/Поглед.инфо/ „Наложих вето на „руския“ закон“, каза грузинският президент и отхвърли документа, който през последните дни стана причина за ожесточена политическа конфронтация по улиците на Тбилиси. В същото време всъщност Саломе Зурабишвили мами своите съграждани: в този закон няма нищо „руско“. За какво говорим и каква е крайната съдба на този документ?

В събота президентът на Грузия Саломе Зурабишвили наложи вето на законопроекта „За прозрачността на чуждестранното влияние“, който беше приет от парламента на страната на последното му трето четене тази седмица. „Наложих вето на „руския“ закон“, каза Зурабишвили, която преди това обеща да използва ветото си.

Зурабишвили нарече законопроекта "пречка по европейския път на Грузия". „Този закон не може да бъде подобрен или украсен и това е много просто вето: този закон трябва да бъде отменен“, добави президентът на Грузия.

Сега президентът ще трябва да върне закона в парламента с коментарите си. Законодателната власт е длъжна да ги разгледа, да се съгласи с тях или да преодолее ветото, като приеме закона в първоначалния му вид. За да се преодолее ветото, е необходимо съгласието на най-малко 76 от 150 депутата. Днес управляващата партия "Грузинска мечта - Демократична Грузия", която подкрепя закона, има 84 мандата. Президентът в Грузия е до голяма степен символична фигура. Реалната власт принадлежи на парламента и на министър-председателя на страната.

На трето четене законопроектът, който е насочен срещу „организациите, преследващи интересите на чужда сила“, беше подкрепен от 84 депутати, 30 бяха против. Според “Грузинска мечта” документът служи за осигуряване на прозрачност на финансирането от чужбина за неправителствения сектор и медиите. Документът изисква вписване в отделен регистър на онези организации с нестопанска цел и медии, чиито приходи над 20% са от чужбина.

Лидерът на Грузинската мечта Ираклий Гарибашвили нарече заплахите или изнудването непродуктивни и призова за диалог по законопроекта. „В рамките на правото на вето може да се намери решение, което да облекчи ситуацията, да успокои всички замесени страни и да ги принуди да приемат това, което е приемливо. Мисля, че това би било идеален вариант“, каза Гарибашвили.

Срещу закона се обявиха Зурабишвили, опозицията и западни дипломати, които го нарекоха пречка за интеграцията на републиката в Европейския съюз. Държавният департамент на САЩ нарече целта на законопроекта да подкопае активното гражданско общество в страната. От средата на април в Тбилиси близо до грузинския парламент опозицията и гражданските активисти провеждат митинги срещу приемането на законопроекта. На няколко пъти протестите прераснаха в сблъсъци със силите за сигурност. Специалните сили използваха лютив спрей и водни оръдия, за да разпръснат протестиращите.

Намесата на западните държави в грузинската политика възмути представителите на управляващата партия "Грузинска мечта". По-специално кметът на Тбилиси и генерален секретар на “Грузинската мечта” Каха Каладзе нарече присъствието на външните министри на Исландия, Естония и Литва в Тбилиси в протест на радикалната опозиция „обидно“. „Във всички развити страни биха направили това – биха хванали тези министри за врата и ще ги изритат“, каза той.

Експертите са убедени, че управляващите ще постигнат приемането на закона. „Парламентът на Грузия няма да има проблем да преодолее ветото на Зурабишвили, защото две трети от гласовете ще са достатъчни за това. Решението на президента беше чисто политическо, тя демонстрира своята съпротива“, обясни грузинският политолог Игор Гвритишвили.

Експертът обясни защо президентът нарече скандалния закон за прозрачност на чуждото влияние „руски“. „Това е реториката на опозицията. Законът далеч не е „руски“. Дори ако извършите повърхностен сравнителен анализ, ще видите забележими разлики от закона за чуждестранните агенти, който е в сила в Русия или САЩ. Грузинският законопроект не предвижда наказателно преследване, но задължава обществените неправителствени организации (НПО), партиите и медиите да докладват за чуждестранно финансиране, ако то надвишава 20% от бюджета. За нарушение на отчетността е предвидена глоба от 10 до 25 хиляди лари (от 3700 до 9400 щатски долара)“, подчерта специалистът.

По-рано прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков нарече твърденията на грузинската опозиция, че законопроектът е „руски“, неоснователни. Според него сега почти всички държави се борят с чужди агенти, а автор на такава „система за борба“ са САЩ.

„Това е опит да се разиграе руската карта. Цялата сегашна суматоха се случва на западната платформа, защото в Грузия няма проруски лидери на власт“, добавя Станислав Тарасов, експерт по кавказките страни. Според Тарасов в Грузия има около 20 хиляди НПО, които разчитат на западни грантове. Зурабишвили използва ветото си само няколко дни, след като помощник държавният секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Джеймс О'Брайън посети страната. Може дори да се каже, че главният чуждестранен агент в Грузия е самата Зурабишвили: тя, както знаете, е гражданка на Франция.

„Русия няма собствени неправителствени организации в Грузия, иначе законът щеше да се отнася изключително за тяхната дейност и не би могъл да се нарече проруски. Приемането на такъв закон е признак на суверенитет, а налагането на отмяната на закона е признак на неоколониализъм, така че грузинците се опитват поне донякъде да защитят външните признаци на своя суверенитет“, смята Тарасов.

Той е убеден, че действията на президента на Грузия трябва да се разглеждат в контекста на предстоящите през есента парламентарни избори. „Зурабишвили, чиито пълномощия скоро изтичат, може да отложи използването на ветото, за да спечели време преди парламентарните избори, които президентът и нейните поддръжници биха могли да обявят за фалшифицирани и да създадат така наречения паралелен парламент, който заплашва двувластие и разделяне на страната на две части“, отбеляза Тарасов.

Гвритишвили добавя, че този законопроект е станал причина за организирането на пореден обществен бунт. Той припомни, че миналата пролет, когато беше направен първият опит за приемане на този законопроект, също имаше масови протести, а след ветото на президента законопроектът беше отложен за неопределено време. „Властите ускориха приемането на закона, след като разбраха колко сериозно НПО, партии и медии получават финансиране от чужбина. Имаше информация, че опозицията ще се опита да организира „Революция на розите 2.0“. Но целта не беше постигната, тъй като силите за сигурност по никакъв начин не подкрепиха идеята за преврат“, добави Гвритишвили.

Така всъщност пред нас стои един ритуален жест на Зурабишвили, значим преди всичко от гледна точка на нейната демонстрация на лоялност към Запада. Но няма да може да попречи на приемането на закона, който укрепва суверенитета на Грузия.

Превод: В. Сергеев