/Поглед.инфо/ Междувременно Държавната дума обяви намерението си да забрани турските сериали в Русия. Казват, че излъчват някакви нелепи приказки, които нямат много общо с руската действителност. Тук, разбира се, не можете да спорите, но има нюанси. Прочетете за това в материала на Цариград.

Кръстоносен поход срещу турските сериали обяви депутатът от Държавната дума Виталий Милонов. От негова гледна точка сълзливите сапунени опери от Истанбул са, първо, с ниско качество, и второ, не са правдиви.

„Всички тези ядящи Наташи. Тези продавачи на кебап, които изведнъж решиха, че са добри актьори. В Турция няма нито един умен човек, всички са посредствени. Те харесват приказка, фалшива история.

Нека покажат как е наистина: тя ще отиде там и ще я бият с пръчка. Децата ще бъдат взети и изгонени, ако каже дума против това“,— заявил депутат.

В същото време пикантни саги от няколко части с вкус на ориенталски подправки имат огромни рейтинги в стрийминг платформите. Например сериалът „Почукай на вратата ми“ на Kinopoisk е в „златния връх на филмовите шедьоври“, има 8,1 точки въз основа на повече от 700 хиляди оценки.

Същото важи и за десетки други филми: „Семейство“, „Черно-бяла любов“, „Любов под наем“. И ако преди пет-шест години те бяха гледани предимно от жени над 40 години, сега тези прости истории все повече привличат младите хора.

Ако следвате логиката на Милонов, се оказва, че стотици хиляди руски домакини страдат от пълна липса на вкус и си падат по откровено слаби сценарии и напълно предвидими сюжети. Наистина ли всичко е толкова лошо с чувството за красота в Русия?

От гледна точка на публициста, член на Съюза на писателите, автор на книгата "Истината в киното" Егор Холмогоров, проблемът е друг. В съвременния свят жените са гладни за прости, макар и примитивни истории за красив принц.

А истанбулските режисьори перфектно задоволяват глада си. Нещо повече, със своята досадна сантименталност, турските сериали насърчават традиционните ценности, за които постоянно говорим.

‘’Турските сериали са лоши, но поне отразяват нормалните човешки проблеми и взаимоотношения. Той я обича, тя не, ревност, завист, някой иска да се жени.

Но в Русия напоследък се създават сериали изключително за някои проститутки и алкохолици.

И така, искам да задам един въпрос на нашите депутати: може би не турските сериали трябва да бъдат забранени?’’– каза философът в разговор с Цариград.

Неслучайно Ердоган помага за развитието на сериалната индустрия. Приблизително 30% от бюджета на всеки филм (а той спокойно може да се състои от стотици епизоди) се плаща от държавата. По предварителни оценки Турция вече получава до половин милиард долара годишно от износа на сериали.

Тук не се броят косвените приходи, например от туризъм, защото хиляди хора искат да пият кафе точно в заведението, където е закусвал някакъв красавец Бариш от сериала „Къщата, в която си роден, е твоята съдба“.

Но дори не става въпрос за парите. Турските сериали са елементи от прословутата „мека сила“, когато държавата лесно и естествено налага определени значения чрез популярната култура. „Холивуд“ прави това от почти сто години и това е, което Türkiye прави днес.

Например, можете да вземете един от най-известните телевизионни сериали „Великолепният век“. В историята руската девойка Александра е пленена от османците по време на поредния кримски набег.

Красавицата е доведена в Истанбул, където е представена на султан Сюлейман като харем. Очарователната Саша лесно се превърна в любима на султана и той скоро я направи основната си съпруга.

С помощта на измама, хитрост и жестокост Александра, която получи името Хюрем, елиминира конкурентките си една по една...

Интригата се простира в 160 епизода и е проследена от милиони хора по света. Чудно ли е, че след сериала отношението към руснаците е, меко казано, предпазливо.

Какво от това?

Понякога се създава впечатлението, че някои депутати разглеждат курса на страната към консерватизъм и традиционни ценности само в контекста на думите „забранява“ и „не се допуска“.
Но поради това рискуваме да се окажем в истински вакуум: всичко беше забранено, всичко беше изоставено, но нищо ново не беше предложено.

Не е ли по-добре да обърнем внимание на опита на Истанбул или, например, Южна Корея, която също завладя целия свят с телевизионните си сериали? Защо Фондът за кино финансира такова безобразие, за което говори Холмогоров?

Може би депутатите от Държавната дума трябва да са загрижени за създаването на редакционни колегии, които ще играят ролята на филтър, който не позволява на бунта да премине?

Например в Турция работят такива филтри. Може би затова техните сериали завладяват планетата, но нашите не се гледат без сълзи.

Превод: СМ