По публикации на руския печат и официални данни на Министерството на възстановяването, инфраструктурата и транспорта на Украйна. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Парадоксът на разрушената икономика
Във военната логистика важи едно желязно правило: не е необходимо да взривиш всеки километър релси, за да спреш движението на ешелоните. Достатъчно е да извадиш от строя машините, които ги теглят. Релсовото платно се възстановява от ремонтните бригади за шест до дванадесет часа. Траверсите се сменят, баластът се трамбова и влакът минава. Съвременният магистрален локомотив обаче представлява сложен инженерен комплекс от тежка металургия, силова електроника и специализирани тягови двигатели, чието производство отнема месеци в условията на мирно време и тежка индустриална база.
Точно тук възниква най-големият стратегически парадокс на войната в Украйна през 2026 година. Според данните, огласени от украинския министър на възстановяването, инфраструктурата и транспорта Николай Калашник, от началото на годината руските въоръжени сили са унищожили или тежко повредили близо 400 локомотива. Общият брой на извадените от строя машини от февруари 2022 г. насам достига 630 единици (от които 533 са собственост на държавния монополист „Укрзализниця“, а 75 принадлежат на частни оператори). На пръв поглед подобна цифра би трябвало да означава пълна транспортна парализа.
И все пак влаковете продължават да се движат. Защо? Отговорът се крие в унищожаването на самата украинска икономика. Руските удари по енергийната инфраструктура, металургичните комбинати в Кривой рог и Запорожие, както и блокирането на нормалния морски износ доведоха до срив на вътрешния товарооборот. Ако през първите девет месеца на 2020 г. държавната железница е превозила 223 милиона тона товари с помощта на около 1050 товарни локомотива, то за същия период на 2026 г. обемът е паднал до 106 милиона тона. Годишната прогноза едва достига 42 процента от предвоенното равнище.
Получава се своеобразно скачено равновесие. Унищожавайки тежката промишленост на противника, руската армия едновременно с това намалява неговата потребност от тягов състав. За превозването на останалите 42 процента товари са напълно достатъчни 500 до 550 изправни машини. Заместник-министърът на развитието на общностите, териториите и инфраструктурата Владимир Шемаев признава в свои коментари, че критичен дефицит би настъпил едва при връщане на дневния товаропоток към нива от 420–500 хиляди тона (което би изисквало обработка на 300 кораба дневно в пристанищата вместо сегашните 20–30). Докато украинската индустрия е в кома, военните ешелони разполагат с достатъчен оперативен простор по линията.
Смяна на руската тактика и ловът в тила
Анализът на хронологията на загубите показва отчетлива промяна в приоритетите на руското военно командване. През първите четири години от конфликта унищожените локомотиви възлизат на приблизително 230 броя, или средно по петдесет-шестдесет машини годишно. Тези загуби са били по-скоро страничен резултат от удари по гарови възли, депа и складове за боеприпаси. През 2026 г. обаче картината се променя коренно: близо 400 машини за по-малко от единадесет месеца, което означава среден темп от 35 до 40 извадени от строя локомотива всеки месец.
Показателен е случаят от 15 ноември 2026 г., когато в района на гара Днепропетровск (Днипро) руски средства за поразяване унищожиха директно два магистрални локомотива, ангажирани с превоза на военни товари. Подобни удари вече не са случайност, а резултат от подобреното разузнаване в дълбочина и масовото навлизане на далекобойни безпилотни апарати с оптично и спътниково насочване. Руските оператори вече не стрелят просто по релсите или по празните композиции, а изчакват момента на прикачване или движение на самата тягова единица.
Какво прави Киев в отговор? Според публикации в специализирани издания „Укрзализниця“ съвместно с командването на украинските въоръжени сили е изградила специален център за мониторинг, който следи маршрутите на руските разузнавателни дронове и променя графиците на движение в реално време. Товарните композиции са прехвърлени почти изцяло в нощен режим. Върху покривите на част от локомотивите се монтират куполни системи за радиоелектронна борба (РЕБ), а в тиловите щабове се обсъжда възраждането на практиката от Втората световна война: включване на открити платформи с мобилни зенитни установки и тежки картечници в състава на самите ешелони. Дали тези мерки ще спрат високоточните удари, остава под въпрос, тъй като съвременните безпилотни системи все по-често използват оптично разпознаване на целите и не се влияят от стандартните радиосмущения.
Аритметиката на наследството и скритите резерви
За да се разбере колко дълго може да издържи тази система, трябва да се погледне не към политическите декларации, а към сухите инвентарни книги на съветското наследство. Според предвоенната „Концепция за експлоатация на локомотивния парк на АД „Укрзализниця“ от 2021 г., по документи компанията е разполагала с 3484 единици, от които 2446 са се водили активни. Реалността в началото на 2022 г. обаче се оказва далеч по-скромна. В експлоатация и годен резерв са се намирали около 1800 машини: 817 маневрени дизелови локомотива (предимно сериите ЧМЭ3 и ТЭМ2), 208 магистрални товарни дизелови локомотива (2ТЭ10М, 2ТЭ116, М62) и 775 магистрални товарни електрически локомотива (ВЛ8, ВЛ10, ВЛ11, ВЛ80).
Още преди началото на военните действия състоянието на този парк е било критично. Средната възраст на електрическите локомотиви е надхвърляла 40 години при нормативен срок на експлоатация от 20 години. Магистралните дизелови машини са били средно на над 31 години, а маневрените — на над 38 години. От наличните 1800 единици цели 519 са се нуждаели от незабавен основен ремонт заради изчерпан моторесурс, а други 170 са били физически невъзстановими и са служили само като донори на резервни части.
Тук се крие и вътрешният резерв, на който Киев разчита през 2026 година. Никой извън тесния кръг на украинското транспортно ведомство не знае колко точно от тези 519 чакащи ремонт локомотива са били възстановени в заводите в Лвов, Запорожие и Полтава през последните пет години. Владимир Шемаев твърди, че темповете на вътрешен ремонт се ускоряват и че това е много по-бърз път от чакането на западна помощ, стига да има налични компоненти и квалифицирани работници. Освен това държавата разполага с административен лост: принудително или договорно привличане на локомотиви от частните металургични, минно-обогатителни и циментови предприятия, чиито машини в момента бездействат заради спрелите производства. Макар тези индустриални локомотиви да са предимно маневрени и неподходящи за дълги магистрални преходи, те могат да освободят държавните машини от работата по гарите и разпределителните възли.