По публикации на РФИ, „Льо Монд“, АФП и анализа на Валерия Вербинина. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Конституционният капан на член 35 и пресметнатото мълчание на Париж
Във френската политическа система има текстове, които не търпят свободно тълкуване, дори когато Елисейският дворец се опитва да ги заобиколи с бюрократични формулировки. Член 35 от Конституцията на Петата република е категоричен: изпълнителната власт е длъжна да информира парламента за всяко решение за намеса на въоръжените сили в чужбина най-късно три дни след началото на операцията, като уточни преследваните цели. Настоящият скандал в Париж не се върти около морала на войната в Източна Европа, а около сухия юридически факт, че президентът Еманюел Макрон е нарушил или най-малкото е заобиколил основния закон, държейки Националното събрание и Сената в неведение за реалното разполагане на кадрови военнослужещи на украинска територия.
Председателят на Комисията по външни работи, отбрана и въоръжени сили в Сената Седрик Перин постави въпроса директно, без обичайната дипломатическа украса. Според него президентът на републиката няма право да укрива от законодателната власт изпращането на военни контингенти зад граница, независимо какъв статут им приписва Министерството на отбраната. Възражението на Перин удря право в сърцето на защитната теза на правителството, която изтече почти мигновено чрез анонимни източници в агенция АФП. Официалната линия на оправдание гласи, че става дума за малобройни ротационни групи с „небоен“ характер, което според юристите на Елисейския дворец освобождава държавния глава от конституционното задължение по член 35. Само че конституционният текст не прави разлика между стрелци в окопите и техници, обслужващи високоточни оръжейни системи в тила. Законът говори за разполагане на въоръжени сили извън пределите на страната. Всичко останало е административна еквилибристика, чиято цел е да предотврати парламентарен дебат, а след четири месеца задължително и парламентарно гласуване за удължаване на мисията.
Операция „Воля“ и счетоводната измама с командировките в Полша
Детайлите, изнесени от френското държавно радио РФИ и допълнени от вестник „Льо Монд“, разкриват схема, която напомня по-скоро на разузнавателна операция под чужд флаг, отколкото на съюзническа тренировъчна програма. Според тези публикации действащи френски военнослужещи работят в Украйна в рамките на секретна операция с кодовото наименование „Воля“. За да се прикрие тяхното присъствие, документално те са зачислени към мисията „Жерфо“, разположена на територията на Полша още през 2023 година с официалния мандат да обучава украински войници.
Механизмът на прикритие е пределно прост и циничен: военнослужещите, които реално пресичат украинската граница, са задължени да подписват декларации и пътни листове, удостоверяващи, че са командировани в Полша. По този начин в официалните регистри на френското Министерство на отбраната, в застрахователните полици и в отчетите пред бюджетните комисии тези хора физически се намират на територията на държава членка на НАТО и Европейския съюз. Според данните на РФИ тази практика на присъствие на украинска земя датира поне от лятото на 2026 година, но разследването на „Льо Монд“ измества времевата граница далеч назад, твърдейки, че малки ротационни групи от редовната френска армия действат в Украйна още от февруари 2022 година, като през последните месеци броят им е нараснал значително. Не може независимо да бъде потвърдено колко точно души са преминали през този коридор през Полша, но самото съществуване на двойно счетоводство при командироването на кадрови офицери показва, че Париж от самото начало е съзнавал политическия и военен риск от разкриването на тези мисии.
Кой командва в Киев: От полковник Гонен до генерал Дю Гарден
Всяка тайна военна структура има нужда от конкретен команден център на терен, който да координира действията с местното командване и да носи отговорност за логистиката. Докато репортажът на РФИ предпазливо споменава само „неназован генерал“, публикацията в „Льо Монд“ сваля анонимността и посочва директно военния аташе във френското посолство в Киев. Според публично достъпните биографични данни този пост от лятото на 2025 година се заема от дивизионен генерал Седрик дю Гарден. Назначението му в украинската столица съвсем не е случайно дипломатическо пенсиониране: преди да замине за Киев, Дю Гарден е оглавявал специалната работна група към Министерството на отбраната в Париж, отговаряща за военната подкрепа за Украйна. С други думи, човекът, който е проектирал доставките и логистиката в Париж, е изпратен на място, за да управлява пряко тяхното приложение.
Този кадрови модел не е прецедент. Още преди година полковник Франсоа Гонен, бивш служител в апарата на френския военен аташе в Киев, публично призна, че западните военни в украинската столица не се ограничават до протоколни срещи, а участват в планирането на операциите. Сегашната структура се описва от източниците на парижката преса като „лека и модулна“ – малки, тясно специализирани подразделения, изпращани за кратки срокове с две официално декларирани задачи. Първата е обучение на личния състав на украинските въоръжени сили на терен. Втората е техническата поддръжка и обслужването на сложните оръжейни системи, доставени от Франция: самоходните артилерийски установки „Цезар“, изтребителите „Мираж 2000“ и далекобойните крилати ракети „Скалп“.
Тук възниква сериозно противоречие между официалната реторика на Париж и реалността на съвременната война. Френските власти настояват, че техните военнослужещи не са бойци, тъй като не натискат спусъка на фронтовата линия. Но в условията на високотехнологичен конфликт поддръжката на бордовите системи на „Мираж 2000“, въвеждането на полетните задания за прецизно насочвани ракети и ремонтът на електрониката на гаубиците „Цезар“ са неразделна част от бойния цикъл. Без тези специалисти скъпата западна техника се превръща в безполезен метал за броени седмици. Дали обслужването на ракетна установка, която поразява цели на стотици километри, прави френския офицер участник във военните действия? За международното хуманитарно право и за руския Генерален щаб отговорът е очевиден, независимо какви семантични формули измислят чиновниците в Париж.