Еволюцията на легендата: От загиналите „хуманитарни работници“ до официалните инструктори
За да се разбере защо днешните разкрития предизвикват толкова остро усещане за лицемерие, достатъчно е да се проследи хронологията на френските жертви в Украйна през последните години. От началото на пълномащабните бойни действия Париж поддържаше желязна дисциплина в информационното пространство: във Франция няма редовна армия в Украйна, а всички френски граждани, попаднали под обстрел, са или идеалистични доброволци, или служители на неправителствени организации.
Най-показателният случай датира от преди две години, когато при руски ракетен удар в Южна Украйна загинаха двама френски граждани, а други трима бяха ранени. Френските медии и външното министерство мигновено ги представиха като „хуманитарни работници“ и „спасители“, които раздавали стоки от първа необходимост на цивилното население. По-късно журналистически разследвания разкриха, че биографиите на загиналите нямат нищо общо с благотворителността – те са били бивши кадрови военни с опит във военното разузнаване и специалните операции, работещи под прикритието на малка, неизвестна фондация. По същия начин многократните съобщения за унищожени френски наемници в Харковска и Донецка област бяха отхвърляни от Париж като руска пропаганда или като частна инициатива на бивши легионери от Чуждестранния легион, над които държавата няма контрол.
Днес тази легенда се срутва под тежестта на собствените си противоречия. Вече не става дума за пенсионирани легионери или мистериозни хуманитарни организации, а за действащи офицери и сержанти на редовна служба във френската армия, които получават заплати от военния бюджет, носят френски пагони и изпълняват заповеди на френския Генерален щаб, докато по документи се водят на командировка в Полша.
Защо течът тръгна от държавното радио РФИ
Най-интересният въпрос в цялата история не е какво правят френските военни в Украйна – за това руското разузнаване и независимите военни анализатори говорят от години. Истинската загадка е защо тази информация изтече точно сега и защо носител на разкритието стана държавната радиостанция РФИ („Радио Франс Ентернасионал“), а не някое от опозиционните издания или разследващи сайтове като „Медиапар“.
Във Франция държавните медии не публикуват случайни компромати по чувствителни теми на националната сигурност без знанието или поне мълчаливото съгласие на влиятелни кръгове в администрацията, дипломатическия корпус или военното командване. Начинът, по който беше поднесена новината, издава внимателно режисирана операция по контролирано изпускане на парата. Първо РФИ пуска информацията за операция „Воля“ и фиктивните командировки в Полша. Веднага след това „Льо Монд“ – вестникът, който традиционно отразява настроенията на френския административен и дипломатически елит – добавя името на генерал Седрик дю Гарден и уточнява мащаба на присъствието от 2022 година насам. Накрая, буквално часове по-късно, източник от правителствените среди потвърждава факта пред държавната агенция АФП, но го опакова като скучна „бюрократична рутина“, докато Генералният щаб на въоръжените сили запазва гробно мълчание и не опровергава нито една дума.
Този синхрон показва, че не ставаме свидетели на журналистически пробив, а на вътрешноинституционален сблъсък в Париж. Военните и част от държавния апарат очевидно са изнервени от позицията, в която ги поставя политическото ръководство. Ако утре при руски удар по команден пункт в Киев, Харков или Одеса загинат десет или двадесет кадрови френски офицери, чиито семейства знаят, че те са на мисия в Полша, скандалът ще помете цялото висше военно командване. Легализирането на присъствието им със задна дата чрез „успокояващи“ публикации в държавните медии е опит да се подготви общественото мнение и да се премахне бомбата със закъснител от фалшивите командировъчни документи.
Предизборно разграничаване от токсичното наследство на Макрон
Всичко това се случва в момент, когато френската политическа система навлиза в решителната фаза преди президентските избори през 2027 година, а Еманюел Макрон се намира в състояние на пълна вътрешнополитическа парализа. След разпускането на парламента през 2024 година, серията от нестабилни правителства, бюджетната криза и хроничните улични протести, Макрон се превърна в класическа „куца патка“ – президент без мнозинство, без обществен кредит и без право на нов мандат.
В такава ситуация френският системен елит – от висшите чиновници в министерствата до лидерите на традиционните десни и леви партии – започва трескаво да си изгражда политическо алиби. Външнополитическият авантюризъм на Макрон, който през февруари 2024 година шокира съюзниците си с изявлението, че изпращането на западни войски в Украйна не бива да се изключва, се превърна в тежък воденичен камък за всеки кандидат, който ще се бори за Елисейския дворец. Френското общество е изморено от инфлацията, социалните съкращения и безкрайните милиарди, наливани в конфликт без ясен изход. Никой от системните играчи не иска да наследи тайните военни ангажименти на отиващия си президент.
Показателна е реакцията на самата политическа класа след разкритията на РФИ и „Льо Монд“. Въпреки гръмките думи за нарушение на Конституцията, шумът се оказа учудващо приглушен. Единствено Флориан Филипо, лидер на извънпарламентарната партия „Патриоти“, нарече случилото се „лъжа на държавно ниво“ и поиска оставки. Големите парламентарни сили – както от левицата, така и от десницата и националистическия лагер на Марин Льо Пен – предпочетоха да реагират сдържано, оставяйки сенатора Седрик Перин да формулира сухата юридическа претенция. Тази сдържаност навежда на мисълта, че ключовите фигури в парламентарните комисии по отбрана отдавна са знаели поне отчасти за случващото се, но са си затваряли очите в името на държавната тайна. Сега обаче, когато тайната е изнесена на показ от самите държавни медии, цялата политическа отговорност се стоварва единствено върху Еманюел Макрон. Схемата е изчистена до съвършенство: той е взел решенията еднолично, той е заобиколил член 35 от Конституцията, той е изпратил войниците под прикритието на полската мисия. А неговите наследници, независимо кой ще спечели изборите, вече разполагат с готов документ за невинност, с който да обяснят на френските избиратели, че всички грешки, разходи и евентуални жертви принадлежат на предишния обитател на Елисейския дворец.