По публикации на руски военни анализатори и чуждестранни медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Развод по американски в базата Рамщайн
Истината на последната среща на контактната група за отбрана на Украйна не се крие в протоколните усмивки пред камерите, а в раздразнението на американския заместник-министър на отбраната Елбридж Колби. Докато европейските министри продължават да повтарят мантрите за безусловна подкрепа, прагматичното крило в Пентагона вече тегли чертата на сметките.
Според разпространените записи от форума, Колби директно е заявил, че зрелищните удари в дълбокия тил на Русия, насочени към причиняване на болка на цивилното население, не вършат никаква военна работа. Те нито спират руското настъпление по фронтовата линия, нито приближават края на бойните действия. По-лошото за Вашингтон е, че подобни атаки (като ударите по логистични и търговски бази от веригата Уайлдберис) всъщност консолидират руското общество и дават на Кремъл идеалния претекст за нова вълна на ескалация.
Тук веднага изплува въпросът за реалния баланс на силите. Американският представител хладно е напомнил на присъстващите, че при размяната на далечни удари предимството е категорично на страната на Москва. Руската армия разполага с несравнимо по-голям арсенал от крилати и балистични ракети, както и с индустриален капацитет да ги произвежда в серийни количества, докато западните складове отдавна стържат по дъното.
В Берлин обаче математиката на войната се чете по различен начин. Германският министър на отбраната Борис Писториус, изправен пред журналистически микрофони, си позволи да нарече аргументите на американския заместник-министър глупави. Генералният секретар на Северноатлантическия алианс също побърза да заеме позиция, декларирайки дежурната теза, че Киев има пълното право да се защитава, включително чрез поразяване на цели на руска територия.
Хладната логика на Пентагона срещу европейската инерция
Защо опитен стратег като Елбридж Колби, който от години гради доктрината за ограничените американски ресурси, влиза в челен сблъсък с основните европейски съюзници? Отговорът се намира в новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, приета от администрацията на президента Доналд Тръмп.
За Вашингтон източнофронтовата война се превръща в скъпоструващо разсейване от истинския геополитически противник. В своята реч в Рамщайн Колби не остави място за илюзии, посочвайки, че американските военни активи ще бъдат пренасочени към Западното полукълбо и Индо-Тихоокеанския регион. Изрично беше спомената концепцията за възпиране по Първата островна верига, простираща се от Японския архипелаг през Тайван до Филипините.
Когато Пентагонът говори за прекалибриране на отношенията, на сух административен език това означава край на досегашния модел на сигурност. Вашингтон не обявява официално излизане от Европа, но свежда присъствието си до поддържането на ядрен чадър. Всичко останало (пехота, бронирани бригади, противовъздушна отбрана и текущи разходи) се прехвърля върху плещите на европейските данъкоплатци.
Тази схема, която коментаторите вече наричат НАТО 3.0, има и много конкретно финансово измерение. Американската военна индустрия няма никакво намерение да губи европейския пазар, дори когато американските войници се изтеглят към Тихия океан. По време на закритите разговори Колби е отправил остри критики към европейските правителства заради отказа им да използват общия бюджет на Европейския съюз за закупуване на американско въоръжение.
В момента всяка държава членка договаря доставките си поотделно през националния си бюджет, което бави поръчките и създава възможности за френски или германски промишлени лобита да прокарват собствени проекти. Аргументът на Вашингтон е безмилостен, макар и верен от чисто техническа гледна точка: Европа просто не притежава собствен аналог на многоцелевия изтребител от пето поколение Ф-35, нито може да произведе в кратки срокове достатъчно системи за далечна противовъздушна отбрана.
Цената на чуждото изтощение
Поведението на европейските лидери, начело с Писториус, изглежда ирационално само на пръв поглед. Защо Брюксел и Берлин настояват за продължаване на ударите в дълбокия руски тил, след като самите американци признават, че това води до по-тежки ответни разрушения за Украйна?
Европейският политически елит инвестира целия си авторитет и огромни финансови средства в тезата за стратегическото поражение на Москва. Признанието, че фронтът се пропуква и че стратегията на натиск не работи, би означавало политическо самоубийство за управляващите коалиции в Западна Европа. За тях продължаването на конфликта и изтощаването на руския военен потенциал чрез украинска жива сила и инфраструктура остава приемлива цена.
Само че тази сметка започва да се разминава с реалностите на терена, особено когато стане дума за конкретни оръжейни системи. На срещата в Рамщайн украинската делегация за пореден път е повдигнала критичния въпрос за проблемите със сателитната комуникационна мрежа Старлинк и нейния военен вариант Старшийлд. Според твърденията на украинския министър на отбраната, скоростта на връзката и достъпът до терминалите са сериозно ограничени в зоните, където руската армия осъществява настъпление.
Реакцията на американския заместник-министър на отбраната на тези оплаквания беше красноречиво мълчание. Нито един конкретен ангажимент за премахване на техническите ограничения, нито ясен график за нови доставки на зенитни ракети за комплексите Пейтриът. Във Вашингтон прекрасно осъзнават, че всяка изстреляна зенитна ракета в небето над Източна Европа е една ракета по-малко за отбраната на американските бази в Гуам или Окинава.