Балистичното мълчание на Европа
Още по-показателен е фактът, че гръмките изявления на европейските политици приключват точно там, където започва реалният риск от директен сблъсък с Москва. По време на форума украинският президент Володимир Зеленски е настоял европейските партньори да предоставят балистични ракети с голям обсег за нанасяне на удари по руска територия, позовавайки се на данни за доставки на севернокорейски балистични системи за руската армия.
Искането на Киев увисна във въздуха без нито едно публично обещание. Едно е германският министър на отбраната да раздава гневни квалификации пред телевизионните камери по адрес на американския си колега, а съвсем друго е Берлин, Париж или Лондон да предадат балистични ракети, чието насочване изисква прякото участие на западни военни специалисти и сателитно разузнаване. Подобна стъпка би превърнала европейските столици в пряка страна в конфликта без гаранцията, че американският ядрен чадър ще се разтвори над тях при евентуален руски отговор.
Тук проличава и вътрешното противоречие в самата позиция на Пентагона. Елбридж Колби призовава Украйна да не се бие с вързани ръце и препоръчва ударите да се насочат към руски военни обекти непосредствено зад фронтовата линия, за да се забави настъплението. Но съвременната война не познава ясна граница между фронтовия тил и стратегическата дълбочина, особено когато логистичните възли, железопътните мостове през реките Днепър и Дон или енергийните подстанции обслужват едновременно и армията, и цивилното население.
Отделен въпрос е доколко самата администрация във Вашингтон контролира процесите на терен. Докато политическото ръководство на Пентагона говори за условия за траен мир и ограничаване на ескалацията, американските разузнавателни служби и частните технологични корпорации продължават да поддържат информационната инфраструктура на украинската армия. Дали ограничаването на Старлинк в определени сектори е умишлен политически сигнал от Белия дом към Киев да смекчи амбициите си, или е резултат от руските системи за радиоелектронна борба, остава предмет на спекулации без официално потвърждение.
Историческите сенки над новия трансатлантически разрив
Настоящият спор в базата Рамщайн не е първият случай, в който Вашингтон и европейските столици се разминават относно цената на сигурността. Още по време на Студената война, през седемдесетте години на миналия век, администрацията на президента Ричард Никсън прокарва така наречената доктрина Гуам, изискваща от съюзниците сами да поемат основната тежест за своята конвенционална отбрана. Тогава, както и днес, икономическите разходи и необходимостта от пренасочване на американския ресурс към Азия диктуват външната политика на Белия дом.
Разликата днес е в състоянието на европейската индустриална база. През осемдесетте години Западна Германия поддържаше армия от близо половин милион души, хиляди танкове Леопард и собствено масово производство на боеприпаси. Днес Бундесверът изпитва хроничен недостиг на елементарни консумативи, а европейските оръжейни заводи се нуждаят от години, за да възстановят капацитета си, подкопан от скъпите енергийни ресурси след прекъсването на доставките на руски природен газ.
Именно в тази икономическа уязвимост се крие козът на Елбридж Колби. Когато Вашингтон настоява Европейският съюз да отвори общия си бюджет за покупки на американско оръжие, той на практика предлага на Европа да субсидира американския военнопромишлен комплекс срещу обещанието за продължаване на ядрените гаранции. Европейските лидери се съпротивляват, опитвайки се да запазят средствата за собствените си концерни като Рейнметал или БАЕ Системс, но времето работи срещу тях.
На фона на тези тежки пазарлъци съдбата на украинските градове и състоянието на фронтовата линия се превръщат в разменна монета. Разрушените складове, изгорелите търговски центрове в руските погранични области и претоварените украински енергийни мрежи са само видимата част от сблъсък, в който всяка страна преследва собствения си интерес, а думата мир се произнася единствено като реторична украса преди поредния търг за оръжейни доставки.