката на Игор Юшков, анализатор във Фонда за национална енергийна сигурност и Финансовия университет към правителството на Руската федерация, настоящите стъпки са опит на Европа просто да демонстрира политическа активност, без да разполага с нов икономически лост. Още по-показателен е юридическият парадокс, на който обръща внимание експертът: компаниите майки на повечето от тези активи, включително гиганти като „Роснефт“ и „Лукойл“, отдавна са включени в списъка на специално обозначените лица и блокирани активи (SDN) на Министерството на финансите на САЩ. В глобалната финансова и търговска система американските вторични санкции имат далеч по-тежка принудителна сила от европейските регламенти. Когато Вашингтон вече е блокирал дадена корпоративна група, добавянето на нейните локални оперативни дружества в списък на Брюксел не създава никаква нова реалност за международните банки, застрахователи и корабособственици.
Технологичното заместване и цената на паралелния внос
Единственият канал, по който новите европейски забрани теоретично биха могли да окажат някакво въздействие, е оскъпяването на логистиката при така наречения паралелен внос. Когато конкретно юридическо лице, като например управляващото дружество на завода в Омск или Кириши, попадне поименно в санкционен списък, посредниците в трети държави (най-често в Централна Азия, Близкия изток или Азия) са принудени да усложняват веригите на доставка, да използват допълнителни търговски фирми и да прикриват крайния получател на специфични компоненти. Това неизбежно добавя няколко процента към транзакционните разходи.
Същевременно руската нефтопреработвателна промишленост премина през принудителна, но дълбока трансформация след 2022 година. В редица заводи, включително в комплекса в Усть-Луга, чието строителство продължи въпреки оттеглянето на западните лицензодатели като германската компания „Линде“, бяха внедрени местни инженерни решения или оборудване от азиатски производители. Според коментатори в бранша критичната зависимост от европейски технологии при базовото рафиниране вече е преодоляна, макар че при по-сложните инсталации за дълбочинна преработка и втечняване на газ пренастройването изискваше сериозни капиталови разходи и удължаване на сроковете. Както отбелязва икономистът Иван Лизан, след пет години работа в условията на постоянен санкционен натиск, вписването на управляващите компании е просто поредната бръчка върху едно вече оформено лице.