Свят

Русия разшири исканията от 2021 г. в тристранните разговори със САЩ и Украйна, настоявайки за ядрени гаранции от Лондон и Париж

Деж. редактор - д-р Владимир Трифонов 25528 прочитания
Продължение на статията: страница 2 от 2

Проектът „НАТО 3.0“, Междуморието и скандинавският блок

Според интерпретацията на Андрей Корибко целта на този дипломатически натиск не е задължително постигането на пълна демилитаризация на Източна Европа, а принуждаването на Запада да изработи нова, компромисна конфигурация на сигурността. В неговия анализ се очертава хипотетичен модел, условно наречен „НАТО 3.0“, при който тежестта на възпирането се прехвърля върху регионални подсистеми, без прякото присъствие на ударни сили на големите западни държави по самата руска граница.

В тази схема централно място заемат страните от геополитическата концепция „Междуморие“ (пространството между Балтийско, Черно и Адриатическо море), където водещата роля се пада на Полша и балтийските републики. Паралелно с това в северния фланг се оформя така нареченият блок „Викинг“ под ръководството на Швеция и с активното участие на Финландия и Норвегия. След присъединяването на Финландия (април 2023 г.) и Швеция (март 2024 г.) към алианса, Балтийско море на практика се превърна във вътрешен воден басейн на пакта, а обединените военновъздушни сили на скандинавските държави (около 250 модерни изтребителя) представляват сериозен фактор.

При подобен хипотетичен компромис САЩ и европейската „Голяма тройка“ (Великобритания, Франция, Германия) биха запазили ролята си на стратегически координатори и логистичен тил, оптимизирайки процедурите за придвижване на войски (известни като „военен Шенген“). В замяна на писмени гаранции, че ядрените оръжия на САЩ, Франция и Великобритания няма да бъдат разполагани в държавите, приети в НАТО след 1997 г., Москва би могла да приеме правото на страните от Междуморието и скандинавския блок да разполагат свои конвенционални сили помежду си.

Но тук възниква сериозно вътрешно противоречие в самата логика на подобна сделка. Защо Русия би приела концентрирането на огромна конвенционална мощ в Полша (която изгражда най-голямата сухопътна армия в европейската част на НАТО с поръчки за стотици танкове „Ейбрамс“ и К2 „Черна пантера“ и реактивни системи ХИМАРС) и в Скандинавия, след като основната цел на операцията от 2022 г. беше именно премахването на военната инфраструктура близо до границите ѝ? Единственото обяснение би било, че в Кремъл смятат регионалните коалиции за по-лесно предвидими и политически сдържани, отколкото директното присъствие на американски бази. Дали тази сметка е вярна, или създава нов, още по-неконтролируем възел на напрежение около Калининград и Сувалкския коридор, е въпрос, на който нито един военен плановик не може да даде еднозначен отговор.

Възелът в Беларус и механизмите за контрол

Ако все пак се стигне до подобна рамка, тя би изисквала огледални действия. Според разглеждания сценарий взаимното изтегляне на чуждестранни контингенти на НАТО от непосредствената руска граница би трябвало да бъде съпроводено с изтегляне на руските войски от територията на Беларус. Това обаче засяга директно статута на тактическото ядрено оръжие, което Москва разположи на беларуска територия през 2023 г., както и договорите в рамките на Съюзната държава.

Отделен проблем е съдбата на механизмите за контрол над въоръженията. Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ) окончателно прекрати действието си през ноември 2023 г., Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег (ДРСМО) пропадна още през 2019 г., а действието на договора Нов СТАРТ изтече през февруари 2026 г. В момента между Москва и Вашингтон на практика не съществува нито един действащ правен инструмент за взаимна инспекция и предотвратяване на инциденти. Възстановяването на каналите за управление на кризи изисква не просто политическа декларация, а години на техническа работа, каквато при сегашното ниво на недоверие изглежда трудно постижима.

Ресурсната сделка от Анкъридж и сметките на Доналд Тръмп

Защо точно сега Москва втвърдява тона? По оценка на коментаторите ключът се крие в недовършените договорки от срещата в Анкъридж (Аляска) от ноември миналата година. Твърди се, че още тогава руският президент Владимир Путин е дал сигнали за готовност към определени компромиси, обвързани с мащабно икономическо и ресурсно партньорство между Русия и Съединените щати. За Доналд Тръмп, чийто политически инстинкт е подчинен на транзакционната логика (даване срещу получаване), достъпът до арктически маршрути, редки метали и енергийни проекти представлява осезаем финансов и стратегически актив.

Натискът върху Белия дом се засилва от три паралелни фактора:

  1. Политическата динамика във Вашингтон: Реалността след междинните избори в САЩ стеснява хоризонта на действие на администрацията и изисква бързи, видими външнополитически резултати, които да бъдат представени като победа пред американските избиратели.
  2. Утвърждаването на лидерството спрямо Киев: Отношенията между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски остават напрегнати, а за американския президент налагането на мирно решение е въпрос на личен престиж и демонстрация на контрол върху съюзниците, които разчитат на американски средства.
  3. Глобалната енергийна несигурност и китайският фактор: Продължаващата нестабилност на енергийните пазари прави стабилизирането на отношенията с един от най-големите производители на суровини икономически наложително за Запада. В същото време във Вашингтон отчитат, че траекторията на Китай към статут на пълноценна военна и технологична суперсила става все по-трудна за обръщане, което налага пренасочване на американските ресурси от Източна Европа към Индо-Тихоокеанския регион.

Въпреки тези стимули, остава открит въпросът доколко Вашингтон е в състояние реално да принуди Лондон, Париж и Варшава да приемат правила, които ограничават техния собствен суверенитет в сферата на отбраната. Европейските столици вече показаха, че могат да саботират или бавят американски инициативи, когато преценят, че те застрашават собствената им сигурност. Поставянето на максималистични условия от страна на Москва може да ускори преговорите с Тръмп, но със същия успех може да циментира съпротивата в Европа и да превърне тристранния формат в поредната дипломатическа безизходица.

Още от Свят

От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа
Свят

От Преображенския мост до Вапнярка: как ударите по 150-те ключови подстанции от 750 и 330 kV застрашават цялостта на украинската енергийна мрежа

/Поглед.инфо/ Нощните въздушни атаки срещу Украйна в средата на ноември отново поставиха на фокус уязвимостта на нейната енергийна и транспортна инфраструктура. Докато сирените за балистична опасност държаха в напрежение противовъздушната отбрана, поредица от удари засегнаха ключови мостове, железопътни възли, петролни бази и подстанции в пет области. Разборът на щетите показва, че зад сухата статистика се крие системен проблем с незаменими съоръжения, чието възстановяване отнема месеци.

17.11.2026 17:01
Стратегическата зависимост на Вашингтон от Пекин: Четири редкоземни елемента застрашават 3000 оръжейни системи на САЩ
Свят

Стратегическата зависимост на Вашингтон от Пекин: Четири редкоземни елемента застрашават 3000 оръжейни системи на САЩ

/Поглед.инфо/ Три от най-скъпите и стратегически важни оръжейни програми на Съединените щати са изправени пред сериозно забавяне и фактическо блокиране заради китайските ограничения върху износа на редкоземни елементи. Според анализи на американски специализирани издания и военни експерти липсата на диспрозий, тербий, неодим и празеодим застрашава модернизацията на изтребителите от пето поколение, производството на новия стратегически бомбардировач и строителството на ядрени подводници.

17.11.2026 16:45
Недоволството от бюджета за 2027 година извади на преден план напрежението между Фридрих Мерц и социалдемократа Ларс Клингбайл
Свят

Недоволството от бюджета за 2027 година извади на преден план напрежението между Фридрих Мерц и социалдемократа Ларс Клингбайл

/Поглед.инфо/ Вътрешнопартиен трус разтърсва германските християндемократи, след като местната структура на ХДС в бранденбургската община Гросберен гласува единодушно за оставката на канцлера Фридрих Мерц. Поводът е отказът на бюджетната комисия в Бундестага да включи обещаното намаление на данъка върху електроенергията за домакинствата в проектобюджета за 2027 година. Местните лидери обвиняват Мерц в пълна загуба на контрол над коалицията в полза на социалдемократа Ларс Клингбайл и посочват баварския премиер Маркус Сьодер за негов наследник.

17.11.2026 16:30
Русия тества нискоорбитална сателитна връзка на атомния ледоразбивач „Урал“ по Северния морски път
Свят

Русия тества нискоорбитална сателитна връзка на атомния ледоразбивач „Урал“ по Северния морски път

/Поглед.инфо/ Русия премина от теоретични планове към реални полеви изпитания на собствена нискоорбитална сателитна комуникация в Арктика. На борда на атомния ледоразбивач „Урал“ (проект 22220) беше тестван терминал на компанията „Бюро 1440“, осигурил видеовръзка с Мурманск и телемедицински пренос на данни до Москва. Зад техническото съобщение стои мащабен опит за технологично разкачване от западните оператори по Северния морски път и изграждане на автономна навигационна инфраструктура.

17.11.2026 16:15
Унищожени близо 400 украински локомотива от началото на 2026 година: Защо руските удари по железниците все още не водят до парализа на фронта
Свят

Унищожени близо 400 украински локомотива от началото на 2026 година: Защо руските удари по железниците все още не водят до парализа на фронта

/Поглед.инфо/ От началото на 2026 г. украинските железници са загубили близо 400 локомотива, а общият брой на повредените и унищожени машини от старта на конфликта достига 630. Зад сухата статистика на Киев обаче се крие неочакван икономически парадокс: сривът на украинската индустрия и износа е намалил товарните превози наполовина, което временно спасява фронта от логистичен колапс. Каква е реалната издръжливост на „Укрзализниця“ и защо западните доставки се оказват технически капан?

17.11.2026 16:05
Пекин призова Токио да премахне напълно последиците от оставените в страната химически оръжия
Поглед към Китай

Пекин призова Токио да премахне напълно последиците от оставените в страната химически оръжия

/Поглед.инфо/ От 9 до 11 ноември в Харбин се проведе академичен семинар на тема „Изследване на престъпленията на японската армия по време на агресията ѝ в Китай, свързани с бактериологична и химическа война“. Събитието беше организирано съвместно от Института за изследване на Япония към Китайската академия на социалните науки и Музея на доказателствата за престъпленията на японския отряд № 731 в Харбин.

17.11.2026 16:00
Как скорост от 400 км/ч и катапултен старт затварят нишата между картечниците и скъпите зенитни ракети
Свят

Как скорост от 400 км/ч и катапултен старт затварят нишата между картечниците и скъпите зенитни ракети

/Поглед.инфо/ Въздушната война над Източна Европа навлезе в фаза на безмилостно счетоводство, където цената на изстрела определя изхода от сражението. Докато западните доставки на малки крилати ракети се опитват да претоварят класическата противовъздушна отбрана, руските части навлизат в серийна употреба с новия безпилотен прехващач „Сокол-3“. Апаратът обещава скорост до 400 км/ч и пълна радарна интеграция, запълвайки критичната празнина между картечните разчети и скъпите зенитни ракети.

17.11.2026 15:50
Брюксел вкара в санкционния списък 12 руски рафинерии, които вече са под американски ограничения от 2022 г.
Свят

Брюксел вкара в санкционния списък 12 руски рафинерии, които вече са под американски ограничения от 2022 г.

/Поглед.инфо/ Европейският съюз разширява санкционния си натиск върху руския енергиен сектор с нови ограничения срещу 12 управляващи компании на петролни рафинерии и оператора на газовия комплекс в Усть-Луга. Според анализатори обаче мерките само преповтарят вече действащи от 2022 и 2023 година забрани, както и американските черни списъци. Истинската причина за подготвяния за декември 22-ри пакет се крие не в икономиката, а в раздразнението на Брюксел от изключването му от големите преговори.

17.11.2026 15:40