/Поглед.инфо/ Грузия взе безпрецедентно решение за европейска дипломация - тя отказа да проведе среща на външните министри на страните от Съвета на Европа на своята територия. И всичко това, защото представител на Русия би могъл да дойде на тази среща - и дори, вероятно, Сергей Лавров. Кой накара Тбилиси да вземе такова решение?

Грузия отказа да проведе министерско заседание през май в столицата си Тбилиси, традиционна среща на министрите на външните работи на страните от Съвета на Европа (СЕ). Това се дължи на потенциални проблеми с пристигането на руската делегация. В резултат на това срещата на министрите ще се проведат в Страсбург.

Според грузинския външен министър Давид Залкалиани Грузия „искрено желаеше да бъде домакин на безпрецедентния форум“ и да се консултира с генералния секретар на Съвета на Европа и неговия секретариат относно „всички възможни сценарии“, за да не “накърни както репутацията, така и собственото си законодателство”. „Става дума за участието на Русия“, каза той. В резултат на това е взето решение форумът да се проведе в Страсбург. Подобни прецеденти, според него, вече са се случвали. Всъщност няма такива прецеденти (и ще говорим за този по-долу).

Да обясним за какво става дума. В момента Грузия е председател на Съвета на Европа от шест месеца. Поради тази причина тя е длъжна да домакинства ключови форуми на СЕ на своята територия. По-специално през май Външното министерство трябваше да проведе среща в Тбилиси, на която трябваше да пристигне руска делегация, начело с Лавров (или лицето, което го замества), тъй като Русия е член на Съвета на Европа.

В Грузия едва ли не започнаха бунтове с основното искане да не се допуска руската делегация в Тбилиси. Опозицията говори не само от обикновени русофобски позиции, но и от чисто правни. Факт е, че ръководителят на руското външно министерство Сергей Лавров, както и много други руски граждани, попадат в грузинския закон “За окупираните територии”. Според този закон всеки чужденец, посетил територията на Абхазия и Южна Осетия без разрешение на грузинската страна, е нарушител на държавната граница и е изправен пред затвор до 15 години. Лавров е бил там няколко пъти, без, разбира се, да поиска грузинска виза, и следователно, официално ще трябва да бъде арестуван точно на митницата на летището в Тбилиси. Все пак има допълнителен член за „сътрудничеството с окупационните власти“, както се разбират от властите на Абхазия и Южна Осетия, което утежнява присъдата. До доживотна.

В Грузия шест месеца се води интензивен дебат какво да се прави в тази ситуация. От една страна, председателството на Съвета на Европа е голям шанс една забита държава да привлече внимание на международната арена. Грузинският президент Саломе Зурабишвили говори за този шанс. Освен това подобни неща имат лошо въздействие върху имиджа на Грузия в Европа, въпреки че именно през тези шест месеца този имидж трябваше да се подобри.

От друга страна, опозиционните сили започнаха активна кампания, включително под формата на улични митинги, като обещаха да предизвикат скандал, ако руската делегация пристигне в министерството. И дори да повторя нещо като случилото се, след като делегацията на Православния съюз посети грузинския парламент.

Грузинската изпълнителна власт, трябва да ѝ се признае, до последно се опита да се държи цивилизовано. И президентът Зурабишвили, и министърът на външните работи Давид Залкалиани буквално до последната минута редовно подчертаваха, че Грузия е длъжна да изпълни своите международни задължения и да предостави на руската делегация необходимото и уважително посрещане. Освен това преговорите за пристигането на руската делегация са се водили до последната седмица. Варианти са обмисляни с пристигането не на Лавров лично, а на замяната му с руския посланик в ЕС Владимир Чижов, което е предвидено в регламентите на ЕС. Лично Чижов никога не е бил в Абхазия и Южна Осетия - и следователно не попада в грузинския закон „За окупираните територии“. Да се постигне компромис е нещо съвсем реално.

Преди една седмица и половина, на 14 февруари, грузинският външен министър Давид Залкалиани официално обяви, че срещата на министрите на СЕ в Тбилиси ще се проведе на 14 и 15 май при всякакви обстоятелства и с участието на руската делегация. Грузинското външно министерство официално отрече (!) информацията, че грузинските власти могат да се обърнат към Съвета на Европа с искане за преместване на министерската среща в Страсбург. „Нашата позиция е известна: Грузия, като председателстваща страна, ще действа в съответствие с правилата и процедурите на тази организация, за да гарантира, че министерската среща се провежда, както подобава. За нас най-важното е интересите на страната да бъдат защитени. Все още е преждевременно да се говори за това кой и как ще пристигне”, заяви Залкалиани.

Предишния ден, на 13 февруари, бившият заместник-ръководител на руското външно министерство, а сега сенатор Григорий Карасин обяви, че руската делегация ще замине за Тбилиси, а кой ще я ръководи, „е теологичен въпрос“. Посланик Карасин отговаря за преговорите в Женева с Грузия официално и неофициално повече от 10 години и такъв език от устните му е нещо нормално. Опитайте се да обсъждате политическия и ежедневен дневен ред с грузинците в продължение на десет години - сами ще заговорите за Бога.

И сега Залкалиани променя позицията си на 180 градуса. Оказва се, че все пак е водил преговори с ЕС за прехвърлянето на министерската среща, въпреки че категорично отрича това преди седмица и половина.

„Прецедентът“, за който Залкалиани говори, е отменянето на Бюрото на Парламентарната асамблея в Тбилиси през декември, на което се очакваше да пристигне и руската делегация, начело с Пьотр Толстой, сега заместник-председател на ПАСЕ. След това грузинската страна се обърна към Страсбург по същия начин зад кулисите, обясни позицията си с нежеланието и неспособността да приеме подобаващо руската делегация и осигури провеждането на срещата в Страсбург. Но всичко това не са двустранни посещения, а многостранни конференции, на които Грузия е длъжна да приема международните делегации. Това е просто задължително и никой не трябва да я пита за личното ѝ мнение. Това е въпрос на дипломатически отношения, а не на вътрешните грузински отношения.

Факт е обаче, че правителството на Тбилиси не е в състояние да контролира собствената си държава - и следователно да изпълнява международните си задължения. Имаме си работа с територия, където политическата активност се определя от русофобски групи, което често противоречи на международната дейност и амбициите на изпълнителната власт. Пристиганията на руските делегации на международни конференции недвусмислено ще бъдат свързвани с безкрайните измислици на уличните активисти под различни русофобски лозунги и нищо не може да се направи по въпроса. И човек трябва да разбере, че русофобията не е проява на активността на някакви маргинални партии в Грузия, а общо състояние на националните емоции.

Грузинското общество по принцип подкрепя това състояние. Всички без изключение, дори ако забравим за загубата на руския туризъм. Приемащата страна не харесвала руските туристи, а парите им. И много съжалявала за парите. Но изобщо не съжалява за руснаците.

Тъй като те са окупирали Абхазия и Южна Осетия и като цяло се гаврят над свободолюбивите народи, като са им подарили образование, култура, Академия на науките, изкуство и жизнен стандарт, базиран на стандартите на Съветския съюз, основан на престъпността, сенчестия бизнес и пренебрегването на очевидните закони на съвместното съществуване и др. приети в Европа. И сега Грузия отказва да проведе паневропейска среща една и половина седмици, след като официално е потвърдила съгласието си.

А и не е искала наистина. Русия не се интересува от участие в министерството на СЕ точно в Тбилиси. Малко вероятно е някой в Москва да се интересува от някакви специални отношения с Грузия. Като цяло, независимо къде отиде, Грузия просто изненадващо от нулата отново показа невъзможност за договаряне и неуправляемост поради масовата русофобска истерия. Ръководството на тази страна отново потвърди, че не може да има споразумения с Грузия. И това е може би диагнозата.

Превод: В. Сергеев