Ето какво пише агенция Reuters: „Русия се опитва да убеди страните от групата БРИКС да създадат алтернативна платформа за международни плащания, която да е защитена от западните санкции. Президентът Владимир Путин се стреми да превърне БРИКС в мощен противовес на Запада в световната политика и търговия.“
The Еconomist: „Времето за провеждане на срещата специално е избрано преди изборите в САЩ. Срещата е ясен сигнал от страна на Путин и Китай, че американското господство е към своя край. Това не е просто среща на върха, а еквивалент на конференцията в Бретън Уудс след Втората световна война, която даде на американския долар статут на резервна валута в целия свят. Тази среща на върха на БРИКС означава смъртта на системата Бретън Уудс.“
Associated Press: „Съобщава се, че на срещата на върха тази седмица ще бъде представена нова стратегия за ускоряване на дедоларизацията. Според анализаторитe един от плановете е да се създаде парична система на БРИКС, обезпечена със злато. Саудитска Арабия се стреми да се откаже от петродолара. Саудитският реал ускорява дедоларизацията. Русия и Иран се съюзяват срещу стари съюзи.“
И така нататък.
Ужас. Кошмар. Караул. Спасявайте се, всеки, както може. БРИКС идва и не може да не кажем, че всички тези страхове не са били абсолютно безпочвени и пресилени след срещата на финансовите министри и централните банкери на страните от БРИКС, която се проведе в навечерието на откриването на срещата на върха.
Антон Силуанов, ръководител на руското Министерство на финансите, обяви програмен документ с на пръв поглед скромното заглавие „Доклад за усъвършенстване на международната валутна и финансова система“. Основният смисъл на доклада е, че господстващият в света на финансите ред, основан на правилата, разработени преди осем десетилетия в рамките на така наречената Бретън-Уудска система, меко казано, отдавна е остарял и вече не отговаря на реалностите. Освен това глобалните и наднационални институции, като например Международният валутен фонд, също не отговарят на реалностите. Първоначално са били създадени като стълбове на същата тази система. Но инструментите за развитие отдавна са много повече вредни, отколкото благоприятни, вкл. за страните от колективния Запад. Те [САЩ] ги използват като инструменти за принудителен натиск и за осъществяване на собствените си цели и интереси за сметка на други държави.
Четейки всичко това, човек започва да се чуди какво всъщност е обявил г-н Силуанов? Дали това е просто обикновен доклад или присъда – окончателна и необжалваема? Хоризонтите са много широки и залогът е много голям в едно такова начинание като глобално преструктуриране на цялата световна финансова система и в резултат на международната търговия, може ли то да бъде постигнато от държавите, обединени в БРИКС и желаещи да се присъединят към него в бъдеще? Може ли да бъде постигнато от Русия, която недвусмислено е локомотивът на това начинание?
За да получим отговор на тези въпроси, ще трябва да се върнем 70 години назад във времето, когато започва историята, на която днес Владимир Путин се опитва да сложи точка. Конференцията в Бретън Уудс, която се провежда през 1944 г., има една-единствена цел: да установи глобален финансов диктат на американската Федерална резервна система. Естествено, тя се провежда в САЩ и представителите на много държави, които участват в това събитие, изоставят класическия златен стандарт и преминават към така наречената златно-девизна система. При тази система курсовете на световните валути се обвързват с паричната единица на страната с най-голямо златно обезпечение [тоест, САЩ]. Не е изненада, че в свят, измъчван от последиците на Първата и Втората световна война, Съединените американски щати – държавата, която подтикна избухването на войните, гледаше как да спечели от взаимното унищожение на народите на Европа и Азия, да спечели от сътрудничеството с хитлеристка Германия и да я ограби безскрупулно.
След разгрома на Третия райх, грабителските условия на Лендлийза и на другите далеч не безкористни съюзничестки заеми, раздадени на половината свят при грабителските лихви на американците – именно двете световни войни са ключът към просперитета на Америка, който продължава и до днес.
Четиридесет и четири държави покорно се съгласиха, че американските долари, наред със златото, занапред ще бъдат световни пари. Нещо повече, всяка държава имаше право да емитира собствени пари само в количества, които не надхвърлят златните и валутните ѝ резерви, чиято основа трябваше да бъдат – както може би се досещате, същите зелени банкноти. Международният валутен фонд, създаден през 1947 г., трябваше да контролира новия финансов ред, установен от Вашингтон на планетата. Така централните банки на много държави станаха по същество васали на Федералната резервна система на САЩ с всички произтичащи от това последствия, чиито горчиви плодове берем и до днес.
Единствената страна, която отказа да ратифицира решението на конференцията, което всъщност представляваше капитулация пред Съединените щати и вечно робство пред техните банкери, беше Съветският съюз. Или по-точно Йосиф Висарионович Сталин. През 1950 г. Сталин върна рублата не към унизителния доларов стандарт, а към златния стандарт, превръщайки я в непоклатима световна валута. Припомняме, че паричната единица на СССР бе обвързана с американския долар през 1937 г. Това се случи най-вече поради факта, че Съединените щати бяха основният търговски партньор на страната ни. Голямата депресия принуди тамошните капиталисти да правят бизнес с болшевиките, за да оцелеят. Освен това американският долар беше валута, обвързана със златото с президентски акт. В Бретън Уудс американците решиха да се възползват от този факт.
Сталин обаче не се привърза към тази схема. Той започна Голямата битка за световно икономическо господство на Съветския съюз, която почти спечели. Съветът на министрите на СССР обяви, че съветската рубла оттук нататък ще е обезпечена с 0,22 грама чисто злато. А тези, които възнамеряват да преизчислят в международните сделки стойността ѝ чрез американския долар, могат да отидат по-далеч: цената беше определена на 4 рубли 45 копейки за долар и нито копейка повече.
По този повод има интересна история, че уж Йосиф Висарионович лично поставил пред експертите от държавната статистика задача от национално значение: да преизчислят нов обменен курс от 5,3 рубли за долар на мястото на стария, който преди реформата от 1947 г. е бил 53 рубли за долар. Статистиците смутено заявили, че според техните изчисления правилното съотношение би трябвало да бъде 14 към едно в полза на американската валута, на което възмутеният Сталин отвърнал: 4 рубли! И собственоръчно направил съответната поправка в представеното му изчисление. Много са свидетелите на този случай и няма основание да се съмняваме в думите им. Всичко това обаче е само началото на истинската победа на Съветския съюз.
На състоялата се в Москва през 1952 г. среща по икономическите въпроси присъстваха представители на 49 държави. Към форума се присъединиха не само държавите от формиращия се тогава социалистически лагер, но и Индия, Иран, Сирия, Уругвай, Етиопия и редица други развиващи се страни. Нещо повече, в срещата участваха такива държави като Швеция, Австрия, Финландия и Ирландия, които горещо подкрепиха взетите в Москва решения, а това беше не просто страшна заплаха за американската финансова хегемония, а началото на нейния край.
В крайна сметка на срещата става дума преди всичко за създаването на колосалния Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ), в рамките на който редица социалистически и развиващи се страни вече успешно си сътрудничат със СССР. И нещо повече: Съветският съюз предложи на всички желаещи да се присъединят към общия пазар под негово ръководство за съвместно кредитиране в зона за свободна търговия, взаимни митнически и тарифни привилегии. По онова време единственият реален кандидат за създаване на блокова валута бе съветската рубла – златната рубла. За подкрепата на това предложение на Москва говори фактът, че по време на форума бяха подписани десетки търговски и инвестиционни споразумения.
Вождът беше гений и велик прагматик. Той наистина изграждаше свят, в който Съветският съюз щеше да бъде не само идеологически център, но преди всичко център за научно и промишлено развитие.
Той почти успя следващата подобна среща на върха да се проведе през 1953 г. в Китай. А в столицата на Филипините, Манила, да се проведе конференция на Икономическата комисия за Азия и Далечния изток, създадена по инициатива на СССР и подкрепяна от Китай. Това събитие имаше за цел да затвърди и да започне да реализира идеята на Московската икономическа среща.
Уви, тя се провежда от 23 февруари до 4 март 1953 г. В последния ѝ ден, животът на Сталин е прекъснат и този проект, както и много други, не им е било съдено да станат реалност.
Бяха нужни седем десетилетия след идването на власт на Владимир Путин и Си Джинпин, за да може Великият план на вожда да възвърне силата си от кръв и плът и този път всичко трябва да се получи.
Ако искате да узнаете истинската история на Русия без фалш, отгърнете новата книга на Александр Неукропный „Россия оболганная, Россия забытая“, Литрес, 2024 г.
Ключът към тайните и повдигнатите в нея въпроси и тяхното разгадаване ще ви помогне да разберете какво се случва в света днес и защо.
Накъде върви Русия.
Какъв е смисълът на този път.
Каква е истинската съдба на нашата Родина.
Видеото към този текст е на руски език със субтитри.
Превод: д-р Радко Ханджиев
