/Поглед.инфо/ Правителството подаде оставка и като цяло всички разбират, че е напуснало поради провали в икономическата политика. Освен това степента на изкривяване на реалността от негова страна беше толкова висока, че дори не е ясно какво и как може да се обсъжда в икономическата политика. Ето, например, индексът на дефлатора на БВП в края на 2018 г. според “Росстат” е 110,8% (към днешна дата той постоянно леко се коригира), тоест инфлацията в нашата икономика е повече от 10%. За какви 4% говорят чиновниците?

Освен правителството и Централната банка отговаря за икономиката. Но тя го прави, честно казано, доста странно. Факт е, че според Конституцията тя е отговорна за „стабилността на националната валута“. Но, да речем, ако погледнем резултатите от 2015 г., тогава в класацията на стабилността на световните валути заемахме почетно последно място. По-долу беше украинската гривна. Някой може да се изненада, особено като се има предвид факта, че председателят на Централната банка Набиулина получи международното звание „най-добър председател на Централната банка“. Така че въпросът е, за какво го взе тя?

Отговорът всъщност е много прост. Факт е, че ръководството на Руската централна банка не се разглежда като чиновници на Руската федерация, а като представители на глобалната доларова система (Бретън Уудс). Дори няма да си спомним, че наскоро руският президент Владимир Путин заяви, че системата на Бретън Уудс е умряла, отбелязваме само че основният проблем на тази система днес е намалената ликвидност в долара. И така, поддържането на тази ликвидност, от гледна точка на МВФ днес е основната задача на Централната банка и Министерството на финансите, тоест на паричните власти на Русия.

Обърнете внимание, че данъкът, който ние (чрез бюджетната система) плащаме на световната доларова система с помощта на т.нар „Равнище на отсичане“, днес е доста голям (повече от 20 долара за барел нефт). Но Централната банка поддържа и изключително ниска ефективност на рублевите инвестиции в руската икономика, което принуждава собствениците на рубли да ги изразходват главно за валутни спекулации, тоест само за поддържане на ликвидността на глобалната доларова система. Нивото на монетизация на руската икономика (тоест съотношението на разширеното парично предлагане на рубла към БВП) е едва около 40%, като нормата е 90-110%.

И ако няма инвестиции в рубла, тогава няма работни места, няма заплати, падат разходите за домакинства, които формират БВП. Делът на частните разходи в структурата на БВП е около 50%, при норма от 60-70%. Съответно, жизненият стандарт на населението е нисък, за което президентът говори в последното си обръщение. Но, ако президентът може да накаже правителството за неефективна бюджетна политика, то кой ще накаже Централната банка за ниските доходи на населението?

Именно в Съединените щати Федералният резерв има два така наречени „мандата“, единият е свързан със стабилността на националната валута, а вторият с безработицата. У нас Централната банка не носи отговорност за темповете на икономически растеж, нито за жизнения стандарт на населението, нито за нивото на безработица. Което позволява на ръководството ѝ да се справя само с едно - поддържане на ликвидността на глобалната доларова система. И възниква естественият въпрос:

Докога?

Освен това имаме доста положителен опит с различна парична политика. При Геращенко, през 1999-2002г, темповете на растеж бяха до 10% годишно (или дори повече) и това беше преди началото на високите цени на петрола. А с появата на Игнатиев и особено на Набиулина, политиката се промени според моделите на МВФ и в резултат получаването на заем се превърна в огромен проблем за предприятията. Съответно темпът на икономически растеж започна да пада.

Доскоро беше трудно да се промени тази ситуация: правителството и Централната банка работеха заедно, заедно изкривяваха статистиката за икономическия растеж и инфлацията (всичко е просто: намалете инфлацията с процент, същия процент веднага отива към ръст на БВП), те постоянно се хвалеха взаимно. Но на правителството му беше строго указано, че така не става. Не е ли време да посочим същото на ръководството на Централната банка?

Някой ще каже, че, видите ли, това е противоконституционно. Ще отговоря на това просто: конституционно е всичко, което в настоящата ситуация води до увеличаване на доходите на населението. Защото те вече са паднали под критично ниво. И единственият въпрос е да измислим напълно легален начин да поставим на мястото му ръководството на Централната банка. Мислите , че това е невъзможно? Не съм сигурен.

Превод: В. Сергеев