/Поглед.инфо/ По целия свят, от най-богатите страни до най-бедните, бушува безпрецедентна от много десетилетия инфлацията на храните. Обединеното кралство предупреждава, че "ерата на евтината храна е приключила" и редица страни налагат ограничения върху износа на храни. На този фон позицията на Русия изглежда изключителна - страната ни се готви да прибере рекордна реколта, а цените на храните падат.

Рязкото увеличение на цената на продуктите е картина, която се наблюдава почти навсякъде в ЕС. През май инфлацията в еврозоната достигна исторически връх от въвеждането на единната валута през 1999 г. насам и достигна 8,1% на годишна база. Специалистите казват, че основната причина за това е поскъпването на енергийните носители. Той възлиза на 39.2%, като надвишава априлската стойност с 1.7 на сто. Но значителен принос за общата инфлация има и покачването на цените на храните, алкохола и тютюневите изделия, които достигнаха 7,5%.

Продуктите в европейските магазини започнаха да поскъпват в края на миналата година. Тогава като причини за това бяха посочени неблагоприятните природни фактори, пандемията с КОВИД-19 и покачването на цените на енергията. Сега ситуацията се влошава от световната икономическа криза, свързана с антируските санкции.

Особено показателни са процесите, протичащи в най-близките ни съседи в балтийските страни. „Цените на продуктите, които достигат до крайния потребител, ще се повишат. И те ще растат значително - с десетки процента. Мисля, че ще има продукти, които ще поскъпнат дори в пъти. И няма такъв продукт, за който мога да кажа, че стойността му няма да се увеличи. Пренасянето му от мястото на производство до магазина вече е поскъпнало, защото горивото поскъпна“, казва Ингуна Гулбе, ръководител на Центъра за подпомагане на развитието на селскостопанския пазар в Латвия. Според Гулбе през годината „средно цените на храните в Латвия могат да се повишат поне наполовина“.

Литовската телевизия излъчи репортаж, в който някои хора признаха, че сега ходят по магазините, сякаш отиват в музей - да гледат етикетите с цените. И купуват не това, което биха искали, а това, което могат.

„Ето аз, направих списък и ще видя какво е по-евтино. Не кое е по-вкусно и по-добро, а кое е по-евтино, иначе е невъзможно. Погледнах, екологично сирене – 3,3 евро за 220 грама”, оплаква се една от интервюираните жени. Друг купувач споделя: „Да видим и да продължим напред. Прибираме се вкъщи и готвим нещо от останалото."

Годишната инфлация в Литва през май 2022 г. (в сравнение с май миналата година) е 18,9%. Според експертите този показател е бил най-засегнат от увеличението на цените на горива и смазочни материали, парно, млечни продукти, твърди горива, хляб и зърнени продукти, месо и месни продукти, газ, услуги на ресторанти, кафенета, технически преглед и ремонт на превозни средства, цени на зеленчуците, както и свиване на пътническия въздушен транспорт.

Според Сирие Потисеп, ръководител на естонския съюз на хранителната промишленост, „няма добри новини за потребителите“. Тя обясни: „Виждаме, че цената на зърното непрекъснато се покачва – и зърното засяга всички продукти. Не можем да предвидим нищо, защото не знаем каква ще бъде реколтата през есента. Очакват ни тежки времена, тъй като потребителските цени се покачват рязко. Правителството трябва да подкрепи своите – и не само потребителите, но и производителите на хранителна индустрия“, казва Сирие Потисеп.

Балтийските страни обаче никога не са били модел на благополучие. Уж нещата трябва да са много по-добре във Великобритания, западноевропейска държава, която напусна ЕС преди няколко години, но започна да прилича все повече и повече на потъващ кораб.

Всъщност нещата за британците не вървят, меко казано. Бившият ръководител на втората по големина търговска верига в страната “Сейнтсбъри” Джъстин Кинг, заяви, че "златният век" на евтините храни във Великобритания е към своя край.

Ситуацията се влошава от проблемите, които възникнаха, когато Великобритания се опита сама да си осигури храна. “Дейли Мейл” съобщава, че половината от оранжериите в страната са празни поради недостиг на работна ръка и нарастващи разходи за отопление. В резултат, според прогнозите на фермерите, добивът от краставици и пиперки ще намалее с повече от половината. Фермерите казват, че поради покачващите се цени на енергията е невъзможно да се отопляват оранжериите и е твърде късно за засаждане на нови култури. Според изданието в началото на миналата година таксата за газ е била 40 пенса, а сега сумата е нараснала до 8 лири. Базираната в Хартфордшир Асоциация на производителите “Ли Валей” алармира, че насажденията с кръстоцветни растения (включително броколи и карфиол) са паднали с двадесет процента поради недостиг на работна ръка.

Хората в Германия, Полша, Франция и други страни от континентална Европа говорят за покачване на цените на храните. В САЩ нещата вече стигнаха до точката, в която в страната има катастрофален недостиг на детска формула.

Ситуацията в Африка изглежда още по-страшна. Така в Египет инфлацията се ускорява за шести пореден месец - на фона на рязкото покачване на световните цени на енергията и храните, както и на девалвацията на националната валута. Потребителските цени в тази арабска република се повишиха с 13,5% на годишна база през май (в сравнение с 13,1% през предходния месец). Това е най-високото ниво от три години насам. Това се дължи на 24,8% вътрешно увеличение на цените на храните и напитките - което според “Блумбърг” е най-големият отделен компонент на инфлационната кошница в страната. Да не забравяме, че тази 104-милионна страна е един от най-големите вносители на пшеница в света.

Западът нарича основната причина за продоволствената криза трудността при износа на зърно от Украйна. Въпреки това, влиянието на ситуацията с украинското зърно върху кризата е явно преувеличено, особено след като започна да се проявява миналата година на фона на нарастващите разходи за енергия. А фактът, че Западът със своите санкции затрудни износа на руско зърно (а именно Русия е най-големият му износител), допринесе много за развитието на кризата. „Санкциите срещу Русия не правят нищо за разрешаването на украинската криза и причиняват големи страдания по целия свят, тъй като цените на храните и енергията растат до небето“, посочва британският “Гардиън”.

Проблемът се утежнява от факта, че в сегашните условия държавите се ръководят преди всичко от собствените си нужди. Така Индия в средата на май забрани износа на пшеница без специално правителствено одобрение. Това идва, след като най-горещият март в историята доведе до лоша реколта в страна с население от около 1,4 милиарда. Въпреки че Индия не е основен играч на световния пазар на зърнени култури, този ход подхрани вече растящите световни цени на зърнените храни. Ембаргото на пшеницата също така видя стотици хиляди тонове зърно, блокирани в индийските пристанища, където дълги опашки от хиляди камиони се наредиха в опашка, чакащи да бъдат разтоварени.

А в края на май Индия обяви, че е ограничила износа на захар - също за да защити пазара си и да намали инфлацията. Най-големият производител на захар в света и износител номер 2 (след Бразилия) обяви, че доставките ще бъдат ограничени до 10 милиона тона през текущата пазарна година, приключваща през септември. „Решението е взето, за да се запази наличността на вътрешния пазар и стабилността на цените през сезона на захарта“, обясниха от индийското министерство на храните.

На 30 май тайландското правителство заяви пред “Ройтерс”, че страната преговаря с Виетнам за повишаване на експортните цени на ориза, за да „увеличи влиянието си на световния пазар и да увеличи доходите на фермерите“. Това предизвика оживено безпокойство в Южна Африка, където около 95% от ориза се внася от Тайланд (71%) и Индия (23,4%). Южна Африка внесе ориз на стойност 506 милиона долара през 2020 г., което я прави 13-ият най-голям купувач на продукта в света. През същата година оризът е 15-ият по обем на вноса продукт в най-голямата икономика на Черния континент. Според министерството на земеделието на САЩ, Виетнам и Тайланд представляват приблизително 10% от световното производство на неолющен ориз и около 26% от световния износ.

А наскоро Организацията по прехрана и земеделие на ООН издаде прогноза, че световното производство на зърнени култури през сезон 2022/2023 ще спадне значително (за първи път от четири години), падайки с 16 милиона тона от рекордното ниво през 2021 г. до 2,784 милиарда тона.

Тази прогноза обаче не важи за Русия. Там се очаква рекордна реколта през 2022 г. Реколтата от зърно в страната може да достигне 130 милиона тона, включително 87 милиона тона пшеница. Президентът Владимир Путин на среща по икономически въпроси каза: „Ако това се случи – и ние ще разчитаме на това – това ще бъде рекорд в цялата история на Русия“. Такава реколта не само ще задоволи вътрешните нужди, но и ще увеличи доставките на световния пазар.

В Русия инфлацията има ясно изразен немонетарен характер. Сега инфлацията в Руската федерация спадна главно поради спирането на инфлационния внос от Запада, а по-рано спадна, когато тарифите на монополите не бяха индексирани. Освен това, за разлика от Запада, ние не сме застрашени от катастрофално покачване на цените на енергията, която ние самите му доставяме. Освен това, веднага щом цените на газа започнаха да растат, цената на торовете веднага се увеличи, защото част от тях се произвеждат, наред с други неща, от газа. Веднага след като цените на торовете се покачиха, много предприятия, включително тези в страните от ЕС, станаха нерентабилни и започнаха да се затварят. И обемът на торовете на световния пазар падна рязко и съответно цените се повишиха. Западната общност наложи санкции на руските торове. Тогава, осъзнавайки какво се случва, американците вдигнаха санкциите, но европейците не.

Това ще влоши ситуацията на световните пазари на торове, което означава, че перспективите за реколтата ще бъдат много по-скромни, а цените ще се покачат още повече.

През май Русия дори показа спад в цените на храните (-0,15%) поради ускоряването на дефлацията при плодовете и зеленчуците. Перспективите на Русия да спаси останалия свят от глад се потвърждава и от чуждата преса. Така “Таймс” пише, че целта на Русия за увеличаване на селскостопанския износ с 50% до 2024 г. е напълно постижима.

Важен фактор за растежа на руския износ е пшеницата, контролът над чийто световен износ всъщност беше поет от Руската федерация. През април ръстът на руския износ на пшеница възлиза на 18%. Значително повишените световни цени на зърното позволиха на руския бюджет да получи 1,9 милиарда долара данъчни приходи от износ на зърно от началото на годината. Руският износ покрива дефицита, образуван на световния пазар на зърно – включително спада на доставките от Украйна с 32%. Рекордната реколта в Русия (с рекордно увеличение на световните цени на пшеницата) ще позволи не само да се задоволят вътрешните нужди на Русия в пъти, но и да се увеличат доставките на световния пазар.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?