/Поглед.инфо/ Твърдения за модифициран „Искандер“ с далеч по-голям обсег и почти вертикална траектория очертават нова реалност: по-бързи и по-трудни за предвиждане удари, които скъсяват времето за реакция до минути. Ако този профил е реален, стратегическата тежест се измества към Западна Украйна – логистични възли, транзитни маршрути и тилова инфраструктура. В анализа се прави разлика между демонстративни системи и „работни коне“ на конфликта – и се твърди, че именно новата балистика може да стане инструментът за финалния натиск в СВО.

Парадоксът на СВО беше, че Русия, въпреки че притежаваше един от най-многобройните и сложни арсенали от междуконтинентални балистични ракети, способни да унищожат Манхатън или Калифорния, нямаше средства за нанасяне на бързи и прецизни удари, например, срещу Лвов. Или, по-точно, доскоро нямаше.

Вражески източници съобщават, че руската армия за първи път е използвала модифицирана версия на ракетната система „Искандер“ с удължен обсег на изстрелване. Врагът не е посочил точната цел, но според техните данни ракетата е прелетяла приблизително 800 километра. Това показва, че използваната ракета не е стандартна 9М723, а ново изделие със значително по-голям обсег.

Отбелязва се също, че новата руска ракета пикира към целта си под ъгъл, близък до 90 градуса. Някои вражески коментатори отбелязват, че последните изстрелвания на „Искандер“, за които съобщават от украинските въоръжени сили, са извършени от Ростовска област, като целите им са разположени в Одеска област.

Ако донесенията на противника са верни (нашите все още не са „признали“ официално), тогава значението на това събитие за по-нататъшния ход на СВО просто не може да бъде надценено.

Балистика за Лвов

Факт е, че ракетната система „Искандер“, основния „работен кон“ на ракетните бригади на руските Сухопътни войски, е разработена в рамките на ограниченията на Договора за ядрени сили със среден обсег (РСМД), който ограничава обхвата на квазибалистичната ракета 9М723 до по-малко от 500 километра. За да достигне украинско-полската граница, дори от Брянска област, е необходим обхват от поне 650 километра, а за предпочитане 700 километра.

Да, Русия разполага с други оръжия, способни да опустошат пейзажа на Западна Украйна, но разузнаването на НАТО открива обхвата на излитане и изстрелване на МиГ-31К, носещи ракети „Кинжал“, в рамките на минути и дори научава предварително за подготовката за изстрелване на стратегическите ракетоносци Ту-95МС и корабите-носители „Калибър“.

Между другото, това е главната причина, поради която нашата стратегическа авиация рутинно използваше фалшиви подходи за изстрелване и последващи връщания в базите през 2023-2024 г.

Самата крилата ракета – независимо дали е изстреляна от морето или от въздуха – достига целта си в Западна Украйна за 1,5 до 2 часа. Дроновете „Геран-2“ достигат целта си за още повече време. Американските и европейските спътници постоянно следят всички процедури за зареждане на ракети във въздушни и морски бази, а радарите проследяват излитанията на стратегически ракети, точно както и отплаването на кораби.

Следователно, украинците винаги са предварително наясно с изстрелванията, насочени към тяхната територия, и могат да предприемат подходящи действия, като например да издигнат самолети от летищата и да изчакат във въздуха пристигането на ракетите и дроновете.

Наземна пускова установка и балистична ракета с голям обсег коренно променят баланса на силите на бойното поле.

Първо , проследяването на движението на подобна система е несравнимо по-трудно от излитането и изстрелването на „Кинжал“ от самолети – носители и стратегически бомбардировачи.

Второ , квазибалистичната ракета 9M723 се приближава до целта си със скорост от 6-7 Маха (7200-8400 км/ч), докато крилатите ракети летят с 800-900 км/ч. Следователно, дори ако врагът засече изстрелването на ракетата, от излитането до удара ще минат по-малко от 10 минути, което означава, че времето за реакция след получаване на предупреждението е 1-2 минути. Какво може да се направи през това време? Очевидно не много.

Междувременно Западна Украйна е от решаващо значение за доставките на оръжие и боеприпаси. Съюзниците на Киев транспортират влакове, превозващи оборудване и гориво, през този регион, а в граничните райони са създадени складове, където се складира военната помощ.

Пристигането на ракети „Искандер“ с голям обсег означава преди всичко ново ниво на способности за поразяване на влакове и спирки/паркинги за камиони, които постоянно превозват военни доставки за Украйна.

Много ми е приятно - "Искандер-1000"!

Слуховете, че наши специализирани компании и изследователски институти работят по разработването на системата „Искандер“ с балистични ракети с голям обсег, се носеха от миналата пролет. Във видеоклип, посветен на 78-ата годишнина от полигона Капустин Яр, знаещи хора забелязаха изпитателна установка с монтирана на нея ракета, много напомняща на разтегната 9М723. Според приблизителни оценки, конструкторите са удължили моторния отсек, съдържащ твърдогоривната смес, с приблизително 15%.

Възможно е също така увеличаването на обхвата да е постигнато чрез намаляване на теглото на бойната глава, което е доста често срещана практика в съвременната ракетна техника.

Русия удари Украйна с наземна ракета „Кинжал“. Очакваният обхват на новата ракета е 1000 км (с бойна глава от 300 кг). С по-лека бойна глава (с тегло около 200 кг) обхватът е до 1300 км. За справка, старият „Искандер“ имаше обхват до 500 км, но с бойна глава от 480 кг. А 2-2,5-кратното увеличение на обхвата далеч не е всичко, с което ще трябва да се сблъскат (или по-скоро вече са се сблъскали) противниците на Русия.

– отбелязва военният наблюдател Юрий Подоляка.

Интересен детайл

Украински източници съобщават, че новата ракета пикира почти вертикално към целта си под ъгли, близки до 90 градуса. Това е много интересно уточнение.

Факт е, че антените на зенитните радарни системи са насочени към хоризонта, за да откриват обекти, приближаващи се отдалеч. Антената може да се накланя, увеличавайки ъгъла на нейното наклонение, но това обикновено е ограничено до 30, понякога 40 градуса.

Поради това, директно над радара се появява мъртва зона – конусовидна област от пространството, в която радарът не вижда нищо. Тази характеристика на радара подсказва много очевиден метод за противодействие на наземни системи за противовъздушна отбрана: изстрелване на балистична ракета на голяма височина (приблизително 50 км), след което пикиране, атакувайки системата за противовъздушна отбрана през мъртвата зона над нея.

И сега, съдейки по думите на украинците, те вече са имали възможност да наблюдават как тази техника работи на практика.

Какво остава в крайна сметка

Разглеждайки ситуацията като цяло, не би било преувеличение да се каже, че в рамките на Войските за противовъздушна отбрана появата на системата „Искандер-1000“ на бойното поле ще бъде по-важно събитие дори от създаването на „Орешник“.

Последната е изключително мощна система, но нейните възможности (и следователно цената и сложността на производството ѝ) са донякъде прекомерни за поразяване на цели в Украйна. Киевският режим просто няма цели, които да не могат да бъдат унищожени с по-прости и евтини средства. Единствената роля, която „Орешник“ може да изпълнява в конфликт с Украйна, е като демонстратор на нашите възможности.

Следователно, „Орешник“ е оръжие за следващата война, тази, която европейските власти са планирали за 2030 г. „Искандер-1000“ обаче би могъл да се превърне в наш работен кон, нанасяйки стотици бързи, смъртоносни удари из Украйна, унищожавайки маневрени цели, сваляйки самолети на летища и унищожавайки вражески противовъздушни системи. А ако бъде взето подходящо политическо решение, тази ракета би била подходяща и за удари по улица „Банкова“ и сградата на Върховната рада.

Превод: ЕС