/Поглед.инфо/ Причината отдавна е очевидна за целия свят: в продължение на много години ние се готвим за съвсем различни битки, които сега сме принудени да водим.


Агенция РБК, позовавайки се на източник, „близък до Министерството на отбраната“, съобщи, че двама командващи на военните окръзи на руските въоръжени сили – Западен и Южен – са били отстранени от постовете си наведнъж.

Според тази информация генерал-лейтенант Евгений Никифоров е назначен в първи район на мястото на генерал-полковник Сергей Кузовлев. А самият Кузовлев е бил преместен на креслото на командващия войските на Южния военен окръг, което от септември 2016 г. беше заето от армейски генерал Александър Дворников.

Сами по себе си дори такива значителни кадрови промени за нашата армия на ключови за нея позиции, може би, не биха си стрували да бъдат отбелязани. Както обикновено във въоръжените сили. Дори най-уважаваните генерали рядко седят в кабинетите си дълго време.

Но факт е, че е много подобно: този път имаме поредното доказателство за крайното недоволство на Кремъл (а само на това ниво се вземат такива решения) от това как и накъде върви руската спецоперация в Украйна. Може би дори – доказателство за яростта на върховната власт при вида на случващото се там.

Защото ето един факт за потвърждение на тази идея: от тези командири на военните окръзи, с които изпратихме войски в съседна държава на 24 февруари 2022 г., нито един не е останал в предишното си качество до днес. За по-малко от година – НИТО ЕДИН! Това е кадрова катастрофа!

Освен това не е случайно, че масовият общ „звездопад“, сигурен съм, започна точно през септември. Точно след сериозните ни неуспехи на бойните полета в района на Харков. В резултат на което, напомням, градовете Изюм, Балаклея и Купянск, които наскоро бяхме освободили, бяха предадени на Въоръжените сили на Украйна и СБУ.

След това, през септември, президентът Владимир Путин, по предложение на министъра на отбраната генерал от армията Сергей Шойгу, освободи от поста му генерал-полковник Александър Журавльов, командващ Западния военен окръг, чиито части и съединения формират основата на групировката на руските войски в това направление.

Вместо това ключовият за страната окръг, на чиято територия са дислоцирани до 40 процента от частите и формированията на Сухопътните войски на въоръжените сили на Руската федерация, според същата РБК, от 28 септември се оглавява от генерал-лейтенант Роман Бердников.

Но, както скоро стана ясно, не за дълго. Само до 13.12.2022г. Тогава, както бе споменато по-горе, без публично обяснение на причините само за малко повече от месец той беше заменен от Сергей Кузовлев. И сега, с почти метеорна скорост - вече при генерал-лейтенант Евгений Никифоров.

В същото време в Далечния изток Министерството на отбраната стартира не по-малко удивителна кадрова скока. Там още през лятото, на 6 юли 2022 г., генерал-полковник Александър Чайко за първи път беше освободен от длъжността командир на Източния военен окръг. Той беше заменен от генерал-полковник Генадий Жидко.

Но, както разбра изданието РБК въз основа на Единния държавен регистър на юридическите лица (ЕГРЛЕ), той също беше изненадващо за кратко. До 5 октомври. Именно в този ден „на най-отдалечените ни брегове“ войските, значителна част от които воюват и сега за Украйна, бяха водени от генерал-лейтенант Рустам Мурадов. Което обаче, както и други подобни рокади в МО, предпочетоха да не коментират и да не обясняват по никакъв начин. На привидно замразения официален сайт на военното ведомство същият генерал Чайко все още фигурира като началник на ВВО (Източния военен окръг, рус).

Но ръководителят на Дагестан Сергей Меликов каза на РБК за кариерното израстване на своя сънародник с голяма радост. Както пише вестникът, „Меликов нарече това решение „правилно“, отбелязвайки, че военното образование и боен опит, натрупан в Чечня и Сирия, ще помогнат на Мурадов „брилянтно да се справи“ със задачите. Меликов описа генерала като "лидер, стратег и смел боец", който "взема правилните решения" и пръв тръгва в атака.

Така след началото на спецоперацията командирите на нашите военни окръжия започнаха да се сменят като пътници в претъпкан тролейбус в пиковите часове.

Заслужава да се отбележи последвалата на 10 август оставка на командващия Черноморския флот адмирал Игор Осипов. Тоест ръководител на единственото ни обединение на ВМФ на Русия, изцяло участващо в спецоперацията в Украйна (от останалите флотове в зоната на бойните действия са представени основно от тяхната морска пехота).

Така че съвсем определено Осипов беше принуден да напусне поста си след поредица от големи военни провали в Черно море. Най-забележителният от които е гибелта в района на Змийския остров на 14 април 2022 г. от вражеска противокорабна крилата ракета на военноморския флагман гвардейския ракетен крайцер „Москва“.

Както и поражението от врага на значителен брой от най-модерните морски многоцелеви изтребители Су-30СМ на летище Новонефедовка в Крим, което последва на 9 август.

Имате ли нужда от повече доказателства за най-пряката връзка между тези събития, ако само ден след основателно възмутената Москва и изключително успешната украинска атака на летището, адмирал Осипов беше принуден да вземе собствените си вещи от кабинета си на самия връх на най-добрия градски хълм на Севастопол?

Ето, ако погледнете, има още много хора, които си струва да си спомним в този изключително труден за Русия и за всеки от нас контекст. Например бившият заместник-министър на отбраната на Руската федерация по логистиката, генерал от армията Дмитрий Булгаков, който „във връзка с преместването на друга работа“, сдаде поста си на генерал-полковник Михаил Мизинцев на 24 септември 2022 г.

Тоест точно три дни, след като в страната беше обявена частична мобилизация, и тя веднага мина буквално през пъна. Поради нежеланието да се приемат спешно хиляди нови войници и офицери от военните комисии, полигони, казармени лагери, облекло, храна, оръжейни складове и др.

Ами точно за резултатите от многогодишната и упорита работа на генерал Булгаков на един от ключовите постове за армията и флота на 17 октомври Андрей Картаполов, председател на Комитета по отбрана на Държавната дума, генерал-полковник, каза:

„Пари бяха отредени за тила. Когато обсъждахме бюджета миналата година, попитах представител на Министерството на отбраната (просто армейски генерал Булгаков, кой друг е на толкова високо ниво? - "СП"): "Бюджетът осигурява ли всички ваши нужди?" Отговор: "Да!". Сега възникват въпроси. Военната прокуратура трябва да работи. Трябва да се назоват отговорните за това“.

Следователно за какво „преминаване на друга работа“ може да става дума, другарю генерал от армията?

Военните ръководители от по-нисък ранг няма да ни кажат нищо разбираемо във военното ведомство за причините, поради които бяха „бутнати” по дяволите след не особено смелия старт на спецоперацията. Следователно може само да се гадае защо и за какво през юни 2022 г. в ролята на командир на ВДВ на Руската федерация генерал-полковник Андрей Сердюков беше заменен от генерал-полковник Михаил Теплински?

И защо онзи ден в експертната общност „около министерството на отбраната“ започнаха да се разпространяват упорити слухове, че сега, уж след голям конфликт между Теплински и генерал от армията Валерий Герасимов, който наскоро ръководи специалната операция, заплашва неизбежната оставка на този командир на "сините барети" от лятото? Както се казва – изключително популярен и уважаван сред героичните си подчинени.

Може да се припомни неопроверганата от никого в Русия информация, разпространена от британското разузнаване миналия май : уж за провала край Харков командващият единствената 1-ва гвардейска танкова армия в Русия генерал-лейтенант Сергей Кисел беше лишен от поста си.

На сайта на Министерството на отбраната обаче този генерал, както и преди, е посочен на снимката в пълно облекло начело на най-мощния ни ударен „юмрук“. Но, съдейки по историята, цитирана по-горе в този материал на същия сайт с командирите на войските за противовъздушна отбрана, такива данни днес не заслужават никакво доверие в Министерството на отбраната.

И всичкото това странно кадрово разместване от последните месеци във въоръжените сили може да се обясни само по този начин: от чувство за самосъхранение с цел маскировка, някой изключително иска да прикрие какво се случва, поне с клони.

Така че обществото да има възможно най-малко въпроси относно хода на спецоперацията? И още за това кой точно доведе армията ни до не особено радостните резултати от бойната работа в Украйна? Наистина, въпреки че са почетни генерали, но, ако се вгледате, те просто „стрелочници“ ли са? Макар и преди да са командвали цели военни окръзи.

Едно чисто лично наблюдение: почти всички командири, които изброих, много преди Украйна или непосредствено преди нея, преминаха през ожесточени битки в Сирия. Почти всички от тях заслужено станаха Герои на Русия.

Така че може би руските военачалници (а ако погледнете - цялата страна!) просто през последните години упорито са се готвели за някаква друга битка? И сега страната плаща твърде кърваво за някогашните си стратегически и политически илюзии?

Това обаче не е нивото на командването на военни окръзи и флотове. Тези, които седят над тях. Но те дори не искат да се пенсионира.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?