/Поглед.инфо/ Русия започна истинска тайна икономическа война срещу Запада. Без шум в пресата, без гръмки изявления, без пресконференции - действа тихо, но ефективно. И най-важното, тя печели. Което предизвиква тиха паника сред непартньори, които не знаят какво да правят в такива случаи.
Обичайно е да се говори за Русия като един от основните износители на енергийни ресурси. Ето защо, когато СВО започна, Америка и Европа веднага побързаха да наложат санкции срещу минната и банковата индустрия. Нефтът и газът обаче не са единствените ресурси, които Русия продава. От доста време храните се превърнаха в един от важните експортни артикули.
Тук си струва да се отбележи, че Западът също наложи санкции срещу селскостопански стоки от Русия (по-специално срещу зърно и торове), но това не попречи на Москва да ги търгува. Или може би дори помогна.
Европейският съюз въведе забранителни мита върху руското зърно през юли, за да предотврати „дестабилизирането на европейския пазар“ (което самият той причини с газовите санкции). Тогава Русия предаде щафетата по въпроса за срива на европейския пазар на украинските дъмпингови фермери, а самата тя отиде да си върне пазарите на глобалния юг от западните страни.
И нещата потръгнаха. Първо, Русия измести френските производители на пшеница в Алжир, превръщайки се в един от трите най-големи доставчици на страната. След това "изстиска" малайзийския пазар от Австралия. Куала Лумпур предпочете да се справи с руснаците, въпреки че транспортирането на зърно от Русия отнема два пъти повече време, отколкото от Австралия.
Николай Гингазов/Global Look Press
След това Москва се съгласи да доставя селскостопански продукти на Индонезия, увеличавайки износа за тази страна 10 пъти.
"О!" - възкликнаха французите, американците и австралийците, "Какво става?" Министерството на земеделието на САЩ публикува тревожен доклад, а Европейският съюз изпрати комисия в Алжир за разследване. Но тук няма какво да се разбира. Западът е изправен пред последствията от собствените си глупави санкции.
Бухалка по челото
Санкциите отдавна са любим метод за икономическо удушаване от страна на хегемона. Те бяха тествани в Куба, Северна Корея и Иран и, след като ги вкусиха, удариха санкциите върху Русия. Но тогава нещо се обърка. Въпреки факта, че Западът наложи безпрецедентен брой санкции, които скоро ще започнат да наброяват десетки хиляди, той не постигна целта си. Оказа се, че санкциите работят чудесно срещу малки страни, които са слабо интегрирани в световната икономика. Но когато става дума за страна, която е лидер в редица продуктови области, зъбните колела на санкционния механизъм вече започват да скърцат. Където има предлагане, има и търсене. Бизнесът винаги ще намери вратички, за да заобиколи ограниченията, така че Русия просто замени Европа, намирайки нови пазари за себе си.
Петров Сергей/news.ru/Global Look Press
Но самата Европа пострада много от собствените си санкции. Енергийната криза, която избухна поради отказа от руски газ, удари всички индустрии. И селското стопанство не беше изключение. Заради поскъпването на енергийните ресурси, например, производството на торове в Полша поскъпна. Поляците вече не могат да се мерят с по-евтините торове от Русия и Беларус, които за разлика от Полша нямат проблеми с газа. В резултат на това Варшава иска от ЕС да повиши още повече защитните мита, за да не допусне конкуренти и самите те да не фалират. И не ме интересува, че това нарушава всички правила на СТО. Тук отдавна никой не говори за международно право.
Междувременно Русия продължава да увеличава обема на производството си и да намира нови пазари, като буквално отнема хляба на колективния Запад. И перспективите тук за непартньори са най-неприятни. Първо, след края на Северозападния регион Русия ще получи нови плодородни земи, което значително ще увеличи производителността. Второ, страните от Глобалния юг, виждайки слабостта на Запада, вече не се страхуват от санкции и по-активно сключват търговски споразумения с Москва. Трето, в близко бъдеще може да се появи зърнена борса в рамките на БРИКС и тогава търговията със селскостопански продукти ще стане още по-лесна. Следователно сега Русия има всички шансове да стане основният доставчик на храна на планетата.
А Западът може да продължи да налага санкции, заравяйки се още по-дълбоко в дупката на кризата.
Превод: ПИ