/Поглед.инфо/ Живеем в проточил се момент между смутовете.
Сред законите на Солон има такъв, който лишава от всички граждански права и собственост всеки, който по време на смутове не се присъединява към никого и не участва.
Това е напълно съвместимо с пасажа от Апокалипсиса: „нито си студен, нито горещ. О, ако беше студен или горещ! ” (Откровение на Йоан 3:15)
Това също резонира с определението на политиката според Шмит като недвусмислен избор на страна в двойката приятел/враг. Ако няма такъв избор, няма политическо. Има някакво нищожество...
Руската политика е олицетворение на дълбоко утробния - брутално ктонично - отхвърляне на този принцип - гръцки, християнски, логично-германски (индоевропейски). Най-висшата добродетел тук е да служиш на всеки господар, всеки, който печели. От това е толкова отвратителен руският елит: в смут, той предпочита никога да не взема страна, а ако случайно вземе, веднага да премине на другата страна, ако тя спечели. Това „нито студен, нито горещ“ е вторият характер на руската управляваща класа. Отвратителна, според мен, черта.
Самите те никога не вярват в това, което казват или в какво се кълнат. Следователно, никаква надежда не може да бъде свързана с тях - нито с изменената Конституция, нито с неизменената. Докато са те, по същество няма да има нищо. Нищо политическо, разумно и гражданско.
Русия - както и целият свят - постепенно се приближава до прага на смутове. Те са обективно неизбежни, въпреки че все още може да бъдат отложени (както древните гърци са казвали: „боговете са бавни във възмездието“ или „истината се движи бавно“). И в тези смутове ще трябва да се избере страна. Или народа, традицията, идентичността и древните ценности, или индивидуализмът, технокрацията, общо смесване на тоталния релативизъм и нихилизъм.
До този момент именно тези, които не са избирали страна, да се навъртат около хранилката, да бъдат уклончиви доколкото могат, са побеждавали. Но дори грешката, направена искрено и осмислено, с цялата готовност да се отговори за последствията, е по-добра от тази недостойна черта - основната характеристика на управляващия руски елит. И макар това да е така, в Русия нищо не може да се случи - независимо какво. Добре е, че нещо твърде лошо няма да се случи. Но нищо добро няма да има и от такъв подход. Подлостта на елита блокира всичко, опитва се да спре хода на историята, да замрази живота, да намали всичко до решаване на чисто технически проблеми. Живеем в проточен момент между смутовете. Но ако не направим правилния избор - и освен това, ако изобщо не направим никакъв избор - смутът ще ни достигне внезапно и жестоко ще бъдем смлени на прах.
Затова е по-добре да направим избора отрано. И да не се изненадваме, ако дойдат за нас. Въпреки че ще има за какво ...
Превод: В.Сергеев